Пенсионната реформа ще има само временен ефект и през 2050 г. бюджетът ще формира трайни дефицити заради застаряването на населението. Това става ясно от Конвергентната програма за периода 2016-2019 г. Тя бе одобрена заедно с актуализацията на Националната програма за реформи от кабинета в сряда.

Българското правителство очаква отрицателните лихвени проценти по еврото да се запазят до 2019 г., петролът да остане евтин дотогава, а еврото да е под 1.10 долара. Публикуваме таблиците, той като неведнъж сме получавали запитвания за това какъв курс на долара да се заложи след две години. Документът на МФ дава необичайно дългосрочни прогнози и могат да се използват за официална обосновка и бизнес планове.

Предвижданията за периода до 2019 г. включват умерен ръст на БВП, който няма да надхвърли 2.7% и още по-бавен ръст на производителността – от 1.6% през тази година до 2% през 2019 г. Предвижданият ръст е по-нисък от очаквания растеж на световната икономика и малко по-висок от този в ЕС. Това предполага, че българската икономика почти незабележимо ще догонва нивата в ЕС.

Но според МФ доходите ще нараснат по-осеазаемо през 2019 г., когато показателят компенсация на наетите ще отбележи ръст от 1.8% през миналата година и 2.7% през 2016 г. до 4%.

Прогнозата обещава сериозен спад на дефицита на консолидираното правителство през 2018 г. (до -0.4%) и 2019 г. (-0.9%)

Но от документа става ясно, че през 2050 г. бюджетният дефицит ще надхвърли 3% от БВП и ще продължи да нараства. Това ще се дължи на застаряването на населението и увеличението на лихвените разходи. От разчетите не става ясно дали е калкулиран ръст на държавния дълг.

Предвижда делът на населението на възраст над 65 години да се увеличи от 17.5% през 2010 г. до 30.2% през 2050 г. и през 2060 г. да надмине 31%. Това ще доведе до увеличаване на разходите за пенсии от 8.9% от БВП през 2020 г. (когато те ще бъдат намалени заради пенсионната реформа) на 11.3% през 2060 г. Ще се увеличат и разходите за здравни грижи.