Дни след като одобри Интегрирания план „Енергетика и климат“, без да споменава Зеления пакт на ЕС, правителството е напът да даде държавна помощ за поддържане на „Марица изток“ 2 въпреки европейските правила.
Това ще стане чрез увеличение на капитала на държавното дружество за сметка на неговия собственик – Българския енергиен холдинг. Въпреки че паричната инжекция е опосредствана (през БЕХ), по същество тя представлява държавна помощ и намерението на МЕ бе да нотифицира Европейската комисия.
Но през януари 2020 г. Народното събрание прие решение, с което задължи правителството да предприеме до 29 февруари „всички необходими мерки за нормалното функциониране на ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД, в т.ч. и чрез увеличаване на капитала на дружеството от страна на „Български енергиен Холдинг“ ЕАД с цел гарантиране на енергийната сигурност на страната, като елемент от националната сигурност“. Това трябва да стане „независимо от становището на Европейската комисия по този въпрос“.
Освен това правителството трябва да осигури присъединяването на България към платформата „Въглищни региони в преход“ – инициативата на ЕК, която цели да помогне на въгледобивните райони в ЕС да преодолеят зависимостта си от изкопаеми горива. Срокът за това бе до края на 2019 г.
В изпълнение на това решение на парламента, БЕХ одобрява увеличение на капитала на ТЕЦ „Марица изток“ 2 чрез апорт на свои вземания от централата в размер на 598 млн. лева. През последните години държавният холдинг на практика е поел екоангажиментите на централата, като изкупува квотите CO2, а ТЕЦ трупа задължения към майката си. Увеличението на капитала не е по-различно от отписване на тези задължения.
Сумата на увеличението на капитала покрива разходите за квоти за година и половина по сегашни цени. В плана „Енергетика и климат“ се залага удвояване на цените на квотите до 2030 г.
Увеличението на капитала премахва риска някой от останалите кредитори да поиска фалит. Но не е ясно как се гарантира продължаването на работата на централата, която генерира значителни загуби.
Решението идва по позната схема – без анализ, без обществено обсъждане, без оценка на разходи и алтернативи и в очевидно нарушение на правото на ЕС. То е мотивирано главно с големия брой работещи в централите около Раднево, но без да се коментира възможността за преквалификация на тези работници.
Запазването на ключовата роля на въглищата като местен енергиен ресурс залегна в одобрения Интегриран план, който предвижда делът на въглищните ТЕЦ да започне да намалява след 2030 г. за сметка на АЕЦ „Белене“, заводски централи и фотоволтаици.
Източник: Интегриран план „Енергетика и климат“
В споменатото решение на парламента от 31 януари обаче се изразява съмнение, че целите на прехода към зелена енергия са реалистични. Например Таско Ерменков от БСП заявява:
„Може ли българската енергетика да си позволи 3230 мегавата инсталирани мощности или при седем хиляди часа годишно производство на около 23 милиарда киловатчаса годишно производство на електроенергия, което прави около 45% от цялото производство на електроенергия в България, без това да се отрази на енергийната сигурност на страната, а оттук и на националната? Категорично не! Могат ли тези мощности да бъдат заменени с вятърни или с фотоволтаични централи? Теоретично могат, ако бъдат допълнително инсталирани около 15 хиляди мегавата фотоволтаици при годишна работа около 1500 часа или 7500 мегавата вятърни централи при годишно функциониране около три хиляди часа. При това трябва да се има предвид, че, първо, това не могат да бъдат базови мощности, защото имат, грубо казано, цикличен характер и, второ, разликата в цената на произведената енергия от тези ВЕИ в пъти превишава тази на държавната ТЕЦ Марица изток 2.
Може ли водноелектрическите централи да бъдат алтернатива? И тук теоретично – да. НЕК разполага с 2713 мегавата инсталирани мощности в турбинен режим и 937 мегавата в помпен. Но всички сме свидетели на водната криза, да не казвам катастрофа и виждаме какво става с водните баланси в страната. На практика тези мощности няма как да бъдат използвани седем хиляди часа годишно.“
Той бе подкрепен от депутата от ГЕРБ Емил Христов, според когото, ако спазим изискванията на Зеления пакт, трябва да затворим въглищните ТЕЦ още преди 2025 г. Това означава дефицит в размер на 35 до 40% на електрическа енергия както за бита, така и за промишлеността.Според него България трябва да постигне изключение от европейските изисквания поради следните аргументи:
„- Замяната на 40 – 45% ефективно работещи ТЕЦ на лигнитни въглища – единствената местна суровина със запаси, осигуряваща ефективната им експлоатация, изисква огромни финансови средства и значителен период както за строителството на нови нисковъглеродни електропроизводствени мощности, така и за саниране на минните изработки в съответствие с екологичните норми.
– България изпреварващо е изпълнила амбициозните цели на Европейския съюз да се намалят количествата въглероден диоксид с над 55% спрямо базовата 1990 г. През 1990 г. те са били 104 млн. тона, а през 2019 г. са под 50 млн. тона. Ние приемаме солидарно да изпълняваме общоевропейската политика за редуциране на въглероден диоксид и след 2030 г., когато всички партньори в Европейския съюз ще са постигнали същата редукция на емисията си, тоест с 55% спрямо 1990 г. Коректно е всички страни – членки на Европейския съюз, да имат равен старт в процеса на декарбонизация през третото десетилетие на XXI век.
– През следващите десет години – до 2030 г., ще подготвим българската енергетика и индустрия за плавно съкращаване на емисиите за въглероден диоксид, равнопоставени с нашите партньори, като определим необходимите финансови средства за постигане на европейските цели. Необходимо е да се определят и източниците на финансиране от европейския целеви фонд и националния бюджет.“
Различни представители на правителството също се обявиха за запазването на ТЕЦ заради работните места и въпреки икономическата логика и изразиха резерви срещу Зеления пакт, който ЕК обяви през декември 2019 г.
През декември премиерът Бойко Борисов заяви в Стара Загора, че са необходими „половин-един милиард евро“, за да преминат ТЕЦ-овете на газ. Тогава той виждаше петгодишен преходен период, но през февруари заяви, че „следващите 10 години трябва да се работи много активно. До 10-15 г. трябва да се намерят механизми да се заменят въглищата или такава технология, която да не замърсява околната среда“.
Освен това на заседание на парламентарната комисия по енергетика през февруари 2020 г. представителят на МЕ Венета Цветкова заявява:
„България счита, че при прехода към чиста енергия следва да бъде запазена одобрената понастоящем правна рамка и постигнати договорености до 2030 г., като, предвид спецификите на националните енергийни системи и географските особености, е важно да се гарантира, че преходът ще е плавен и справедлив и ще отчита различните стартови позиции на държавите за изпълнение на целите при зачитане на правото на държавите да определят енергийния микс и технологичната си неутралност.“
Какво означава това? Съгласно Интегрирания план през периода 2021-2030 г. необходимите инвестиции общо (включително в индустрията, транспорта, услугите и домакинствата) са над 42 млрд. евро, като най-големите суми са за АЕЦ (10 млрд. евро) и за подобряване на енергийната ефективност на домакинствата, главно чрез инвестиции в енергийно оборудване клас А и в саниране на сгради (11 млрд. евро).
По-конкретно: По отношение на сектора за производство на електрическа и топлинна енергия според плана ще са необходими общо 15.3 млрд. евро, като 3 млрд. евро са само за електрически централи на ВИ и 10 млрд. евро са предвидени за изграждането на два нови ядрени блока. В документа са описани без подробности инвестиции в газови турбини, както следва:
В плана няма подробности за очакваното разпределение на планираните около 600 млн. евро за газови инсталации и кои централи ще бъдат обновени. Освен четирите централи около Раднево (трите централи „Марица Изток“ плюс „Брикел“), на въглища е и ТЕЦ „Варна“.
В плана също така няма конкретна информация за финансирането на планираните инвестиции и прехода към нисковъглеродна икономика. България може да разчита на 458 млн. евро от Фонда за справедлив преход, стана ясно от представянето му през януари. Не е ясно и разпределението на финансовата тежест, както и очакваното влияние върху цените. Последното е важно, тъй като през настоящата година ще започне прогресивно дерегулиране на цените за битовите и малките небитови потребители, като процесът на либерализация да отнеме от 3 до 5 години.
Според българското правителство запазването на централите в Маришкия басейн е въпрос на енергийна сигурност. България е на четвърто място в ЕС по дял на производството на електроенергия от въглища. А „Марица изток“ 2 освен базисна мощност е и източник на сравнително по-евтина електроенергия. Преходът към нисковъглеродна икономика и/или заплащането на бъдещите квоти, необходими за работата на централата неизбежно поставя въпроса за цените. Сега цената на електроенергията за бита в България е най-ниска в ЕС, но цената за бизнеса (и то не по Паритет на покупателна способност) е над средното и е по-висока от страни като Германия и всички съседни държави.
