
В ново открито писмо отстранените директори на КТБ поискаха БНБ да вземе конкретни мерки за оздравяване на банката и разрешаване на някои операции. Те също така съобщават, че са подали искането за специален надзор по указание на БНБ, но тя ги е изненадала като е забранила всички операции и ги е отстранила от длъжност.
Орлин Русев, Илиан Зафиров, Георги Христов, Александър Панталеев твърдят, че с писмо до БНБ, изх № 106589/11.09.2014 г. са предложили мерки, които би трябвало да бъдат предприети от БНБ с цел оздравяване на КТБ АД:
„Да се премахнат всички ограничения по отношение на погасяването на кредитни задължения както от самите кредитополучатели, така и от трети лица.
Да се осигури възможност за автоматични операции за погасяване на падежирани вземания по кредити от всички сметки на кредитополучателя, независимо от вида валута, както е записано в договорите за кредит и в действащата тарифа.
Да се предприемат действия към оздравяване на кореспондентските отношения с други банки в страната и чужбина, като се изпълнят забавените задължения на банката за плащане по издадени акредитиви и гаранции (те са ангажимент на самата банка, а не на клиенти); да се извършат разплащанията по срочни сделки на междубанковия пазар, чийто падеж е настъпил.
Трябва да се има предвид, че освен сериозното накърняване на репутацията на банката, тези неизпълнения на задълженията на КТБ АД водят и до начисляване на наказателни лихви, което едва ли води до оздравителен за банката ефект.
Да се разрешат частични (лимитирани) операции за теглене по картови сметки, предназначени за изплащане на трудови възнаграждения, социални помощи и пенсии. По този начин до известна степен ще се успокои натрупаното социално напрежение.
Да се осигури достъп (лимитиран) до банковите сметки на общините, които са в бедствено положение след наводненията;
Да се оптимизират неразумно нарасналите разходи за външни услуги и назначаване на нов персонал, при наличен квалифициран персонал на банката.
Така например само за два месеца са назначени 23 души на граждански договор в областта на кредитиране, счетоводство, информационни технологии, административно-стопанска дейност, сигурност, управление на човешките ресурси, със среден размер на месечните им възнаграждения 4740 лв. Сключени са и договори за правни услуги на значителна стойност (до момента за около 80 хил. лв. плюс допълнително по 90 евро средно на час на адвокат за извършване на правен анализ по кредитните сделки) с три адвокатски кантори, които не са тясно специализирани в областта на кредитната дейност. Ползването на услугите на лица, незапознати с банковата теория и практика, респективно със спецификата в отношенията с клиентите на банката, допълнително усложняват и без това сложната обстановка и удължават значително времето за вземане на решения.
За да бъдат създадени реални условия за оздравяване на КТБ АД, е необходимо БНБ в рамките на законовата си компетентност да постанови решения за премахване на рестрикциите и за прилагане на предложените по-горе мерки, както и на други мерки и процедури, наистина насочени към оздравяването на банката, както и да следи за стриктното им прилагане от страна на квесторите.
Въпреки огромните възможности за саниране на банката, до момента те не са използвани. Визираме готовността на Европейската комисия да окаже помощ на страната ни, декларираното от акционерите на КТБ АД желание да предприемат действия за оздравяване на банката, готовността на водещи банкови експерти да се включат с компетентно мнение и др“
В писмото се посочва още друга версия за събитията отпреди 20 юни, когато КТБ бе затворена. Директорите отново твърдят, че БНБ е отказала ликвидна подкрепа на КТБ, но по-късно държавата е осигурила такава на ПИБ. Вчера управителят на БНБ Иван Искров заяви, че не е искана ликвидна подкрепа.
В днешното писмо директорите заявяват, че по време на тегленията в банката постоянно е имало представител на „Банков надзор“, комуто е докладвано за състоянието на ликвидността, тоест БНБ е имала информация в реално време.
Освен това според директорите твърдят, че те са подали искането за поставяне да банката под специален надзор по настояване на БНБ. Този ход е позволил на УС на БНБ да реши, че „следва да действа в условията на т.нар. обвързваща компетентност. Иначе казано, така се отхвърля по презумпция възможността да се приложи целият широк и разнообразен спектър от надзорни мерки“, например, банката да продължи да работи, като някои операции се одобряват от квесторите. Законът допуска назначаване на квестори при продължаване на дейността и запазване на правомощията на УС и НС, напомнят те.
„С цел осигуряване на стабилност на паричната и кредитна система на Република България апелирахме за предприемане на оздравителни мерки, включително и поставяне под специален надзор, като не сме очаквали той да бъде приложен във форма, изцяло блокираща банковата дейност на КТБ АД„, казват директорите.
Вчера те публикуваха в друго писмо, в което обясняват целта на т. нар. пощенски кутии.