Борисов
Премиерът в оставка Бойко Борисов в Хитрино

Хаос, милиони и извънредни операции

Петък, 6 януари, денят на големия зимен „Апокалипсис“, който роди новинарски заглавия като „Държавата срещу снега“, е ознаменуван от още едно извънредно събитие. Правителството в оставка се събира на неочаквано  заседание, за да обсъди мерки срещу битовата престъпност.

По-точно ще приеме „доклад на МВР за план за логистично обезпечаване на Национална специализирана полицейска операция за превенция и противодействие на битовата престъпност в Република България“ .

От последвалото прессъобщение става ясно, че целта е да се закупят нови полицейски автомобили за 8 млн. лева за подмяна на амортизираните и да се осигурят допълнителни 5 млн. лева за текущи разходи (гориво) на МВР. [textblock style=“1“]

„В мащабна специализирана полицейска операция, която ще се проведе на територията на цялата страна, ще участват всички полицейски автомобили, предназначени за извършване на охранителна дейност, които са 1 140 на брой. Всеки един от тях ще извърши среднодневен пробег от 210 километра. В рамките на първото тримесечие на 2017 г. на територията на Република България ще бъдат изминати общо около 21 546 000 километра, за което ще бъдат необходими около 5 000 000 лева за осигуряването на около 2 413 000 литра гориво.“ Из доклада на вътрешния министър Румяна Бъчварова

[/textblock]

Парадоксът е, че това се случва още преди да е изсъхнало мастилото в броя на „Държавен вестник“, в който бе публикувано постановлението за изпълнение на бюджета (да не говорим, че темата бе пропусната в дебата за бюджета на МВР, достигнал нови рекорди). Ако се вярва на съобщението, решението да се купят точно 300 коли (в допълнение към 278, които се чакат до март), е взето след направени разчети за необходимия щат в областните дирекции и СДВР по утвърдена методика, отчитаща основни фактори като брой на населението, криминогенна обстановка и разположение на областта.

Операцията ще е тримесечна и подозрително съвпада с подготовката на изборите.

Безспорно е, че битовата престъпност е едно от най-грозните явления, особено в изостаналите райони, които са плячкосвани от местни банди, докато се превърнат в гета. Именно липсата на елементарна сигурност – не само за имуществото, но и за живота на хората в малките селища, доведе до тяхното обезлюдяване и засилването на регионалните диспропорции. Това се връща като бумеранг в големите градове, които трудно настаняват бягащите от провинцията и техните трошки.

Правителството отдавна трябваше да се захване с тази работа и да направи по-спокоен живота в малките селища. Но извънредното петъчно заседание едва ли е форма на разкаяние. Политическите мотиви на отиващия си кабинет, който има още две седмици живот, не оставят никакво съмнение. Дори при най-добро желание операцията ще е дим и пушилка, по-сериозни мерки няма как да бъдат приложени. А къде беше това добро желание досега? През юни 2016 г.  имаше голямо съвещание по въпроса, някой да е отчел резултатите от него?

Кабинетът на Бойко Борисов и друг път е правил акции за сплашване на апашите, а предшественикът му Орешарски изпрати жандармерия по селата. Нищо от това не помогна особено.

Но има още една причина, поради която извънредните мерки изглеждат наивно, да не кажа лицемерно. Преди няколко месеца поисках от МВР данни за битовата престъпност и наличието на полицаи, патрулни коли и разкрити участъци, и по-специално в селата. От отговора на МВР стана ясно, че то няма такава информация и препрати запитването на областните дирекции, а те на свой ред – на РПУ-тата. Някои справки дойдоха директно от районните дирекции, без да са копирани до МВР, така че без малко да стана един от малкото хора в държавата, които знаят в кои села няма полиция. (Но не – защото не всички РПУ отговориха.)

От тези справки разбрах три неща. Първо, няма ясен критерий по колко полицайски бройки се отпускат на една община. Категорично бройките не зависят само от населението, може би има и други фактори като нивото на престъпността в отделните райони (доколкото стана ясно от разговорите ми с някои от шефовете на РПУ, които искаха съвестно да отговорят на запитването и се обаждаха за уточнения). Второ, на много места се бяха отворили дупки, заради командироването на служители на границата. Трето и най-важно – всичката тази информация не е налична в министерството; въпроса ми за броя полицаи на 1000 души население то препрати към общините.

Наистина не си представям как се вземат решения за дислоциране на хора и логистичната подкрепа при целия този информационен хаос.

Надявам се, че в последните месеци МВР наистина са направили тези разчети и знаят къде точно да разположат хората и новите автомобили. Но това не стига. Необходим е анализ на необходимите ресурси, правен анализ, сравняване на алтернативи, обществено обсъждане. Но най-вече е нужен постоянен мониторинг и обратна връзка.

Отново отварям стратегията за противодействие на престъпността и там виждам надлежно подредени мерки в табличка. Няма нито едно число. Но има индикатори за изпълнение. Ето какви – брой извършени проверки, брой полицейски операции, брой проведени срещи или, например, разработени предложения за нормативни промени. Почти се чува как чиновникът, който ги е писал, стене от досада. Не става така, смешно е.

Обновен на 6 януари с решението на МС

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *