НАП пусна изключително неясно и спорно предупреждение за това, че граждани, които са се осигурявали върху по-малко от 420 лева през даден месец, могат да се окажат с прекъснати здравни права.

От текста не става ясно дали указанието засяга заетите на граждански договор, които през месеца са получили по-малко от 420 лева, както и лицата, които получават по-малко от 420 лева поради непълно работно време. Не се разбира и дали, ако човек е получил примерно 300 лева без трудов договор и без да се самоосигурява, трябва да доплати само здравните осигуровки за разликата до 420 лева. Не става ясно с какъв документ и на какво основание трябва да се направи довнасянето. Законът не е предвидил хипотезата (а тя е често срещана при лицата, които получават доходи по граждански договори), при която едно лице работи за различни възложители и всеки от тях плаща суми под минималната заплата. Първият възложител, заплатил тази сума няма как да знае дали лицето ще прехвърли през месеца 420 лева, съответно не е ясно дали трябва да удържи осигуровки. Трябва да се има предвид, че именно възложителят поема по-голямата част от осигуровката в този случай. Ако пък лицето реши да си гарантира правата, като се самоосигурява, без да е регистрирало фирма, може да се стигне до надвнасяне на осигуровки. Регистрацията на фирма, за да се избегне надвнасянето на осигуровки, пък е свързано с други разходи. Ето го и указанието:

„За да се избегнат опитите за ползване на здравноосигурителни права без подадени декларации и заявления от осигурителите и самоосигуряващите се лица и без платени здравноосигурителни вноски от тях, в края на 2015 г. бяха приети допълнения в Закона за здравното осигуряване. Тези допълнения изрично регламентират начина за формиране на здравноосигурителния статус на лицата, които са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса. Съгласно новата разпоредба на чл. 39, ал. 6 от Закона за здравното осигуряване: „Здравноосигурителният статус, необходим за упражняване на здравноосигурителните права на лицата по чл. 33, се формира въз основа на данните за здравно осигуряване от заявления и декларации по този закон, вписвания в официални публични регистри, писмени доказателства, предоставени от лицата, и внесените или дължимите здравноосигурителни вноски“.

Това означава, че всякакви други декларации, документи и уведомления, подадени на основание на друг нормативен акт (например Кодекс на труда), вече няма да оказват влияние при определяне на здравноосигурителния статус на лицата. Така например, информацията от регистъра на уведомленията за сключени и прекратени трудови договори вече няма да служи като основание за определяне на даден месец като месец с или без данни за здравно осигуряване.

Промяна има и в начина, по който се определя здравноосигурителният статус за работещите без трудови правоотношения. Тоест, това са лицата, за които има подадена осигурителна декларация образец 1 с вид осигурен 14 – за работещи без трудови правоотношения. Според новите правила, когато дадено лице за конкретен месец получава единствено възнаграждение без трудово правоотношение, месецът ще се отчита като месец със здравно осигуряване само, ако е изпълнено условието сумата от осигурителния доход (от всички осигурителни декларации образец 1 за съответния период, подадени с вид осигурен 14) да е по-голяма или равна на минималната работна заплата или 420 лв. на месец за 2016 г.

От НАП предупреждават, че при прилагането на новите правила за формиране на здравноосигурителния статус има опасност от април някои граждани, които до този момент са ползвали права на здравноосигурени, без да са подадени съответните осигурителни декларации и да са платени вноски за тях, да се окажат с прекъснати здравноосигурителни права. От приходната агенция съветват своите клиенти да проверяват своя здравноосигурителен статус редовно и да внасят дължимите здравни вноски, за да могат да се възползват от безплатна медицинска помощ.“