След известна пауза дискусията за увеличаване на възрастта за пенсиониране отново е на дневен ред. Този път на масата за преговори е и увеличаването на пенсионната вноска, срещу което работодателите вече се обявиха срещу предложението на вицепремиера Ивайло Калфин. Междувременно ГЕРБ и Реформаторският блок заявиха, че са изгладили противоречията си по пенсионната поправка, предвиждаща прехвърляне на средства в НОИ.

Вицепремиерът Ивайло Калфин предлага

увеличаване на осигурителната вноска и на възрастта за пенсия

Увеличението на вноската ще е с 3.5% до 2027 г. и на възрастта за пенсия докато не достигне 65 години за мъже и жени през 2037 г. Това стана ясно по време на първата среща за пенсионната реформа в министерството на труда. Не е ясна позицията на правителството по това предложение. По-конкретно проектът включва:
Плавен ръст на осигурителните вноски за фондовете „Пенсии“ и „Безработица“ по следния график:

• от 01.01.2016г. – 0.5 п.п. за фонд „Пенсии“;
• от 01.01.2017г. – 0.2 п.п. за фонд „Безработица“;
• от 01.01.2018г. – 0.5 п.п. за фонд „Пенсии“;
• от 01.01.2019г. – 0.2 п.п. за фонд „Безработица“;
• от 01.01.2020г. – 0.5 п.п. за фонд „Пенсии“;
• от 01.01.2021г. – 0.2 п.п. за фонд „Безработица“;
• от 01.01.2022г. – 0.5 п.п. за фонд „Пенсии“;
• от 01.01.2023г. – 0.2 п.п. за фонд „Безработица“;
• от 01.01.2024г. – 0.5 п.п. за фонд „Пенсии“;
• от 01.01.2025г. – 0.2 п.п. за фонд „Безработица“;
• от 01.01.2026г. – 0.5 п.п. за фонд „Пенсии“;
• от 01.01.2027г. – 0.5 п.п. за фонд „Пенсии“.

Ефектът от плавното нарастване на вноската за фонд „Пенсии“ от 17.8 % на 21.3 % и за фонд „Безработица“ от 1 % на 2 % ще бъде допълнителни приходи в размер на около 1.1 млрд. лв.

2. Максималният месечен размер на осигурителния доход да се установи от 01.01.2016г. на 8 – 10 минимални работни заплати (МРЗ), след приемането на обективни критерии за определянето и изменението на МРЗ.

Чрез определянето на размера на максималния осигурителен доход в зависимост от нарастването на размера на минималната работна заплата се въвежда ясен и обективен критерий, независещ от субективни преценки и фактори, твърди министерството. В същото време има одобрена средносрочна бюджетна прогноза, която предвижда запазване на тавана на осигурителния доход на 2600 лв. (седем МРЗ) до 2017 г.

3. Ще има промени в осигуряването на земеделските производители и тютюнопроизводителите:

• Повишаване размера на минималния осигурителен доход до достигане на размерите, определени за самоосигуряващите се лица (от 300 до 420 лв.)
• Определяне на окончателен размер на осигурителния доход.
• Проучване на възможностите за изплащане на осигурителните вноски от фондове за подпомагане на земеделските производители.
• Използване на механизма на участие на държавата във финансирането на фонд „Пенсии“ на ДОО като осигурител, като на осигуреното лице се доплаща разликата в осигурителната вноска за повишения минимален осигурителен доход.

Друга част от предложенията са свързани с оптимизиране на разходите:

Изравняване на стандартната пенсионна възраст на жените и мъжете през 2037 г. на 65-годишна възраст и след това въвеждане на автоматичен механизъм спрямо очакваната продължителност на живота.

Като облекчение се предлага да има възможност за отпускане на намалена пенсия на лицата, на които не достигат до 12 месеца възраст, като пенсията се намалява с по 0.4 % за всеки месец, недостигаща възраст.

Увеличаване на възрастта за пенсиониране на мъжете, работещи в условията на 1-ва категория труд до достигането на 57 годишна възраст, а за работещите в условията на 2-ра категория труд – до 62 г. както следва:

Възрастта за пенсиониране на жените се увеличават с по 4 месеца на година до достигането на 57 годишна възраст за работещите в условията на 1-ва категория труд и до – 62 годишна възраст за работещите в условията на 2-ра категория труд през 2043 година.

Нарастване на необходимия осигурителен стаж за пенсиониране при трета категория труд до достигане на 40 години за мъжете и 37 години за жените.

На следващо място са промените, свързани с размера на пенсиите:

1. Индивидуалният коефициент по чл. 70 на КСО да се определя като средноаритметично на месечните индивидуални коефициенти.
2. Отпадане на трите най-добри години преди 1997 г. при изчисляване на индивидуалния коефициент, но на един по-късен етап и то само за новоотпуснатите пенсии.
3. Да се въведе възможност за ежегодно служебно преизчисляване на пенсиите за придобит осигурителен стаж и осигурителен доход след пенсионирането.
4. Да отпадне възможността за зачитане на осигурителен стаж 4 г. за 5 г. при осигуряване на повече от едно основание.
5. Определяне на максималния размер на получаваните една или повече пенсии след 2018 г., (когато отпада тавана за новоотпуснатите пенсии) чрез повишаване на процента от 35 на 40 на сто от максималния осигурителен доход за същата календарна година.

Засега от МТСП не коментират промените, свързани с допълнителното пенсионно осигуряване, пенсионирането на полицаи и военни, както и ТЕЛК. Те ще се обсъждат със засегнатите инстиуции, като за промените свързани с инвалидните пенсии и медицинската експертиза срокът за дискусия е до 30 септември 2015 г.

Прехвърлянето на средства в НОИ

изглежда ще остане, въпреки многото спорове по темата.

Дискусията по пенсионния модел, включваща парите в частните фондове, се води паралелно на срещата на социалния министър Ивайло Калфин с работодатели и синдикати.

Премиерът Бойко Борисов съобщи, че спорната пенсионна поправка е била обсъдена с Реформаторския блок и има единомислие. Вече няма различие между коалиционните партньори по промяната, която цели да дисциплинира фондовете, каза той. Лидерът на РБ Радан Кънев също коментира след среща в понеделник с Ивайло Калфин, финансовия министър Владислав Горанов и социалната парламентарна комисия, че е оптимист за постигането на съгласие по „съотношението между капиталовия и солидарния принос и възможно развитие на капиталовия стълб“.

Подготвяната пенсионна реформа не цели някои частни пенсионни фондове да бъдат затворени и да стъпят на пазара нови, а да се гарантира, че те ще осигурят добра доходност на осигурените в тях и че няма да инвестират в свързани фирми, заяви премиерът Бойко Борисов по време на годишната среща на бизнеса с правителството, организирана от „Капитал“. „Сигурно сте чули, че има свързани фирми и не искам след време да кажат, че сме знаели, но сме си мълчали.“, каза той, добавяйки, че само 2-3 фонда работят добре.

Финансовият министър Владислав Горанов заяви, че държавата трябва да е сигурна, че парите за пенсии се управляват добре, за да не се наложи след 40 г. и допълнителната пенсия да се плаща от данъци.