Преди дни Oxford Dictionaries добави един нов термин – „selfie“, това са снимките, които хората правят сами пред огледалото, най-често в банята, за да ги публикуват в социалните мрежи. В средата на миналото десетилетие тези снимки, използвани най-често в профили в MySpace, се смятаха за проява на лош вкус, днес са масово явление. Предполага се, че те са представят собствениците им по възможно най-добрия начин.
Това е само пример за важността на личния бранд, тоест практиката, която Facebook наложи, принуждавайки хората да се тревожат за своята „презентация” – поведение, позовавания, репутация, онлайн присъствие, за да могат да изградят по-добра кариера и дори личен живот.

Персоналното брандиране е подтекстът на всички социални мрежи – когато поместваме снимки от ваканция, демонстрираме, че можем да си я позволим луксозна почивка,когато пускаме снимки на бебета, представяме себе си като грижовни родители, когато остроумничим по повод текущите събития, заявяваме своя ум и политически пристрастия.
В тази среда работодателите имат достъп до същата информация като приятелите и това стимулира позьорството. Затова не е изненада, че има компании, които преценяват кандидатите за работа по това колко точки имат в Klout (това е услуга, която оценява влиянието в социалните мрежи – колкото повече регистрации, приятели, последователи, комантари и лайкове, толкова по-добре за вас). Според изследване на Ventana Research 93% от компаниите използват социални медии, за да набират кадри.
Хората имат естествена склонност да събират лайкове и ако се окаже, че могат да ги осребрят по време на интервюта за работа, срещи с гаджета или намиране на средства чрез Kickstarter, това се смята за бонус.

Какви са икономическите основания за тази тенденция, обяснява Тони Тулатъмът в „Ню Йоркър”.
В САЩ нивата на безработица са сравними с тези от 80-те години на миналия век. Както Наоми Клайн пише в „No Logo“, корпорациите отговориха на кризата, като решиха, че вместо да произвеждат стоките си, те трябва да купуват евтино изработени стоки в чужбина и и да ги налагат като марка. Стратегията бе успешна и доведе до това, което Клайн нарича „безкраен парад на разширения на брандовете, непрекъснато обновяване на изображенията на марката с маркетингова цел и най-вече, свежи нови пространства за разпространяване на самата идея марката “ – маркови дрехи, събития и т.н.
Оттогава икономиката на САЩ се ориентира към услугите, докато трудоемки отрасли като производството рязко намаляха. Успехът в сферата на услугите (предоставяне на техническа поддръжка, продажба на автомобили, помощ на възрастните хора и др.), често зависи от това хората да ви възприемат като компетентен и симпатичен. При високата конкуренция за работни места, личният бранд е предпоставка при търсенето на работа. Търсенията в Google „личен брандинг“ се увеличават почти двойно от 2004 г. насам. Това, което можем да предложим в сектора на услугите сме самите ние, затова правилата за брандиране вече обхващат не само стоките, но и хората.

Том Питърс, бивш консултант на McKinsey и смятан за най-платеният в областта си през 1996 г., измисля този термин през 1997 г. Скоро след това идеята се разраства до мини индустрия, появяват се инструктори по личен брандинг. Има и книги по въпроса. След като веднъж създадете своя бранд, няма връщане назад – всеки провал ви се отразява, учи Питър Монтоя, един от авторите на такива книги.
Той изброява няколко неща, за които всеки кариерист трябва да внимава:
• Каква кола кара
• Какви дрехи носи
• Къде обядва
• Какви благотврорителни инициативи подкрепя
• Коя църква посещава
• Колко поддържана е фасадата на къщата ви
• Как изглежда домът ви
• Как се здрависвате
Не просто трябва да каните колегите си на партита, целият ви личен живот е фактор за вашата кариера. Поминъкът ви зависи от това да бъдете харесван и добре „разписан“, както е с всеки бранд. Или както казва Монтоя : Отличи се или… изчезни” (distinct … or extinct).
Звучи страшно, нали?