НАП отново предупреди, че работещите по граждански договор, които са получавали по-малко от 420 лева месечно, ще загубят здравните си права. Преди седмици, тя публикува неясно указание в този дух, а сега предупреждението е по-категорично.
Промяната влезе в сила от 1 януари и ако три поредни месеца тези лица са се осигурявали върху по-малко от 420 лв., на 1 април те ще загубят правата си. Както знаем, здравните права на самоосигуряващите се, осигуряващите се като нерегистриран безработен (срещу 17 лв.) се прекъсват, ако не са внесени повече от три месечни здравноосигурителни вноски за период от 36 месеца. Тогава, за да бъдат възстановени правата трябва да са заплатени всички задължения за здравно осигуряване за последните 60 месеца*
Трудно е да се намери законово основание за това, а то е важно, за да се определи дали правилото за трите вноски важи и за минал период.
Според указанията на НАП, ако „сте нает по „граждански договор“ (без трудово правоотношение)… нямате задължение за внасяне и деклариране на дължимите здравноосигурителни вноски, ако не сте осигурен на друго основание и полученото възнаграждение по договора (от един или повече възложители) за календарния месец е равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, след приспадане на нормативно признатите разходи по Закона за облагане доходите на физическите лица. Това е длъжен да направи възложителят по договора.” Но ако възнаграаждението е под МРЗ (420 лева), разпоредбите са неясни.

Да започнем оттам, че и по Кодекса за социално осигуряване (КСО), задължението за осигуряване възниква при възнагреждания над 420 лева, ако лицето няма други доходи. Ето какво казва КСО:

На основание чл. 4, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване задължително осигурени са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец. Съгласно т. 6 от същата алинея, когато лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, са осигурени на друго основание през съответния месец, те подлежат на задължително осигуряване за посочения осигурен риск, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Възнаграждението за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 5 и 6 от КСО, върху което се дължат осигурителни вноски, се определя след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 6, ал. 4 от КСО).
Осигурителната вноска за държавното обществено осигуряване за работещите без трудово правоотношение лица е в размера за фонд „Пенсии”, като се разпределя между осигуреното лице и осигурителя в съотношение 40 на 60, тоест 7,9% от осигурения и 9.9% от осигурителя.

Здравното осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение, се провежда по реда на чл. 40, ал. 1, т. 3, букви „а” – „в” от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
Според тази точка се осигуряват лицата, които получават доходи по граждански договор се осигуряват върху сумите, надвишаващи минималната работна заплата след приспадане на нормативно признатите разходи и ако те не се осигуряват на друго основание.

Здравноосигурителната вноска е в размер на 8 на сто и се разпределя между осигурения и работодателя (възложителя) в съотношение 3,2 на сто към 4,8 на сто.
Осигурителните вноски за лицата, които работят без трудово правоотношение, се внасят от осигурителя (възложителя) до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (чл. 7, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 3, буква „в“ от ЗЗО).
Осигурителите (възложителите), клоновете и поделенията са задължени да подават в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите данни съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО (декларация образец № 1 и 6) за лицата, работещи без трудови правоотношения – в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждението (чл. 3, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица).

От така изложените текстове, не следва категорично, че лицата, които получават по-малко от 420 лева, ще загубят здравните си права.
По-конкретно чл. 40, ал. 1, точка 3 прокламира, че «когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, осигуряването се извършва по реда на ал. 5». По ал. 5 се осигуряват лицата, които не се осигуряват по трудов договор, като самоосигуряващ се или на друго основание. Обикновено това се отнася до лица без доходи, които чрез подаване на декларация, обр. 7, придобиват здравни права срещу внасяне на осигуровки върху половината от месечния осигурителен доход (17 лв.).
Това означава, че ако дадено лице е получавало само доходи по граждански договор в продължение на три месеца (например, по 300 лева), то трябва да подаде декларация 7 и да се осигурява както лицата без доходи, за да не изгуби здравните си права, или да се регистрира като упражняващ свободна професия и да се осигурява за своя сметка, включително за ДОО (в случаите, когато това е възможно) Известен проблем създава това, че декларацията се подава предварително, а има ситуации, когато лице, работещи по граждански договор не е наясно предварително с това дали доходът за месеца ще надхвърли 420 лева.

Указанията на НАП обаче като че ли не тълкуват закона по този начин. Според тях трябва да се подава не декларация обрацец 7, а декларация образец 1 с вид осигурен 14 – за работещи без трудови договори. Според новите правила, когато даден човек за конкретен месец получава само възнаграждения без трудов договор, месецът ще се отчита като месец със здравно осигуряване само ако е изпълнено условието сумата на осигурителния доход (от декларациите образец 1) да е по-голяма от минималната заплата от 420 лв. В указанията обаче не се посочва нормативното основание за това и възникват въпроси. Това вероятно означава, че лице, което е получило 300 лв. по граждански договор, вероятно трябва да довнесе здравните осигуровки върху 120 лв. за своя сметка, тъй като няма как да се натовари осигурителя, въпреки изричното изискване на закона, вноската да се разпределя между възложителя и изпълнителя.

В този случай биха възникнали и въпроси във връзка с годишното изравняване на осигурителния доход.