МФ отказа да отговори на въпрос по ЗДОИ за позицията на България по отношение на присъединяването към Единния надзорен механизъм (Банков съюз), а като аргумент за това е посочена липса на надделяващ обществен интерес.
Въпросът включваше и дали са предприети формални стъпки за присъединяване към банковия съюз – според документи на ЕК това е необходимо условие за присъединяване към еврозоната.
Министерството смята, че въпросите, които се отнасят още до предприетите стъпки за присъединяване към еврозоната и позицията на България по т. нар. задълбочаване на Икономическия и паричен съюз, са от компетентността на правителството като колективен орган и на БНБ. Но представя позицията си по част от тях.
Що се отнася до Банковия съюз, в отговора е записано, че това е служебна информация, която засяга позиции във връзка с водени преговори. Чл. 13. ал. 2, т. 2 от ЗДОИ действително позволява да се отказва достъп до информация, която съдържа мнения и позиции във връзка с настоящи или предстоящи преговори. Но ал. 4 от същия член определя, че това не се отнася до случаите, когато е налице надделяващ обществен интерес. Според МФ „Не се релевират обстоятелства, които да обуславят надделяващ обществен интерес, а именно – чрез исканата информация да се цели разкриване на корупция и на злоупотреба с власт, повишаване на прозрачността и отчетността на министъра на финансите. Напротив, в настоящия случай, за да се защитят интересите на българската държава при преговорите, е необходимо да не се разкрива информация, която би могла да повлияе неблагоприятно.“ От отговора не става ясно коя част от позицията на българската държава по отношение на присъединяването към Банковия съюз би могла да повлияе неблагоприятно. Не става ясно и дали е налице официална позиция по въпроса, но в заявлението сме пропуснали да запитаме изрично.
Банковият съюз има три стълба, от които последният е в процес на изграждане. Това са Единният надзорен механизъм, Единният механизъм за преструктуриране и Единната схема за застраховане на депозити. Доколкото механизмът за преструктуриране на банки до голяма степен е въведен в българското законодателство (то е изискване по директива), основният въпрос е присъединяването към ЕНМ. Това би означавало ЕЦБ да поеме контрола над трите най-големи банки (Уникредит Булбанк, Банка ДСК и СИБанк, доскоро – ПИБ), но ЕЦБ може да поеме директен надзорен контрол и над друга банка при нужда. БНБ ще трябва да спазва надзорните указания на ЕЦБ. България ще участва и в единния борд за преструктуриране към ЕМП, която ще взема решения при затруднения на някоя банка. Преди присъединяването към Банковия съюз се предвижда ЕЦБ да направи свой преглед на активите на банките. На теория тя би могла да признае прегледа, извършен от БНБ, но БНБ твърди, че не е изпращала резултатите от този преглед на ЕЦБ.
В останалите си отговори МФ пояснява, че България подкрепя изграждането на т. нар. трети стълб на Банковия съюз – Европейската схема за гарантиране на депозитите, но посочва, че това не е краткосрочна цел и първо трябва да се вземат мерки за редуциране на рисковете.
България също така подкрепя превръщането на Европейския стабилизационен механизъм в Европейски валутен фонд, който да действа като предпазен механизъм, но само при спазване на фискалните правила.
България е против т. нар. Европейски сигурен актив, пише още в отговора.
Основният повод за запитването по Закона за достъп до обществена информация бе желанието да се запознаем с анализа за ползите и разходите от приемането на еврото. МФ отказа достъп до този документ, тъй като не е завършен. Преди година в статия за в. „24 часа“ министърът на финансите Владислав Горанов написа: Към Координационния съвет е създадена работна група „
