Последните промени в Наредба Н-18 на МФ отново поставиха въпроса за третирането на плащанията чрез PayPal. Този въпрос често получава противоречиви отговори, както стана ясно и по време на Бизнес тема: Практически проблеми на електронната търговия. В следващите редове ще изясним защо е така. Правилното определяне на този вид плащане е от значение не само във връзка с отчитането на продажбите с фискален бон, но и от гледна точка на спазване на ограниченията за плащане в брой и изискванията на Валутния закон.

––

Тази статия е от 2018 г. Вижте и следните по-нови статии:

Нови изисквания към онлайн магазини и ППП

Нова отсрочка за Наредба Н-18

Нов режим за онлайн плащанията с карта

 

 

Кога не се издава фискален бон?

Съгласно чл. 3 от Наредба Н-18 възниква задължение за издаване на фискален бон, винаги когато плащането НЕ се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Първата причина за объркване е в разнообразието на услугите на PayPal, а това се отнася и за други платежни услуги.
PayPal предлага различни услуги, които са диференцирани по географски признак. Сред тях е услуга по поддържане на търговска сметка, която може да се захранва и да получава плащания само по банков път (поне на теория). Съгласно описанието на платежните методи на PayPal възможно е плащане чрез баланса по PayPal, банкова сметка, PayPal Credit, дебитна или кредитна карта. Не е оправдано във всички случаи тази платежна услуга да се третира като плащанията с банкови карти, които се приравняват на плащания в брой за целите на Наредба Н-18. Все пак в повечето случаи, когато се използва paypal checkout, се извършват именно платежни операции с карти. Този вид плащане не е по-различен от виртуалния пос терминал на Борика.

Втората причина за объркване е, че от тази година е в сила изцяло нов Закон за платежните услуги и платежните системи.

Съгласно ЗПУПС, обнародван на 6 март 2018 г., доставчици на платежни услуги са банките, платежните институции и дружества за електронни пари, както и доставчиците на услуги по предоставяне на информация за сметка. Последният тип дружество е новост в законовата уредба, но той няма отношение към случая.

Списъкът на платежните институции и дружествата за електронни пари е публикуван на страницата на БНБ. Едно от дружествата на PayPal e посочено под №50 в друг списък – на кредитни институции, регистрирани в страни от ЕИП (ползващи се с т. нар. европейски паспорт).

За да са налице изключенията от чл. 3 на Наредба Н-18, първо,  услугата трябва да се предоставя от платежна институция в списъка/списъците на БНБ. Второто условие е плащането да е извършено с кредитен превод, директен дебит (незабавно инкасо) или наличен паричен превод, извършен от доставчик на платежна услуга. Обърнете внимание, че чл. 4 от ЗПУПС третира платежните операции чрез платежни карти или други подобни инструменти като различен вид услуга от кредитния превод, директния дебит и наличните парични преводи. Тоест плащанията с карти без никакво съмнение не могат да избегнат прилагането на чл. 3 от Наредба Н-18.

Според ЗПУПС:
„Директен дебит“ е национална или презгранична платежна услуга по задължаване на платежна сметка на платеца, когато платежната операция се извършва по инициатива на получателя въз основа на даденото съгласие от платеца на получателя, на доставчика на платежни услуги на получателя или на доставчика на платежни услуги на платеца.
„Кредитен превод“ е национална или презгранична платежна услуга за заверяване на платежна сметка на получателя посредством една или няколко платежни операции, извършвани по платежна сметка на платеца от доставчика на платежни услуги, който води платежната сметка на платеца, въз основа на дадено от платеца нареждане.
„Наличен паричен превод“ е платежна услуга, при която средствата се предоставят от платеца, без да са открити платежни сметки на името на платеца или на получателя, с единствена цел прехвърляне на съответната сума на получателя или на друг доставчик на платежни услуги, действащ от името на получателя, и/или когато тези средства се получават от името на получателя и са на негово разположение

Новият закон също така прави разлика между доставчик на платежни услуги, обслужващ сметка – предлагане и поддържане на сметка на платеца, и доставчик на услуги по иницииране на плащане.

С влизането в сила на новия закон лицензите на някои платежни институции като айКард, Транзакт, Изипей и Изи Пеймънт бяха обезсилени и те бяха прелицензирани като дружества за електронни пари.

В чл. 3 на Наредба Н-18 се говори за доставчици на платежна услуга (по-общото понятие), но НАП говори само за платежни институции (има два регистъра по чл. 17 от стария закон – на платежни институции и на дружества за електронни пари). От становищата на НАП, които са публикувани по-долу и следват стария ЗПУПС, обаче не може да се направи извод за дружествата за електронни пари. Това поставя въпроса дали като изключение по чл. 3 на Наредба Н-18 се приемат само преводи, извършени чрез банките и пет български платежни институции (БОРИКА, Датекс, Транскард, Дайнърс Клуб и ЕвроМъни), както и от чуждестранните институции, ползващи европейски паспорт. Според нас обаче става дума по-скоро за неточност на НАП и трябва да се има предвид доставчици на платежни услуги (виж и последното становище).

Във връзка с възникнали въпроси следва да се уточни, че „Ипей“ АД e регистриран представител на платежната институция „Изипей“ АД (№936) по предоставяне на платежни услуги, свързани с изпълнение на платежни операции чрез платежни карти, кредитни преводи и внасяне и теглене на пари от сметки, обслужвани от “Изипей” АД.

И така, с оглед на всички посочените обстоятелства не предизвиква учудване, че НАП дава противоречиви тълкувания (повечето от тях са отпреди години).

„Когато плащането се извършва чрез „Изипей“ АД, Epay.bg, Paypal, Ebg.bg. следва да се извърши проверка в публичния регистър по чл. 17 от ЗПУПС, за да се установи дали посочените дружества фигурират в този регистър като лицензирани платежни институции. При положение, че същите са посочени в регистъра, се налага извода, че ще се осъществява плащане чрез дружества, лицензирани да извършват дейност по налични парични преводи по смисъла на ЗПУПС. В тези случаи вече по силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. не е задължително издаването на фискална касова бележка от фискално устройство.” (писмо 20-21-135, 20-21-178 и др.)

„Видно от цитираните разпоредби на ЗДДС , Наредба № Н- 18/2006г. и Наредба № 3 от 16.07.2009г. на БНБ, плащането на стоки и услуги чрез кредитна или дебитна карта чрез ПОС терминал, не попада сред изключенията, предвидени в чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. В този смисъл, за всяко плащане, което е извършено чрез ПОС- терминал с дебитни или кредитни карти, се издава фискална касова бележка от регистрирано в НАП фискално устройство.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. към случаите, за които не е задължително издаване на фискална касова бележка са и плащанията чрез наличен паричен превод или чрез пощенски паричен превод. Това изключение се отнася за наличен паричен превод, извършен чрез дружество, лицензирано да извършва дейност по налични парични преводи по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи /ЗПУПС/.
Българската народна банка /БНБ/ издава лиценз за извършване на дейност като платежна институция за извършване на дейност по налични парични преводи по смисъла на ЗПУПС. Съгласно чл. 17 от ЗПУПС БНБ води публичен регистър на лицензираните от нея платежни институции, като същият е достъпен по електронен път и се актуализира редовно.
Когато плащането се извършва чрез „ Изипей ” АД, Epay.bg, Paypal, Ebg.bg. следва да се извърши проверка в публичния регистър по чл. 17 от ЗПУПС, за да се установи дали посочените дружества фигурират в този регистър като лицензирани платежни институции. При положение, че същите са посочени в регистъра се налага извода, че ще се осъществява плащане на чрез дружества, лицензирани да извършват дейност по налични парични преводи по смисъла на ЗПУПС. В тези случаи вече по силата на чл. 3, л. 1 от Наредба № Н-18/2006г. не е задължително издаването на фискална касова бележка от фискално устройство. (писмо 20-15-517)

„Разплащането ще се осъществява чрез PayPal, който ще е е обвързан с фирмена банкова сметка.(…) В конкретния случай, след като плащанията ще се извършват единствено чрез Paypal, за дружеството не е налице задължение за издаване на фискални касови бележки от фискално устройство.“
(96-00-38)

Ако трябва да обобщим, различните становища на НАП са, че плащанията на PayPal и подобни дружества не пораждат задължение за издаване на фискален бон, ако платежната институция е вписана в някой от списъците на БНБ. Обърнете внимание, че НАП приема, че  това условие се отнася за налични парични преводи, а не преводи от сметка.

Мненията, че плащанията с PayPal се третират като плащания с банкови карти,напоследък  се основават основно на писмо на Бургаската дирекция на НАП от 2017 г.:
Според това становище електронните пари не могат да бъдат приравнени на плащанията с директен дебит, кредитен превод и наличен паричен превод, поради което възниква задължението за отчитане на продажбите с фискално устройство.

В тази връзка интерес представлява друго мнение на НАП, което е от 2018 г. и се отнася до т.нар. Микросметка на „Ипей“ (сходен пример). То повтаря казаното по-горе условие, свързано със списъка на БНБ, но не е така категорично. Следва да се отбележи :

„Предвид начина на плащане следва да се извърши проверка в публичния регистър по чл. 17 от ЗПУПС, воден от Българска народна банка, за да се установи дали посоченото дружество фигурира в този регистър като лицензирана платежна институция. В случай че същото е вписано в регистъра като платежна институция и при условие, че плащането се извършва по изброените в чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. начини, няма да е налице задължение за издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. При положение, че плащането не се извършва чрез дружество, доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС и по изброените в чл. 3, ал. 1 по начини, е налице задължение за регистриране и отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка. „(26-Е-113)

Според нас определящ е начинът, по който услугата на ПейПал е интегрирана в сайта на търговеца. Ако ПейПал се ползва единствено и само за плащания с банкови карти и потребителят извършва плащането чрез въвеждане на данните за банковата карта ( дори без да се логва в акаунта си в ПейПал), трябва да се издава фискален бон.

Необходимо е съвместно становище на МФ и БНБ, за да се изчистят тези неясноти.

Други задължения във връзка със сметки в PayPal и други платежни инструменти

Натрупването на суми по сметка в PayPal (отделно от суми по карта с български издател) трябва да е съобразено с изискванията на Валутния закон. При откриване на сметка в чужбина, тя се декларира в БНБ чрез попълване на декларация по образец СПБ-2. След това се подава тримесечна информация – СПБ-5, както и коригиращи декларации при промяна във вече декларирани обстоятелства.

Съгласно Закона за ограничаване на плащанията в брой плащанията на суми над 10 000 лева се извършват само чрез превод или вноска по платежна сметка.
Този закон, в който липсват определения за „превод“ и „вноска“, също се нуждае от по-добър синхрон със ЗПУПС, така че да уреди по-ясно хипотезите на плащания с различни платежни инструменти, за които стана дума по-горе.