Обмислят се възможности за облекчаване на процедурите при кандидатстване, заяви зам.-министърът на земеделието и храните Явор Гечев на тематична работна група за разработване на ПРСР за периода 2014-2020 г. , която се проведе през миналата седмица. Не бе дадена допълнителна информация, но според съобщението може да се правят още предложения към програмата, което означава, че тя все още има много неясноти.
Последният вариант на работните документи, качен на сайта eufunds.bg e от март 2013 г.
Единствената публично достъпна и разбираема информация за новостите в програмата за следващия период може да бъде намерена в справка на парламентарната комисия по земеделие (виж по-долу).

Прочетете също: По-малко субсидии за зърнените босове

Парите по програмата до 2020 г. се намаляват с около 500 млн. евро. Приоритети са подкрепата за малките стопанства и за младите земеделски производители. Голямата въпросителна бе ограничаването на плащанията за площ. На ниво ЕС в края на юни бе решено годишните субсидии над 150 хил. евро ще бъдат орязани с минимум 5% на сто, като точното решение е оставено в ръцете на националните правителства.

От Министерството на земеделието обещават подкрепа и за секторите на плодовете, зеленчуците, етерично-маслените култури и памук, както и за животновъдството.
Производителите на етерични култури като лавандула, свиневъди, птицевъди и тютюнопроизводители обаче бяха изключени от списъка за подпомагане.
„Ще обърнем изключително внимание на напояването, защото в тези засушливи години това е изключително важен приоритет. Не на последно място са агро-екологичните дейности, включително и биологичното земеделие”, коментира земеделският министър Димитър Греков в интервю за „Фокус” миналата седмица.
Общо по линия на общата селскостопанска политика българските фермери ще получат 7,8 млрд. евро от европейските фондове и още 1,5 млрд. евро национално съфинансиране.

Основните средства по Общата селскостопанска политика на ниво ЕС през периода 2014-2020 г. са разпределени в познатите два стълба. За преки плащания и пазарна подкрепа са предвидени 278 млрд. евро, което е намаление със 17% спрямо досегашния период. Средствата за развитието на селските райони общо за ЕС са 85 млрд. евро за периода.
Извън тези средства ЕС предоставя 5 млрд. евро само за иновации в агросектора.
Законодателството на ЕС дава възможност за създаване на национални иновативни фондове, финансирани от крупни арендатори и български инвестиционни фондове.
Те могат например да инвестират в разработката нови български сортове зърнени култури, плодове и зеленчуци, които да са устойчиви на засушаването, или в технологии за производството на биоенергия.
Според стратегията на ЕС до 2030 г. агроиндустрията трябва да осигурява 25% от бионерегията в рамките на съюза.
Други 2.4 млрд. евро общо за ЕС са предвидени за безопасност на храните.

Колко пари са предвидени за България

Финансовите параметри на предложението за нов регламент за директните плащания за България през 2014 г. – 2020 г. са:

Година Директни плащания
(в евро)
2014 642 103 000
2015 721 251 000
2016 792 449 000
2017 793 226 000
2018 794 759 000
2019 796 292 000
2020 796 292 000
Общо за периода – 5 336 372 000

За сравнение директните плащания за България за настоящия период 2007 г. – 2013 г. са в размер на 2,5 млрд. евро.
Разпределеният пакет за селските райони за България в цени към 2011 г. е общо за 2 078. 6 млн. евро. Разпределението по години е следното:

бюджет за година 2014 2015 2016 2017 2018 2019 2020 общо
млн. евро средства на ЕЗФРСР 316.1 309.5 303.1 296.7 290.5 284.4 278.3 2 078.6

За сравнение при стартирането на одобрената ПРСР 2007 – 2013 г. бюджетът е следният:
Общо – 3 241 938 392
Европейски фонд – 2 609 098 596
От националния бюджет – 632 839 796
Намалението на определената за периода 2014 г. – 2020 г. сума в размер спрямо предишния период е с 20.33%.

За определени мерки може да бъде предвиден по-висок процент участие на Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), за по-слабо развитите райони, а именно до 90 % за мерките „Трансфер на знания и действия по осведомяване”, „Създаване на групи и организации на производители”, „Сътрудничество”, Лидер, както и за начална помощ за млади фермери.
Освен това се дава възможност за прехвърляне на средства между стълбовете.

[textblock style=“1″]Банките в страната отказват да кредитират животновъдите, защото правителството не е гарантирало пред тях бюджета за субсидиите през тази година, съобщи dnevnik.bg. Всички фермери звънят в Асоциацията на животновъдите в България притеснени, защото не могат да осигурят достатъчно средства за покупката на фуражи за зимата. [/textblock]