Гърция
Проблемите започнаха през есента на 2009 г., когато бе установено, че бюджетната статистика на страната е била недостоверна и истинският бюджетен дефицит е над 12% от БВП. (По-късно бе отчетено, че дефицитът за 2009 г. е бил 15.4%. )
В комбинация с високото ниво на задлъжнялост (над 160% от БВП), това доведе до отдръпване на инвеститорите и до рязко повишаване на рисковата премия за страната. Впоследствие стана ясно, че Атина е скрила истинското си финансово състояние с помощта на финансови деривати.
На 25 март 2010 г. ръководителите на ЕС, събрани в Брюксел, одобриха спасителен план, включващ и участие на МВФ. Размерът на помощта бе 30 млрд. евро, а средствата, обещани от МВФ – 15 млрд. евро.
В края на април 2010 г., след поредната вълна спекулации, бе обявено, че помощта ще достигне 110 млрд. евро за период от три години (сумата бе радуцирана до 107 млрд. евро, след като Словакия се оттегли).
След като се оказа, че дори този спасителен пакет не може да спре спекулациите за разпад на еврозоната, се наложиха извънредна среща на лидерите на еврозоната, а на 9 май 2010 г. – извънредна среща на финансовите и икономически.
На нея бе одобрен спасителен механизъм от 750 млрд. евро (250 млрд. евро от МВФ и 500 млрд. евро от ЕС). 60 млрд. от средствата са от бюджета на Европейската комисия, останалите 440 млрд. евро страните осигуряват от временния спасителен фонд, регистриран в Люксембург. Акционери в него, освен страните от еврозоната, са Полша и Швеция.
През лятото на 2011 г. европейските лидери обвързаха получаването през юли на петия транш от първия спасителен пакет с приемането на нови мерки за икономии на стойност 28 млрд. евро и приватизация на държавни активи. Те бяха приети от гръцкия парламент в края на юни след напрежение на пазарите и протести.
На 21 юли 2011 г. лидерите на Еврозоната се споразумяха да приложат втора спасителна програма за Гърция на обща стойност 158 милиарда евро (виж нататък), с подкрепата на банките и МВФ. Договорено бе заемите от Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF) да бъдат с по-ниска лихва (3.5%) и по-дълъг срок (15 години). Бе решено частните кредитори да участват в преструктурирането.
В началото на септември под въпрос бе поставен и шестият транш от първия пакет, заради непостигането на целите. Европейската комисия съобщи, че бюджетният дефицит на Гърция за 2011 г. ще достигне 9,5 процента от БВП вместо 7.6%. Страната обяви нов имотен данък и нови съкращения. Траншът бе одобрен в края на октомври.
На 26 октомври 2011 г. лидерите на еврозоната и представители на банките-кредитори договориха по принцип редукция на техните вземания от Гърция в размер на 50% вместо 21%, което се равнява на 100 млрд. евро. За да убедят кредиторите, на тях им бяха предложени кредитни подобрения, или „подсладители“ за 30 млрд. евро. С тях вторият спасителен пакет за Гърция достигна 130 млрд. евро.
На 6 ноември бе договорено коалиционно правителство, а през ноември 2011 г. бившият вицепрезидент на ЕЦБ Лукас Пападимос бе избран за нов премиер на Гърция.
На 13 февруари 2012 г. правителството одобри новият пакет от икономии, изискан от официалните кредитори и включващ намаление на пенсии и на минималната заплата. Заради несигурност във връзка с изборите през април и последвалото напрежение лидерите на еврозоната отложиха одобрението за втория спасителен пакет за 20 февруари 2012 г., когато той получи зелена светлина. Това стана възможно след по-голяма редукция на дълга към частните кредитори (53.5% вместо 50%). Замяната на старите облигации с нови ще намали дълга на Гърция със 107 млрд. евро. На 8 март стана ясно, че над 85% от кредиторите са се съгласили на сделката.
След изборите на 6 май страната попадна в патова ситуация – партиите, подкрепящи спасителния пакет (ПАСОК и Нова демокрация) събраха по-малко от половината гласове. Нови избори бяха насрочени за 17 юни, на които партиите, подкрепящи икономиите, събраха достатъчни гласове, за да излъчат правителство с премиер Андонис Самарас.
Веднага се заговори за удължаване на сроковете в програмите за икономии и допълнителна помощ. Опитите за нови икономии срещнаха съпротива (дори в рамките на коалицията).
През септември 2012 г. част от спасителните траншове за Гърция бяха задържани, докато страната убеди кредиторите в мерките за икономии от над 13,5 млрд. евро. През ноември 2012 г. след отлагане страната получи разрешение за два транша в размер на 44 млрд. евро. Освен това бяха договорени мерки (включително намаляване на лихви), които да понижат дълга й с 40 млрд. евро до 2020 г.

Ирландия
През есента на 2010 г. нараснаха опасенията за състоянието на бюджета в Ирландия и особено за банковия сектор, изпитващ сериозни ликвидни проблеми. Заради инвестиции, направени по време на имотния бум, банките бяха принудени да приемат държавна помощ, която достигна 45 млрд. евро.
В началото на октомври стана ясно, че заради плановете за рекапитализиране на банки бюджетният дефицит на страната ще стигне 32% през 2010 г.
Ирландия дълго отказваше помощ, но бе подложена под силен натиск да я приеме заради страховете за другите периферни страни на еврозоната.
В края на ноември след подадена молба от Ирландия МВФ и Европейският съюз се споразумяха да помогнат на страната с финансов пакет на стойност 85 млрд. евро. В замяна страната предложи план за икономии, както и увеличаване на данъка върху доходите и ДДС.

Португалия
На 23 март 2011 г. правителството на Португалия подаде оставка, след като парламентът отхвърли поредния, четвърти план за икономии. Мерките трябваше да й помогнат да намали бюджетния си дефицит с още 0.8% до 4.6% от БВП. Страната договори спасителен заем от ЕС и МВФ в размер на 78 млрд. евро, като МВФ дава една трета от средствата.

Испания
През юни 2010 г. Испания попадна в полезрението на спекулантите, дори имаше слухове за спасителен пакет от 250 млрд. евро, подготвян от МВФ и ЕК. Проблемите бяха свързани с испанските регионални банки, обременени с лоши кредити за строителни предприемачи.
Страната, както и съседна Португалия обаче прие мерки за строги икономии.
Опасенията се възобновиха в началото на 2011 г., заради съмнения, че Португалия и Испания няма да успеят да рефинансират дълговете си на пазара. Те обаче успяха да се финансират, отчасти благодарение на Китай, а Португалия – чрез спасителен заем от еврозоната (виж по-горе).
През март 2012 г. Испания бе разтърсена от силни протести заради спорна трудова реформа. Правителството одобри нови икономии за 27 млрд. евро.
През май кризата обхвана дълбоко банковия сектор, след като четвъртата по големина банка Банкиа поиска помощ от 19 млрд. евро. Испанските банки са силно засегнати от спада на цените на недвижимите имоти, достигнал 25%. През юни 2012 г. доходността по 10-годишните облигации на Испания достигна критичните 7.2%, преди да настъпи слабо облекчение.
Одит оцени нуждите от рекапитализация на испанските банки до 62 млрд. евро – по-малко от сумата до 100 млрд. евро, колкото е размерът на помощта, одобрена на 10 юни 2012 г. от ЕС. Мадрид дълго време се колебаеше дали да поиска официално помощ за банковия сектор.
Страната обяви нови икономии в размер на 65 млрд. евро през юли 2012 г. Тя планира да спести 120 милиарда евро (включително чрез вдигане на ДДС от 1 септември) до края на 2014 година, като сведе дефицита си от 8.9% до 2.8% от БВП.
През декември 2012 г. официално бе поискана помощ в размер на 39.5 млрд. евро.

Италия
На 8 юли 2011 г. опасения за бюджета и дълга на Италия предизвикаха спекулации, че Рим може да се окаже в положението на Гърция.
На 7 август ЕЦБ обяви, че ще се намеси, като започне да изкупува облигации, емитирани от Италия и Испания.
През септември 2011 г. Рим предприе още една крачка към затягане на бюджетната дисциплина, увеличавайки до 54 млрд. евро плана за икономии (през 2010 г. бяха обявени мерки за над 24 млрд. евро). Новият план цели страната да постигне бюджетно равновесие през 2013 година вместо през 2014 година и да намали огромния си дълг от над 9 трилиона евро (120% от БВП).
На 19 септември „Стандарт енд Пуърс“ понижи рейтинга на страната с една степен. Последва опит за гласуване на нови икономии.
На 8 ноември след като премиерът Силвио Берлускони загуби мнозинството си в парламента, той обяви, че ще подаде оставка и няма да се кандидатира отново за премиер. На 12 ноември той подаде оставка, а за премиер бе избран бившият еврокомисар Марио Монти.
Парламентът одобри през декември 2011 г. план за икономии и реформи на стойност 30 млрд. евро.
През август 2012 г. бяха одобрени икономии за 4.5 млрд. евро за 2012 г. Спрямо равнището разходи през 2011 г. спестяванията в пакета икономии ще нараснат до общо 10,9 млрд. евро през 2013 г. и 11,7 млрд. евро през 2014 г.
Италия отново бе тласната към несигурност след изборите на 24 февруари 2013 г. В Камарата на депутатите, Левоцентристката коалиция с лидер Пиер Луиджи Берсани събра 29,54% от гласовете, следвана от десноцентристката коалиция на Силвио Берлускони с 29,18%, „Движение 5 звезди“ на комедийния актьор Джузепе Грило с 25,55%, коалицията на Марио Монти – 10,56. В Сената Лявата коалиция на Берсани води с 31,63%, Берлускони има 30,72%, Грило – 23,79%, Монти – 9,13%. Мандатът за съставяне на правителство бе връчен на Берсани. След неговия неуспех в края на април се сформирано правителство на левоцентристите и десноцентристите, оглавено от зам.-националния секретар на Демократическата партия Енрико Лета. То заяви, че ще търси начини да отложи повишаването на ДДС.

Кипър

Кипър поиска заем от 17.5 млрд. евро през 2012 г., както и помощ за рекапитализация на банките си. През март 2013 г. спасителната помощ бе одобрена, но в по-малък размер – 10 млрд. евро и с условието останалите 5.8 млрд. евро да се осигурят чрез еднократен данък върху депозитите. Мярката, която е без прецедент в ЕС, предизвика опасения от „заразяване” и разпали наново страховете за бъдещето на еврото.
На 25 март бе постигнато споразумение между Кипър и кредиторите, съгласно което помощта ще бъде получена при условие за преструктуриране на банковия сектор, фактическо затваряне на банка Laiki и облагане на депозитите над 100 000 евро с данък. Спасителният пакет, предвиждащ помощ от 10 млрд. евро от Тройката кредитори, бе одобрен с тънко мнозинство от парламента в Никозия на 30 април.