Димитър Радев
Димитър Радев, управител на БНБ

Издържа ли БНБ стрес теста си

Комплексната оценка на банките – прегледът на активите им и стрес тестовете, приключи в разгара на лятото с добра новина. Българската банкова система е стабилна, а някои банки дори са се презапасили с капитал отвъд границите на разумното. Но има две институции, които ще трябва да увеличат капитала си за всеки случай. Техните имена също не са изненада – ПИБ и Инвестбанк.

Проверката на банките бе поискана, за да се разсеят опасенията, че слабият банков надзор прикрива нарушения в тях. Това бе скъпо упражнение – не толкова заради директните разходи, които бяха платени от банките, а защото неизвестността ги накара да се въздържат от рискове (да пропускат възможности) и да се опитват да увеличат лихвените маржове, което не бе благоприятно за клиентите.

И докато резултатът е в рамките на предварителните очаквания, важният въпрос е как е постигнат той. От отговора зависи и мнението ни за самата БНБ, защото стрес тестът бе преди всичко оценка за това дали централната банка се е разделила с лошите практики от миналото.

Логично бе БНБ да извърши проверката като преследва две цели, които донякъде си противоречат – да дисциплинира банките и да не създава допълнителна паника. За това доколко е изпълнена първата цел можем само да гадаем по размера на обявените корекции и по предстоящите мерки. Втората цел можем да приемем за постигната – включително чрез неясното обявяване на резултатите в почивен ден.

Черна кутия

И така, главният резултат от проверката са необходими допълнителни корекции (провизии и корекции на стойността на активи) в размер на 665 млн. лева. По-голямата част от тези корекции идват от ПИБ – 420 млн. лева, и Инвестбанк – 104 млн. лева. Това не е сумата на установените допълнително нередовни кредити, тъй като допълнителните провизии са различен процент от тях.

От доклада става ясно, че 3.7 млрд. лв. кредити (7.14% от рисково претеглените активи) са прекласифицирани като необслужвани експозиции, което е довело до индивидуално начислени провизии за 474.9 млн. лв. Отделно са начислени провизии на портфейлна база (предимно за ипотечни кредити) за 149 млн. лева и обезценки на активи, които банките са придобили като обезпечения – 41 млн. лева.

Как се е стигнало до този резултат обаче остава неясно. БНБ е изключително пестелива на подробности за причините, довели до тези корекции. Така например тя обяви доста енигматично кои са индикаторите за обезценка – коефициент на покритие на дълга, мерки за въздържане (това са предоговорени, отписани или рефинансирани кредити) и др. От текста все пак става ясно, че основната част от установените провизии са за кредити на предприятия, за които е приложена презумпцията за недействащо предприятие (в такъв случай те трябва да са добре обезпечени, за да не се обезцени кредитът).

Според доклада не са установени „отклонения от регулаторните изисквания за големи и свързани експозиции.” Доставчиците на услуги (проверителите – б. а.) не откриха разминавания с приложимата регулаторна рамка при прегледа на всички идентифицирани експозиции към свързани лица“. Това е твърдение, което трябва да бъде защитено по-подробно.

Другият резултат е по линия на стрес тестовете, които в утежнения сценарий са се отразили по-неблагоприятно на някои институции. Две банки (отново ПИБ и Инвестбанк) достигат отрицателен капитал през 2018 г., относително по-слабо се представят Интернешънъл Асет банк и Токуда, които хипотетечно биха паднали под регулаторния минимум. Тези резултати обаче нямат непосредствено проявление, тъй като БНБ прие стрес тестовете само за сведение.

От препоръките към отделните банки се вижда, че има и други забележки, включително към банки, които се представят отлично – например, Уникредит Булбанк трябва да подобри управлението на риска, ДСК – колективното провизиране, а ЦКБ, която почти няма корекции и още няколко банки – бизнес плана и капиталовия план.

Объркване

За разлика от европейските стрес тестове у нас не бяха оповестени подробни резултати по банки. Освен това БНБ не обяви капиталовия недостиг на отделните институции, а т. нар. нетни ПКА корекции (в доклада с индивидуалните резултати) и „необходимост от корекции” и „мерки за покритие с допълнителни капиталови буфери” (в таблицата от прессъобщението). Това доведе до определено объркване, което се дължи на следното:

Нетните ПКА корекции отразяват всъщност провизиите, които банките следва да начислят в резултат на установена необходимост от преквалифициране на кредити и/или доначисляване на провизии. Тъй като проверката е към 31 декември 2015 г., БНБ реши да приспадне от тези провизии вече начислените обезценки, както и печалбата (неодитирана) според отчетите на банките към 30 юни за целите на таблицата, която бе представена на широката публика. За да покаже какъв капитал трябва да осигурят банките, се взема предвид и наличното превишение на капитала преди проверката (на практика почти всички банки отчитаха по-висок капитал от необходимото). Така че обявеното число на капитала, който трябва да осигурят ПИБ и Инвестбанк е с вече приспадната печалба към 30 юни. Имаше неправилни интерпретации по този въпрос.
Вероятно именно заради този начин на представяне (с корекция към 30 юни) банките бяха усърдни да отчитат печалби през първото полугодие.

Контрата остава в БНБ

Остават важни въпроси. Ще се спра на три от тях: Какво ще направи БНБ сега, защо изобщо имаше стрес тестове и как ще се промени поведението на банките?

Не всичко приключва с публикуването на резултатите. Банките тепърва ще отразят резултатите от проверката на качеството на активите (провизиите) в резултатите си към 31 декември 2016 г. Повечето от тях вече са начислили достатъчни обезценки. Освен това те трябва да изпълняват и предписания за промените в процедурите и правилата.

Резултатът от стрес тестовете, за който почти не стана дума досега, няма пряко счетоводно отражение. Но банките, при които има вероятност от неблагоприятно въздействие на евентуални шокове, трябва да одобрят промени в капиталовите планове, включително и ограничения за разпределяне на дивиденти, и някои да формират и капиталови буфери – в срок до 31 декември 2017 г. При необходимост ще се изискват и промени в бизнес моделите на банките.

Това означава, че мерките за намаляване на рисковете в банките (включително такива, които не бяха обявени) ще продължат, макар и не така шумно. Всъщност стрес тестът за БНБ не е свършил.

Със сигурност ще се промени и поведението на банките. Въздишката на облекчение, че само две от тях имат проблеми, които са управляеми, не означава, че банките ще разхлабят масово стандартите за кредитиране. Това едва ли ще се случи, още повече, че предстоят и други проверки. Но неизвестността пред тях намалява и няма да им се налага с всички сили да се опитват да поддържат лихвените маржове – често с риск от загуба на клиенти.

Така че краят на стрес тестовете е добра новина за клиентите, които може да очакват по-изгодни лихви.

[textblock style=“2″]За разлика от големите европейски вестници, които подложиха на критичен разбор резултатите от стрес тестовете, проведени от ЕБО, българските медии с много малко изключения се задоволиха да преразкажат съобщението на БНБ. Това не бе лишено от грешки, за което обаче вината е преди всичко на централната банка. Тя не само не направи пресконференция, но не проведе никаква предварителна разяснителна кампания. Да, ЕЦБ и Европейския банков орган не проведоха пресконференция тази година, но това са поредните им стрес тестове. В предишни години имаше закрити брифинги, както и разяснителна кампания – включително чрез инфографики и видеа. Журналистите у нас бяха оставени сами да разбират какво е CET1 или капиталов буфер и каква е разликата между корекции и обезценки.[/textblock]

Статия за в. СЕГА

6 Коментара

  1. Поредната доста манипулативна статия целяща да всее недоверие към БНБ и стрестестовете. Странно как едни и същи хора в едни и същи медии и кръгове винаги говорят едно и също. Каквот и да стане все БНБ им е виновна и черна за нещо. Николай Стоянов от Капитал се уля да пищи, че не били казали БНБ нищо за свързани кредити. Тук едно към едно го преповтаряте. БНБ ясно конкретно и точно си го казват, че не са намерени такива извън законодопустимите. Сега пък трябвало да го доказва. Е как, да изкара всички кредитни досието във всички банки, че да може да се задоволи любопитството на 1-2 журналисти провокатори. Че нали тази информация е конфиденциална бе хора. Коя фирми мислите, че ще позволи кредитното й досие да развява като прани гащи от медиите. Търсите под вола теле, ама май ще намерите нещо друго там…

  2. Очаквам да аргументирате по-конкретно твърдението за манипулативност, в противен случай ще го смятам за нападка.
    Работа на журналистите – включително Николай, е да задават въпроси.
    Работа на БНБ и останалите регулатори е да им отговорят, независимо дали въпросите им харесват. Това скъпо упражнение бе с цел връщане на доверието. Ако няма добра публичност, то излиза, че банките – особено тези с отлични показатели, защото има такива, са платили напразно едни пари.
    От тази гледна точка беше лош знак, че БНБ не направи пресконференция. Лош знак бе и това, че не публикува предварително формата на оповестяване на данните по начина, по който го направи ЕБО. Опорната точка, че ЕБО е правил стрес тестове през 2016 г., а не ПКА, не издържа, защото подобен формат бе ползван през 2014 г., когато имаше и ПКА. През същата година имаше и брифинг за журналисти – именно защото материята е сложна.
    Колкото до твърдението за свързаните лица, позволете ни да имаме своите съмнение. Още повече, че посоченото в таблица 1 от доклада по въпроса не е ясно.

  3. Стрес тестовете и проверката на активите бе изпълнена в съответствие с всички европейски изисквания и резултатите са, че банковата система е стабилна.
    Но защо да сме добре, като може да ни е зле, пуста наша народопсихология.

  4. Здравейте, г-жо Манчева. Позволете ми и аз да не се съглася с Вашето мнение, въпреки че редовно чета – economix.bg.
    Ще си позволя да цитирам точната информация от ЕЦБ, но съм си позволил да я преведа: „…В 23 ч. българско време в петък Европейският банков орган ще обяви резултатите от проведените тестове в най-големите 51 банки в Европейския съюз, които притежават 70% от банковите активи в общността.“ Нека първо малко да поразсъждавам по темата какви би станало, ако БНБ бе решила да обяви резултатите от стрес тестовете у нас в петък в 22 часа българско време, тъй като част от ЕС е с един час назад… Тогава щеше да понесе нападки, че укрива нещо, че е еди каква си и т.н., нали? През 2016 г. ЕЦБ не направи пресконференция по темата, нито отговори на допълнителни въпроси, въпреки че стана ясно, че най-слабите звена са италианските трезори и „Дойче Банк“. Да не говорим, че през събота и БНБ, и Асоциация на банките в България бяха на разположение за всякакви въпроси по темата. Вие конкретно попитахте ли ги защо не са направили пресконференция и защо не се обявили 16 таблици с различни данни за всяка банка? Съмнявам се. Просто сте решили да се позовете на анализите на колегите от „Капитал“. Относно тях – спомняте ли си началото на вестник „Дневник“ и „Капитал“ през 2000-та година? Тогава имаше наистина точни, конкретни и поучителни анализи, които представяха поне две гледни точки. През годините изданията от тази група пострадаха от войната на техния собственик Прокопиев с разни български олигарси и вече няма сериозен аналитичен текст във вестника, който да представя и двете гледни точки. Това се отрази и на тиража, и на абонатите, които четат хартиеното издание и не са повече от 3000 човека, за съжаление. От тази гледна точка сляпо да цитирате текст на „Капитал“, без да го подложите на сериозен анализ, също навява на мисли за публикуване на едни опорни точки, които трябва да се разпространят. Мога да продължа и още, но мисля, че ще отегча хората, които ще прочетат този коментар. Както и да е, предполагам, че ще ми отговорите, ще извадите някакви свои доводи, ще го наречете отново нападка, но не е. Това просто е моето мнение. Споделям и наблюдението, че този текст се появява в някои медии, без да е подложен дори на елементарен анализ, за да се види, че тезите в него и на места издишат. Благодаря за вниманието и се надявам да чета поне при Вас повече авторски текстове, които не повтарят само една гледна точка, която защитава корпоративните интереси на един роден олигарх с червени бузи например…

  5. Здравейте,
    Попитах БНБ още в събота и продължавам да ги питам, защото има неясни неща. Те твърдят, че не са направили пресконференция, защото ТАЗИ ГОДИНА и ЕБО не е направил. На друго място казват, че няма място за сравнение с тазгодишните стрес тестове на ЕБО, защото са само стрес тестове, без ПКА. Но през 2014 г., когато имаше и ПКА в Европа, имаше пресконференция при закрити врати. Такива работи.
    Текстът за Сега е писан в неделя, преди БНБ да даде отговори на част от въпросите им. Тези отговори са цитирани в други публикации.
    Не мога да ви отговоря за другото, тъй като не разбрах тезата. Смятате, че не е правилна критиката по отношение на оповестяването или съмнението ми по отношение на свързаните лица?
    Никога в практиката си не съм се позовавала, особено безкритично, на друга медия. Напротив, наложи се да чета доста на сайта на ЕЦБ и ЕБО (именно защото нямаше разяснения). Допускам, че пакетирането с Капитал идва от един пост във фейсбук.

  6. Оценката на Fitch:
    The published AQR results do not disclose details of how capital adjustments are calculated, which limits transparency. Neither do they disclose how adjustments to loan quality were reached, which limits comparability between banks.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *