Преговорите между Гърция и кредиторите продължават, но все още няма споразумение. Единственото сигурно е, че Атина няма да плати вноската от 300 млн. евро към МВФ в петък, а ще се възползва от възможността да обедини плащания към 30 юни. МВФ е одобрил това, съобщи „Катимерини”. Пропускането на плащане към МВФ е прецедент и се приема по-скоро като знак за втвърдяване на позицията на Атина.

Премиерът Алексис Ципрас и редица представители на неговото правителство коментираха, че отделни условия от споразумението се неприемливи. ИТАР-ТАСС, цитирана от редица български медии, дори разпространи следното изявление на Ципрас: „Последните предложения няма да бъдат приети. Нашите партньори трябва да разберат, че през последните пет години гръцкият народ страда и някой трябва да сложи край на игрите за сметка на гръцкото население“. В нито едно от англоезичните гръцки издания, както и във водещите западни издания няма такова твърдение. Ройтерс, цитирайки правителствен служител, информира, че в четвъртък, завръщайки се от Брюксел, Ципрас е казал на министрите си, че няма да приеме „екстремни предложения“ и, че кредиторите трябва да разберат, че гръцкият народ е страдал достатъчно. Това е малко различно от отхвърляне на предложенията на кредиторите.

В разговор с германския канцлер Ангела Меркел и френския президент Франсоа Оланд в четвъртък вечер Ципрас е заявил още, че последните предложения не отразяват напредъка, постигнат през последните месеци, информира още Ройтерс.

„Вима“ и други гръцки медии цитират Ципрас след срещата му с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, че няма да бъдат приети рецесионни мерки. По-конкретно гръцкият премиер е заявил, че „докато продължаваме да си говорим честно, споразумението е  близо“ и е отбелязал като положително намаляването на целите за първичния дефицит. Но е казал, че исканията за пенсиите и увеличаване на ДДС за електроенергията са неприемливи. Ципрас също така настоява, че предложението на Атина в размер на 47 страници е по-реалистично от исканията на кредиторите (5 страници).

В Гърция наистина има съпротива срещу предложенията на кредиторите, особено за ДДС. Затова, освен с кредиторите, премиерът Алексис Ципрас трябва да се споразумее и с все по-разгневените членове на СИРИЗА. Те смятат, че всяка мярка, която е срещу интересите на обикновените гърци е нарушение на мандата, даден на януарските избори. В петък вечер в гръцкия парламент ще се състои дебат по споразумението.

Ако правителството приеме това предложение, то ще бъде хаотично отстъпление и споразумение за капитулация, заяви пред парламента в Атина министърът на социалната сигурност Димитрис Стратулис. Целият пакет предложения на кредиторите, предложен в сряда, трябва да се отхвърли, смята министърът, описвайки мерките като неоколиализъм. Секретарят на СИРИЗА Тасос Коронакис използва определението „неолиберална шокова тактика”.

Какво искат кредиторите?

Кредиторите са поискали властите в Атина да се съсредоточат върху приватизацията на държавна собственост, да намалят пенсиите и да продължат с реформите на пазара на труда.

Ако Гърция приеме този план, кредиторите ще отпуснат 10.9 млрд. евро от неизползвани средства за спасяване на банки, които бяха върнати в Европейския фонд за финансова стабилност. По този начин правителството на Ципрас ще посрещне падежите (вкл. към ЕЦБ) през юли и август.

Кредиторите искат от правителството да осигури чрез съкращения 1.8 млрд евро, като увеличи ДДС за определена група стоки, в това число лекарства до 11%, а за други като електричеството – до 24%.

Според „Вима“ обаче планът предвижда сегашните три ставки по ДДС да се намалят на две – 11% и 23%, като ниската ставка се прилага за лекарства, книги и храна. Това изглежда означава поскъпване на хотелските услуги. Също „Вима“ твърди, че въпросните 1.8% млрд. евро са съкращения на пенсиите.

Ревизирани са целите за първичния излишък (без разходите за лихви, измерва степента на фискална рестрикция) – до 1% от БВП през тази година, 2% през 2016 г., 3% – 2017 г. и 3.5% през 2018. Това е по-малко от предишните цели  (3% през 2015 и 4.5% през 2016 г.), те са по-високи от това, което Атина предлага.

Споразумението предполага премахването на социално плащане към пенсионерите с нисък доход, което ще спести още 800 милиона евро до 2016 г. Ако тази мярка бъде приета, това ще е отстъпление от обещанието на СИРИЗА да не намалява повече пенсиите.

Предвижда се още увеличаване на здравните вноски и намаляване на субсидиите за горива.

Кредиторите също така са против възстановяването на колективните трудови договори и увеличаването на минималната работна заплата – обещания, които СИРИЗА направи преди изборите.

Предложението им включва приватизация на енергийния оператор ADMIE, пристанищата в Пирея и Солун, бившето летище Хеленикон, рафинерията Hellenic Petroleum и бившия собственик на „Глобул”- OTE. СИРИЗА е твърдо против приватизация на ADMIE и Hellenikon.

Освен това кредиторите не са направили предложение да намалят размера на дълга на Гърция, съобщава ФТ. Удължаването на падежите или намаляването на лихвите би подпомогнало възстановяването на гръцката икономика, коментира АП.

Все пак, според агенцията, преобладаващото мнение е, че въпреки обратите ще се стигне до споразумение.