Капанът на средните доходи е състояние, до което често достигат бързо растящите в миналото икономики. То се изразява в бързо забавяне на темповете на растеж щом се достигне статус на страна със среден доход. Сравнително редки са случаите, когато подобни държави успяват да прескочат в групата на страните с висок доход. Едно ярко изключение е Южна Корея, а напоследък – според някои изследвания, и Полша. Други страни като Аржентина пък са пример за завръщане към групата на страните със среден доход. Смята се, че това състояние характерно за страните от Азия и Латинска Америка, но анализи на ЕБВР от края на 2017 и 2018 г. привлякоха вниманието към Източна Европа.

„Икономиките със среден доход са склонни към по-слаб растеж на общата факторна производителност отколкото страните с нисък и висок доход.
Освен това след дълъг период на силен икономически растеж, повече от 40% от страните изпитват значително забавяване. Днес много икономики в региона на ЕБВР са достигнали средни равнища на БВП на глава от населението, но загубиха голяма част от импулса за растеж. Изчерпвайки предимствата, които използваха за подсилване на своя икономически растеж в миналото, тези икономики сега се нуждаят от нов модел на растеж. Този нов модел трябва да улесни иновациите, като отиде по-далеч от вноса на технологии.
Тя може също да включва модернизиране на инфраструктурата, което има потенциал да даде необходимия тласък на инвестициите.“
ЕБВР (2018)

Капанът не зависи от фиксирани нива на доход

Икономистите от Световната банка Индермит Джил и Хоми Карас (Gill и Kharas (2007) въвеждат термина, като отбелязват, че значителен брой икономики не са в състояние да направят нов скок след успешно преминаване от статут на нисък доход към статут на среден доход. Тяхното проучване е фокусирано върху необходимото приспособяване на експортно ориентираните политики в икономиките на Източна Азия за поддържане на конкурентоспособността на износа. Те определят капана на средни доходи като „притискане между конкуренти от бедни страни, разчитащи на евтин труд, които доминират в зрелите индустрии и иноватори от богатите страни, кооитодоминират в индустрии, подложени на бърза технологична промяна ”.

Но съществуват и множество изследвания, които не подкрепят тезата, че преминаването от страна със средни доходи към високи доходи винаги е съпроводено със забавяне (Barro).

Капанът на средните доходи, както множество явления, разчитащи на статистически изследвания, не е твърдо установен. Знаем, че извадката, подборът на показатели и база за сравнение, както и времевите периоди могат окажат значително влияние. Нещо повече – няма и единодушие сред икономистите при какви нива на доходи се задейства този капан.
Системата за класификация на Групата на Световната банка, както и докладът на Бари Айхенгрийн, например, се основават на абсолютни прагове, които са фиксирани във времето в реално изражение. Много скорошни доклади залагат на относителни показатели – те например сравняват дохода на глава от населението в страните със средни доходи с нивото на дохода на САЩ или среден показател за някои богати страни (ЕБВР).

В едно от първите изследвания бяха обособени точни граници за нивата на доходи, при които следва да се очаква забавяне – докато БВП на човек от населението 16000-17000 долара (долари от 2005 г. по паритет на покупателна способност), Тогава темповете на растеж се забавят до около 2.5%.
Последните проучвания на МВФ обаче използват Паритет на покупателна способност в долари от 2011 г., а много често икономистите правят изводи на база на стойности без отчитане на паритета по покупателна способност.

На посочените абсолютни стойности, които водят до щракване на капана ($16000-17000) не трябва да се гледа като на някакво нумерологично проклятие. Както стана дума, това са абсолютни числа валидни към даден момент (и то по цени от 2005 г.). А стойността на парите се променя с времето. От публикуването на тези изследвания досега световната икономика е нараснала с една четвърт, следователно капанът следва да се увеличи примерно с толкова – грубо казано, до най-малко 20 000 долара. Затова последните изследвания предпочитат сравнителни стойности. Според тях страните напускат траекторията на бърз растеж, когато достигнат 25-30% от нивото в развитите и технологично по-напреднали страни. Приблизително това е нивото, което достигна БВП на Китай спрямо това на САЩ.

Други проучвания проследяват нивото на производителността вместо темповете на растеж на БВП на глава от населението. В зависимост от начина на измерване по този начин се елиминират колебания в темповете на растеж, дължащи се на заетостта (включително циклични колебания) или капиталовата интензивност.
В доклада на ЕБВР за Централна и Източна Европа се твърди, че забавянето на производителността се наблюдава, когато тя достигне от една трета до две трети от тази на САЩ. Те наричат това капан на производителността при средни доходи, който може да настъпи, дори ако ръстът на БВП е подкрепен от бързо увеличаване на инвестициите или заетостта.

На трето място, трябва да се прави разлика между забавяне на икономическия растеж, което следва след период на неустойчиво висок растеж и забавяне, което – както предполага концепцията за капана, е свързано с достигане на зряла фаза, при което се изчерпват предимствата от фактори като евтина работна ръка и първоначалните ефекти на нарастваща възвращаемост, съпровождаща индустриализацията.

Четвърто, концепцията за капан на средните доходи, предполага епизоди на забавяне на растежа. Това може да се случи и при по-ниски нива на доходи.

Такова забавяне може да се дължи на различни причини – например, при структурни промени или еднократни шокове, особено при икономики, които зависят в голяма степен от един отрасъл (износ на петрол, туризъм и пр.). Това е основният въпрос.

Какво се крие зад капана

Както видяхме, налице са известни статистически предизвикателства пред определянето на точните нива на доходи, при които може да се говори за попадане в капан.
Не по-малко важно е кои са факторите, които водят до това състояние.
Като общ принцип теорията на растежа предполага, че темпът на догонване на доходите в развитите страни се забавяне с увеличаване на доходите (БВП) като следствие от закона за намаляващата възвращаемост.
Според Айхенгрийн забавянето по правило следва след период на висок растеж, като е свързано и със застряване на населението. Анализът, който той и колегите му правят е приложим за развиващи се икономики като тази на Китай. Но икономики като тези в Централна и Източна Европа, в които не може да се говори за изчерпване на първоначалните предимства на индустриализацията, а за висок растеж, свързан с отварянето на икономиките им, предполагат друг път на развитие.
В доклада на ЕБВР от края на 2018 г., с който институцията предупреди за капан на средните доходи в региона, също се казва, че в много случаи първоначалните сравнителни предимства на страните са зависели на евтин труд и способност да се внасят съществуващи технологии. В други случаи обаче спадът на цените на суровините води до обръщане на тенденцията на увеличаване на благосъстоянието.
Освен това, когато доходите растат и производителността не успява да се увеличи със същото темпо, страните трудно се преориентират от внос на технологии към иновации и развитие на собствени технологии.

Увеличаването на нивата на БВП на човек от населението и оттам – на възнагражденията, е съпроводено с търсене на по-усъвършенствани стоки и услуги. Нарастват очакванията за повишаване на стандартите за защита на околната среда и трудовите стандарти.

Проучването на ЕБВР за региона, в който тя оперира – Централна и Източна Европа, се концентрира и върху разликите в темповете на ръст на БВП в страните и т. нар. синтетична база за сравнение – набор от минимум 15 страни (вместо да се прави сравнение с една избрана страна, например, САЩ). То показва, че от 1998 до 2008 т. регионът на ЦИЕ е постигнал с 15% по-висок БВП отколкото би следвало да се окачва от икономики на това ниво на развитие и систематично изпреварва сравнителната група страни. Тенденцията се обръща слез 2008 г., както се вижда на графиката.

В България попадането в капана на средните доходи бе съпроводено с ограничаване на потенциала за растеж поради емиграцията на квалифицирани кадри, несъвършенства на пазарните структури и други слабости.

Какво да се прави?

Обичайните препоръки към икономиките, които са попаднали в капана на средните доходи включват:
– Рaзвитиe нa нoви инфpacтpyктypни пpoeкти
– Развитие на собствени иновации вместо имитация или трансфер на чужди технологии;
– Разширяване на средната класа;
– Осигуряване на върховенство на закона и среда, насърчаваща риска и инвестициите.

Да се постигне това обаче обикновено е задача, която надхвърля хоризонта на правителствата.

Литература:
EBRD (2018)
Transition Report 2017-18 – Sustaining Growth
D. Acemoğlu, P. Aghion and F. Zilibotti (2006)
“Distance to Frontier, Selection, and Economic Growth”, Journal of the European Economic
Association, Vol. 4, pp. 37-74.
B. Eichengreen, D. Park and K. Shin (2014)
“Growth slowdowns redux”, Japan and the World Economy, Vol. 32, pp. 65-84.
B. Eichengreen, D. Perkins and K. Shin (2012)
From Miracle to Maturity: The Growth of the Korean Economy, Harvard University Press.I. Gill and H. Kharas (2007)
“An East Asian renaissance: Ideas for economic growth”, World Bank.
R.J. Barro (2016),
“Economic growth and convergence, applied to China”, China & World Economy, 24(5), 5–19.