Изборът на нов председател на Комисията за финансов надзор – предрешен и малко скучен, предложи неочакван тест за медиите и опозицията.
Във вторник, при неголям интерес се състоя изслушването на единствения кандидат за председател на финансовата институция – заместник министъра на финансите Карина Караиванова – Ганозова. Това е позиция, чието влияние е почти равно на това на управителя на БНБ, но повечето медии отразяват темата с повече досада отколкото замрялата търговия на фондовата борса.
Г-жа Караиванова е кандидатура на ГЕРБ и се ползва с явна или неявна подкрепа на естаблишмента. БСП и АБВ атакуваха избора в последния момент (пред Конституционния съд, който едва ли ще се произнесе преди да е приключил прегледът на активите на пенсионните фондове и застрахователите) – както говорят злите езици, защото са пропаднали надеждите им за заместник-председатели.
Вероятно мнозина се радват, че идва краят на управлението на Стоян Мавродиев и затова не се взират в биографията на Караиванова, която досега отговаряше за външния дълг и еврофондовете. „Слабичка и младичка“ по определението на председателя на бюджетната комисия Менда Стоянова, Караиванова изглежда има предимството да е организирана и предвидима.
Като изключим младостта, изборът напълно повтаря процедурата за избор на председател на КЗК – предизвестен победител, кандидат, който дължи кариерата си на ГЕРБ и по тази причина е лоялен, не е заемал ясна позиция по която и да е обществено значима тема и е по-скоро неизвестен и скучен. Последното не е непременно недостатък, дори напротив. Но когато т. нар. визия на кандидата е пълна с обещания за „прозрачност“ и транспониране на директиви, започваме постепенно да зачеркваме надеждите за промяна.
Изслушването на Караиванова до голяма степен повтори това на Юлия Ненкова, която без много усилия стана шеф на КЗК. Все същите клишета от страна на кандидатите и никакво усилие от страна на народните представители да се подготвят по темата. Най-запомнящото се от дебатите – и тогава, и сега, бе атаката среху плахия опит на граждански организации да се намесят в процеса. Кой е оторизирал Института за правни инициативи да прави мониторинг на процедурата за избор, избухна един от депутатите по време на изслушването на Караиванова. Това бе скандална реплика – със същия успех този депутат можеше да попита и кой е оторизирал медиите да пишат по темата.
Но има една голяма разлика между избора на шеф на КЗК и сегашния избор. Този път медиите от мейнстрийма и професионалната общност изглеждат по-склонни да приемат предизвестения избор на нов шеф на КФН. В същото време критиките срещу Караиванова дойдоха от сайтове със спорна репутация, сред които се отличи обърналия се във враг на Делян Пеевски сайт ПИК, който сега води яростна кампания срещу нея.
Именно сайтът ПИК раздуха възможно несъответствие между имуществените декларации на Караиванова и нейния съпруг – Бранислав Ганозов. В типичния си бомбастичен стил този сайт побърза да заключи, че заместник министърката е имала недекларирани доходи от продажба на акции. Всъщност става дума за две споменавания в списъка на синдиците на КТБ, съдържащ консултантски договори, договори за наем и други възмездни и безвъзмездни договори, сключени между КТБ АД и публични лица. Караиванова е спомената във връзка със сделки с ЕОН (с настоящо наименование „Енерго-Про Продажби АД) и ЧЕЗ на стойност около 300 000 лева. Информацията е неясна – възможно е да става дума за продажба на акции от КТБ като инвестиционен посредник или за плащане на ток от КТБ. И в двата случая в декларацията на Караиванова пред Сметната палата не личи нещо подобно да е било декларирано. Но не е изключено да има съвсем логично обяснение за това. Има два варианта – или е налице пропуск в декларацията на Ганозови и тогава заместник-министърката дължи обяснение, или няма никакъв скандал, а недоразумението идва от калпавия закон, който синдиците са спазили буквално и са публикували информация със съмнителна полезност (Допълнение – оказа се второто – калпав и неясен закон. КТБ е описала плащанията си за ток към ЕРП, в които лица, заемащи публични длъжности, имат акции). И в двата случая трябва да се пита. Проблемът е, че отговорът на Караиванова бе високомерен: „Няма да ви обучавам“.
Наистина въпросът бе повдигнат от репортер на сайта ПИК. Този сайт е нещо, което трудно може да се нарече медия. Но едва ли троснатият отговор на заместник министъра се дължи на чувствителност към качествата на ПИК. Нейният отговор е лоша реакция на човек, запътил се към институция, от която очакваме да обяснява повече, да води диалог и да разсейва слуховете още в зародиш.
Още по-тревожно е отсъствието на категорична позиция по наболелите проблеми на капиталовия пазар и пенсионните фондове. Изслушването, което отне само един час, не засегна въпроса за прикритите инвестиции в свързани дружества или пропуските по отношение на КТБ. Караиванова бе оставена да говори за превенция и анализ на оперативната ефективност и сред малкото й конкретни заявки бяха повишаването на заплатите на експертите и по-лесни изисквания за листване на малки предприятия (което би било прерогатив на парламента).
Със сигурност би било по-различно, ако бъдещият шеф на КФН трябваше да се конкурира за поста, вместо процедурата да приключва на етап решение на парламентарната група на управляващата Партия.
