Незатихващата политическа криза, която връхлетя внезапно върху прочутата с фискалната си стабилност България, постави на дневен ред въпроси и страхове, забравени през последните 15 години. Редом с радикалните призиви за национализация и социализиране на сметките за електроенергия на улицата излязоха и предупреждения за край на валутния борд. Твърди се, че според слуховете курсът на българската валута щял да падне до 3 лв. за евро. Политиците, основно от БСП и някои обичащи крайностите партии, доразпалват страховете с намеци, че фискалният резерв е дори по-малко от тези около 4 млрд. лева, които се отчитат според БНБ.

Възможно ли е огънят на недоволството да изпари за толкова кратко време финансовата стабилност, в името на която мизерстваха големи групи от българското население? Колко висока ще е икономическата цена на политическата нестабилност и кой ще плати сметката?Основните рискове са за бюджета и за големите инвеститори. Останалите страхове засега нямат основание.

Състоянието на бюджета

Паниката е преувеличена, но изглежда наистина има проблем с бюджета.

По последни данни парите по сметки на правителството в БНБ са  3.76 млрд. лева. Тук се включват постъпленията от спешния заем от 800 млн. лв, който трябваше да попълни дупката, отворена поради земеделските субсидии. Заедно със средствата на кабинета в банките (обикновено около 300 млн. лева) общата сума на фискалния резерв надхвърля 4 млрд. лв.  (Финансовият министър в оставка Симеон Дянков дори обяви по-голямо число – 4.7 млрд. лв, включвайки и предстоящите авансови плащания, които Европейската комисия трябва да възстанови.) Това наистина е под нивото, изисквано от закона за бюджета – 4.5 млрд. лв., но то трябва да се достигне в края на годината, а не във всеки един момент.

Приказките, че отчетените от БНБ средства са само на хартия, вероятно възпламеняват множество конспиративни теории за изнесени в късна доба милиарди. Всъщност става дума за т. нар. санитарен минимум – голяма част от парите на фискалния резерв са неприкосновени и правителството не разполага с тях (това са най-вече средствата на Сребърния фонд и на фондовете за АЕЦ „Козлодуй” или общо 3.3 млрд. лева). Факт е, че в началото на февруари беше отчетено още по-ниско ниво на резерва (3.2 млрд. лв.), което вероятно означава, че бюджетът де факто е ползвал заем от Сребърния фонд за текущи нужди. Никак не е редно, но и не е фатално.

Нека да припомним – до тази ситуация се стигна след погасяването на 815 млн. евро облигации по външния дълг (заради което бяха емитирани еврооблигациите за 950 млн. евро още през лятото) и заради субсидиите на земеделците за 841 млн. лв., които пък наложиха емисията на извънреден заем от 800 млн. лева. Така и двете оправдателни събития са покрити със съответните заеми. Миналата година също е имало понижаване на резерва през първите месеци (виж графиката), така че все още нямаме причина за лоши прогнози. Само че през 2012 г. не се наложи извънредна емисия на ДЦК, за да се плати навреме на фермерите.

С две думи, все пак има известни затруднения, които могат да се задълбочат с предвиденото увеличаване на пенсиите от 1 април (само за увеличението на нормалните пенсии са необходими 585.9 млн. лева).

Възможно е също така бюджетът да загуби постъпления, ако вълната на недоволство или усещането за слаба държава доведат до по-голяма миграция към сивия сектор.

 Валутният борд

Приказките за девалвация на лева, поне при сегашните обстоятелства, са глупост. Въпреки световната финансова криза, валутните резерви на БНБ нараснаха от  24.9 млрд. лв. в края на 2008 г. до 26.8 млрд. лв. по последни данни. Свръхпокритието на лева с валутни резерви (без фискалния резерв) доближава 160%.

Сериозната дискусия тук е за последиците от надценяването на лева при отдалечена перспектива за присъединяване към еврото. Неслучайно големите протести през последните години (да припомним и тези срещу поскъпването на горивата) тръгват от противопоставянето „европейски цени – български заплати”.

Бизнеси, разчитащи на държавата

Сериозен удар ще понесат бизнесите, които разчитат на пари от държавата – това са строителите на магистрали и изпълнителите на проекти по еврофондове. В деня, когато бе обявена оставката на правителството, видяхме драматично поевтиняване на няколко позиции на БФБ – инфраструктурните акции и книжата на някои банки, свързани с проекти. За тях политическата безтегловност означава загуба на пари.

Вече има сигнали за забавяне на работата по европроекти, но едва ли това се държи само на оставката на кабинета. Министерството на труда например още преди седмици без обяснения спря плащанията по няколко програми (за лош късмет това бяха програмите, към които хората проявяваха най-голям интерес като „Аз мога повече” и подкрепата за безработни лица).

Риск за инвестициите

Приказките за разтрогване на приватизационни договори, отнемане на лицензи по бързата процедура, намеса в работата на регулаторите и национализация са директна покана към бъдещи чуждестранни инвеститори да си ходят. „Гневът на обеднелите и отчаяни хора в България (и не само там), контролиран от безразсъдни популисти политици, все повече се насочва срещу западните инвеститори.”, обобщи настроенията „Дер Щандард”.

Това се случи в момент, когато България отчита повишен интерес от гръцки фирми да пререгистрират бизнеса си у нас заради ниските данъци. Известно успокоение е, че България, за разлика от предкризисните години, не разчита толкова на нови вложения от чужбина, а на финансиране на дъщерни дружества от техните майки и все повече – на нетен износ на услуги и трансфери от еврофондовете.

Други ефекти

Страхът е полезен само за търговците на деривати. Някои бизнеси може да пострадат от накърнения имидж на доскорошния остров на стабилност. Германия например вече официално предупреди своите граждани да внимават с пътуванията си към България. Засега няма признаци, че кризата ще се отрази на резервациите за летния сезон.

Основната заплаха

Докато непосредствените заплахи изглеждат преодолими при компетентно правителство, остават доста неясноти за това дали протестите носят нова вълна на популизъм.

Сред протестиращите в София, поне засега, преобладават хора, които търсят решения за по-добър жизнен стандарт, хора с професия и без крайни идеи. До микрофоните и телевизионните камери обаче си пробиха път по-гласовитите и те оставиха впечатлението за ексцентрични и дори абсурдни искания. Възможно е енергията на т. нар. автентични протестиращи да отслабне и да вземат надмощие обикновени хитреци или по-радикални елементи, каквито очевидно не липсват. Ако няма провокации и президентът успее да състави кабинет, заслужаващ доверие, вниманието ще се пренасочи към предизборната кампания и тогава най-крайните прояви ще бъдат потушени.

При това положение основният риск ще бъде рискът от прекомерен ляв завой. Все още слабо се коментира заявката на Конгреса на БСП. Най-старата партия изпревари някои от радикалните идеи на протестиращите.

Тук въпросът опира до мяра и до управленска мъдрост. Ако тях ги няма, може заради липсата на разумни социални мерки през последните години (например, по-ранна индексация на пенсиите) да се стигне до безумен популизъм като неплащане на сметките към монополистите или изгонване на инвеститори.

Ако тази заплаха не се овладее, всички ние след години на икономии ще се окажем в глупавата ситуация на човек, преял в края на Големите пости.

България и Гърция – прилики и разлики

– Протестите в Гърция бяха срещу заради планирани  промени, насочени към намаляване на жизнения стандарт. Нито една партия или друга обществена сила у нас не предлага нови мерки за икономии, извън заложеното в закона за бюджета. Затягането на коланите бе въведено постепенно през последните години.

– Приемането на мерките за икономии в Гърция бе условие за получаване на спасителна помощ. България няма нужда от спасителна помощ. В този смисъл протестите не спират жизненоважни за финансовата стабилност решения.

– И двете страни са изправени пред сходни политически рискове: Народното недоволство може да усили позициите на крайни или популистки партии, които при липса на доверие към традиционните по-умерени партии да се превърнат в балансьор.