Изгледите за споразумение между Гръция и кредиторите намаляха, след като през уикенда не бе постигнат напредък. Дори да постигне компромисно финансиране сега, до няколко месеца Гърция отнво ще се изправи пред недостиг на пари, ако няма подкрепата на Тройката.

Атина отхвърли последните предложения на кредиторите и за пореден път ще търси решение в добавеното време. „Това беше агресивен жест, целящ да тероризира правителството, но без да разбере, че това гръцко правителство не може да бъде тероризирано“, каза Варуфакис пред в. „Прото тема“.
Той добави, че „документът, представен (от кредиторите) на премиера, граничи с обидата“. По този начин Варуфакис се включи в словесната кампания срещу предложението на кредиторите, започната от премиера Алексис Ципрас в петък. Последният коментира пред парламента в Атина, че предложенията на кредиторите са „неприятна изненада“ и абсурдни.

Кредиторите също губят търпение. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер коментира, че кредиторите не поставили ултиматум на Гърция. Той съобщи, че Атина все още не е представила на европейските институции предложенията си за реформи и за отношенията с кредиторите.
„Очаквах да получа предложенията на гръцкото правителство до четвъртък, но те така и не се появиха – нито в четвъртък, нито в петък, нито в събота. Надявам се да видя тези предложения в най-скоро време, за да ги обсъдя с премиера на Гърция по време на срещата на върха ЕС-Латинска Америка на 10 юни в Брюксел“, каза Юнкер.

Миналата седмица Европейската комисия представи на Атина документ от пет страници с мерки, включващи увеличение на ДДС и орязване на пенсии. Сред по-малко спорните въпроси е нивото на първичния излишък и трудовата реформа. Кредиторите не са представили предложение за намаляване на дълговото бреме, което е ключово настояване на Атина. Те не отхвърлят възможността да дискутират разсрочване на дълга (Атина дори иска вечни облигации), но твърдят, че това не е предмет на сегашните преговори. За правителството на СИРИЗА този въпрос е от ключово значение, за да може да отчете политическа победа в страната.

Какво следва за Гърция?
Най-тежкият сценарий е излизане от еврозоната, най-лекият като че ли е въвеждане на капиталов контрол. Малцина всъщност очакваха, че Гърция ще удържи до юни без да обяви дефолт. Страната не е получавала външно финансиране от август 2014 г. и оцелява чрез отчаяни мерки като забавяне на плащания за доставки или централизиране на парите на общините. Тя направи едно плащане към МВФ чрез заем от друга сметка във Фонда, а последното плащане бе обединени със следващите, като трябва да бъде издължено до края на юни. Безразсъдството на правителството на СИРИЗА има своите обяснения. Ципрас е притиснат не само от обещанията, с които дойде на власт, но и от слабата икономика. Ашока Моди, бивш ръководител на спасителната програма в МВФ, твърди пред „Телеграф”, че Гърция е права да се съпротивлява. „Всичко, което научихме през последните пет години, е, че е ужасно да се налагат икономии по време на дефлационна спирала”, казва тя.

Дефолт към който и да е кредитор обаче може да предизвика банкова паника или спиране на финансирането от ЕЦБ.

Какво ще се случи на 30 юни?

Досега минаха много крайни срокове и Гърция много пъти предупреждаваше, че свършва парите. Но на 30 юни изтича не само срокът за плащане към МВФ, но и на спасителната програма. Няма ли сделка, няма как да бъде получен траншът от 7.2 млрд. евро. Нито 11 млрд. евро, предназначени за рекапитализация на банките, част от които може да се пренасочат.
Освен това в допълнение към 1.6 млрд. евро, които трябва да бъдат платени на МВФ до 30 юни, Гърция дължи и други 6.7 млрд. евро на ЕЦБ до края на август.

Дори да приеме плана на кредиторите до 10 юни, кабинетът на Ципрас може да не успее да го прокара през парламента, или пък да не достигне време за това. Същото се отнася и за парламентите на страните от еврозоната, които също трябва да одобрят сделката.

Също така не е ясно дали ЕЦБ ще вдигне лимита на краткосрочния дълг на Гърция (таван на ДЦК), което би осигурило допълнителен източник на финансиране, преди еврозоната да одобри евентуално транша от 7.2 млрд. евро.

Дори да има сделка, тя ще е само по изтичащото второ споразумение. Гърция ще получи колкото да посрещне предстоящите падежи. Тя няма да може да се финансира от международните пазари и това повдига въпроса за трето споразумение. Според „Икономист” необходимото ново финансиране е между 30 и 50 млрд. евро. Предвид ниското доверие между Гърция и кредиторите, преговорите за ново споразумение ще бъдат трудни. В същото време Атина отхвърля възможността за предсрочни избори.

График на дефолта

Ако плащането не бъде направено до 30 юни, това ще задейства серия събития, като следващите шест седмици са критични.
Може да се стигне до замразяване на депозити, както в Аржентина през 2001 г., последвано от въвеждане на паралелна валута (или плащане на заплати и дългове с хартийки – IOU) и временна национализация на банки, ако ЕЦБ спре ликвидната подкрепа.

С обединяването на плащания Гърция избегна незабавно обявяване на дефолт в петък. Но при забавено плащане, според протокола на МВФ, тя ще получи 30-дневен гратисен период, преди Кристин Лагард да информира изпълнителния съвет. Така че технически дефолтът ще бъде обявен месец след пропуснатото плащане. Междувременно ще се натрупат други плащания.
Ако Гърция обяви дефолт към МВФ, ще се смята, че са в дефолт и към еврозоната. Такива са правилата на спасителната програма. Страната рискува спасителният фонд на еврозоната – European Financial Stability Facility (EFSF) дори да обяви вземанията си от Гърция за незабавно изискуеми, предупреди Bank of America Merrill Lynch. Това ще активира клаузите за дефолт по облигациите на Гърция, които се притежават от ЕЦБ и частни инвеститори. Според тях дефолт към един кредитор се отнася и за останалите. Особено тежки са последиците, предвид факта, че ЕЦБ може да спре контролираното вливане на ликвидност в банковата система на страната. От февруари централната банка осигурява само извънредна подкрепа (ELA), като твърди, че ще възстанови достъпът до нормалните операции, само ако са налице условия за успешно завършване на спасителната програма.

Капиталов контрол и паралелна валута

Ако ЕЦБ спре извънредната ликвидна подкрепа, гръцките банки ще капитулират, тъй като не могат да се справят с тегленията, които достигат 400 млн. евро на ден.
Така дефолтът ще доведе до капиталов контрол като този в Кипър, обясняват от Bank of America. Например, банките ще позволят теглене на 100 евро на ден, няма да може да се пренасят повече от 10 000 евро през границата, компаниите ще бъдат ограничени във валутните преводи. „Гардиън” допълва, че гръцкото правителство се тревожи, че въвеждането на някои мерки в кипърски стил – например, т. нар. десятък върху депозитите, ще бъде посрещнато с протести. „Гърците не са като кипърците, ще има кръв по улиците”, е казал служител на Банката на Гърция. Според мнозина именно страхът, че Атина ще последва примера на Кипър и ще ореже депозитите над 100 000 евро с 10% е предизвикало тегленията.
Това ще доведе до още по-дълбока рецесия според Berenberg. Дори ако финансовата система се управлява толкова добре колкото е възможно при тези обстоятелства, очакваме, че пресъхването на ликвидността и капиталовият контрол ще предизвикат дълбока рецесия. БВП може да се понижи с други 5-10%, прогнозира германската банка.
Гръцкото правителство не може да плаща на кредитори с разписки, но може да плати на пенсионерите и държавните служители. Според Capital Economics паралелната валута ще работи по следния начин: търговците ще открият, че трябва да приемат плащане в разписки, независимо дали са обявени като официално платежно средство или не. Но те няма да са длъжни да ги приемат като равностойни на еврото. Ще бъде развита система с двойни цени – например, една стока ще струва 100 евро и 110 IOU. Всеки, който получава разписки вместо евро, ще иска повишение. Ще бъде отворен паралелен пазар, на който притежателите на IOU ще купуват евро. Можем да си представим какво значи това за доверието в паричната система. Лесно е да се види колко трудно ще е за Гърция да се върне изцяло в еврозоната, но сценарият с напускане на еврозоната означава още повече социално недоволство, ръст на инфлацията и бягство на капитали. Затова Атина може да предпочете полурешението със замразени банки и странна паралелна валута.

Грекзит

Ако Гърция напусне еврозоната, последиците ще са дълбоки. Вложителите ще изтеглят още милиарди от банките, деноминираният в евро дълг на гръцките компании ще стане непосилен. В дългосрочен план обезценяването на новата драхма може да подобри конкурентоспособността на страната. Загубите ще са основно за официалните кредитори, които държат 80% от гръцкия държавен дълг.
Макар че еврозоната е в по-добро състояние, отколкото през 2012 г., този сценарий би разкрил уязвимостите на еврозоната. В дългосрочен план разходите за финансиране на страни като Португалия и Италия ще нараснат.