Доходите в земеделието намаляха

селско

Ниските цени на зърното намалиха доходите в земеделието, показват икономическите сметки на селското стопанство.
Нетният предприемачески доход в сектора през 2016 г. намалява с 16.4% спрямо предходната 2015 г.
Крайната продукция по базисни цени (включително субсидиите, без данъците) от сектор Селско стопанство през 2016 г. възлиза на 7 359.7 млн. лв., което е със 6.7% по-малко в сравнение с предходната година. Намалението се дължи повече на спад в цените – с 5.6% и по-малко на спад в обемите – с 1.2%.
Анализът сочи още, че стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, е 4 956.6 млн. лв. и отбелязва намаление спрямо 2015 г. с 3.5%.
Намалението е в резултат на спад в цените – с 5.7%, който не може да бъде компенсиран от увеличението в обемите – с 2.4%.Продукцията в животновъдството е 1 744.5 млн. лв. и намалява спрямо 2015 г. с 14.3%. Намалението се дължи както на спад в цените, така и на спад в обемите.
Брутната добавена стойност по базисни цени, създадена в селското стопанство през 2016 г., достига 2 961.2 млн. лв. и е с 6.6% по-ниска от 2015 година. Намалението се дължи изцяло на понижение в цените – с 8.8%, което не може да бъде компенсирано от увеличението в обемите – с 2.4%.

Това се дължи до голяма степен на понижението на международните цени на зърното, които паднаха да най-ниско ниво от 10 години насам. През миналата година изкупните цени на пшеницата се понижиха с 15%. Това се дължи на увеличеното производство в световен мащаб. Въпреки че добивите на пшеница у нас през 2016 г. бяха година са рекордни и са най-високите от 1980 г. насам – над 5.6 млн. тона, това не компенсира понижението на цените.

селскоЗърното осигурява 31% от земеделската продукция през 2016 г., а над 25% са техническите култури, вкл. слънчоглед. И двата вида култури увеличават дела си (виж втората графика), въпреки неблагоприятната международна конюнктура. Растениевъдството има дял от едва 8%, показват предварителните данни.

През 2015 г. предприемаческият доход в селското стопанство намаля с 20%. Това бе свързано със спад на Брутната добавена стойност с 10.3% спрямо предходната година. Намалението бе изцяло в резултат на спад в обемите с 16.4%.

Провалът на селското стопанство

Земя

Два факта илюстрират по безспорен начин, че българското селско стопанство се развива в противоречие с икономическата логика.

Тези два факта обаче не са вносът на домати и трикратният спад на отглежданите овце за 15 години. Самозадоволяването отдавна – още от времето на Дейвид Рикардо, не е водеща икономическа доктрина. Случва се икономиката на една страна да даде приоритет на по-технологични производства или да се специализира в други сектори.

Но дори след като даден отрасъл е намалил стопанската си роля, начинът, по който той функционира, все още трябва да е подчинен на основните правила на икономиката. Не е такъв случаят със селското стопанство, което се превърна в сбор от феодални владения, съоръжени с модерна техника.

Тези местни владетели се насочиха по линията на най-малкото съпротивление, очертана от еврофондовете – развитието на монокултурно земеделие с превес на отглеждането на зърнени култури. Това доведе до рязко увеличение на дела на пшеницата, царевицата и слънчогледа в селскостопанското производство и износа, но това е износ на стоки с ниска добавена стойност. Резултатът беше ръст на безработицата по селата и разрушаването на дългогодишни традиции в отглеждането на зеленчуци, плодове и животни.

Въпреки вложените многомилиардни субсидии, добавената стойност, създадена от селското стопанство намаля, вместо да нарасне. Това, разбира се, е свързано с растящия дял на зърнените храни, чието отглеждане е механизирано. Парадоксът е, че въпреки това производителността на труда също се понижава устойчиво. Макар и да са въоръжени с последна дума на техниката, заетите в селското стопанство създават по-малка добавена стойност, отколкото преди влизането ни в ЕС (виж и по-нататък).

БДС на заетсубсидииВторият факт, илюстриращ провала в селското стопанство, е изоставането на рентата от евросубсидиите. На много места сумите, които собствениците на земя биха получили, ако не отдаваха земята си, а сами получаваха земеделските субсидии, надхвърлят средната рента от 30-40 лв. (в Добруджа, разбира се, тя е по-висока – 70-80 лева).

Официалните данни са за миналата година. Според НСИ средната рента по договорите, сключени през 201 г., е 41 лв. Тя е по-висока в Северна България и доста по-ниска в Южна (дори в Пловдивско средната рента е 27 лева). Миналата година плащанията на площ, според Аграрния доклад, бяха 31 лева на декар.

Тази година плащанията по СЕПП, както е известно, бяха намалени до 16 лв., а други 15 лв. са преразпределително плащане. Освен това обаче повечето малки стопани могат да кандидатстват за зелени доплащания (13 лв. на декар). Така общата сума е 44.2 лева. Младите фермери получават по още 4 лв. на декар, а ако се занимават с производство на зеленчуци, фермерите имат право и на т. нар. обвързана пазарна подкрепа. Други доплащания са предвидени по мерките за Агроекология.

Излиза, че арендаторите не само не плащат за ползването на земята, а дори задържат за себе си част от субсидиите на декар (вид комисиона или отрицателна рента). Това илюстрира слабата позиция на земевладелците, което може да се дължи на липса на избор (обикновено арендаторите са един или двама), липсата на възможност сами да обработват земята (обикновено собствениците са възрастни хора или са в градовете), дългосрочни договори, които не отчитат постепенното повишение на субсидиите, прекалено малки парцели, които нямат право на директни плащания, неинформираност и незаинтересованост. Вероятно има и друга причина  и тя е свързана с прекалено сложните процедури за кандидатстване по различните схеми на фонд „Земеделие“, а тази година те станаха още по-сложни.

Тази бюрокрация и свързаните с нея разходи (например, но не само – за консултанти) повишава бариерите пред дребните производители и укрепва монополната позиция на едрите арендатори.

Пропуснати възможности

БДСГодишният доклад на Икономическия институт на БАН заостри вниманието към проблема.

Периодът на усвояване на средствата от европейските фондове съвпада с тежко очертан регрес на икономическия растеж, се казва в доклада. Ниският размер на БВП от земеделието съвпада точно с периода на най-значителна и нарастваща финансова подкрепа за селското стопанство в най-новата история на страната.В абсолютно изражение брутната добавена стойност (БДС) в отрасъл „Земеделие” е около 4 млрд. лв. по постоянни цени от 2010 г. От 2008 г. до 2013 г. се наблюдава свиване на добавената стойност в отрасъла. Изразена в съпоставими цени, БДС като цяло спада и достига нива с 1/4 по-ниски от средните за периода 1998-2006 г. Съответно и делът на селското стопанство в общата БДС спада под 5% за първи път, откакто има статистика за БВП на страната, посочват от Икономическия институт на БАН.

Освен това този печален резултат е постигнат за сметка на доста съпътстващи изкривявания. Както посочват от БАН, 78% от финансовите средства се усвояват от едва 3-4% от земеделските производители. Незначителната финансова подкрепа за дребните и средните производители води към намаляване броя на дребните стопанства, независимо от тяхната специализация и осигуряването на заетост за повече хора.

Проблемите не са свързани толкова с механизмите за усвояване на средствата, а с формулиране и позициониране на националните приоритети, твърдят от БАН.

Някои подобрения

Трябва да се признае, че в новия програмен период бяха направени редица промени, така че по-малко ще се плаща просто за това, че се обработва земята и ще се стимулира диверсификацията.

Най-голямата промяна е т. нар. преразпределително плащане. Европейската Комисия предвиди намаление на плащанията и таван по СЕПП към един бенефициент – с 5% за сумите между 150 000 евро и 300 000 евро.

Друга мярка изключва директни плащания към физически и юридически лица, върху чиито площи не се извършват минимални земеделски дейности.

За специфично обвързано с производството подкрепа могат да се отделят до 6.5% от пакета за директни плащания. Това доплащане пак е на декар, но е различно за отделните култури.

Има и зелени плащания за фирми, които поддържат зелени площи, синори, канавки, дървета, жив плет и диверсифицират културите. Изискванията са по-леки за малките фирми, като стопанства до 100 декара не трябва да отглеждат повече от една култури.

Надбавката за млади фермери се предвижда да бъде за първите 300 дка от стопанствата им, като се иска образование, обвързано със земеделието (или курс).

Предвижда се прилагане и на Схемата за дребни земеделски стопани с размер на стопанство над 5 дка със субсидия до 1250 евро.

Освен това приоритет (и като време) по Програмата за развитие на селските райони получиха мерките, свързани със стопанства на млади фермери (кандидатстването по тази мярка бе обявено вчера) и модернизация на стопанствата, към които в предходния период имаше най-голям интерес.

Какво да се прави?

Необходимо беше да се пренасочат средствата (национални и европейски), така че да се подпомогнат:

  • достъпа до земя и комасацията
  • подготовката на работната сила, в това число специална програма за обучение на безработни роми
  • достъп до ноу хау – умения за отглеждане на технически култури, плодове, зеленчуци, животновъдство, трансфер на добри практики и пр.
  • инвестиции в изследвания и изпитвания, нови сортове
  • финансиране и обучение за кандидатстване за финансиране
  • изграждане на съоръжения за напояване
  • по-добри и по-лесни регулации, например, за изграждане стопански постройки, облекчено узаконяване на напоителни съоръжения, ограничения за разполагането на пчелини в границите на населените места и пр.
  • съдействие за пласмент на продукцията, сертификати, помощи за сдружаване

Необходими са още мерки срещу кражбите по селата, които са сериозна пречка пред производството на плодове и полски зеленчуци.

Специализация и повече добавена стойност

Очевидно е, че страната не може да произвежда всичко – тези времена отминаха. Само държавата, която допусна развитието на монокултурно производство, има ресурса да промени това, като насърчи отглеждането на продукти с по-голяма добавена стойност и вертикалната интеграция на производителите в агрохранителната верига.

Географското разположение на България позволява производство на продукти от т. нар. Средиземноморска зона. Това означава да предлагаме грозде, плодове и зеленчуци за прясна консумация, вино, дребен рогат добитък за месо, овче мляко и продукти от него, етерично маслени продукти, твърдят икономистите от БАН. Всичко това има своите традиции в миналото. Но някои сортове плодове, зеленчуци и лозя и местни породи говеда и овце са на изчезване. Има програма, по която се плаща за изчезващи видове (Агроекология), но това е плащане за отглеждане и то е по-скоро символично (от 223 евро на хектар за полските култури до 787 евро за хектар трайни насаждения).

На второ място, стои въпросът за квалификацията на работната сила. Докато броим заедно с премиера с колко са намалели овцете и добитъкът през последните години, някак пропуснахме да забележим, че в същото време са намалели и хората, които могат да ги отглеждат.

През 2014 г. едва 1.93 млн. души живеят в селата и от тях на възраст от 20 до 60 години са само 935 хиляди. За сравнение, през 2000 г. хората на възраст 20-60 години по селата са били с близо 300 хиляди повече. От тази гледна точка доминиращата роля на зърнопроизводството изглежда без алтернатива – един арендатор се справя с 10-20 работника.

Много хора избягаха от селата през последните седем години и сега липсва потенциална работна сила, която да подкрепи преориентацията на земеделието към продукти с повече добавена стойност.

Практически единственият човешки ресурс, на който може да се разчита, са ромите (виж тук). Така две от кризите, пред които сме изправени – етническите проблеми и кризата в животновъдството и производството на зеленчуци имат общо решение.