Гърция може да остане без кеш и да не успее да посрещне задълженията си през март, което накара еврозоната да търси други варианти за финансиране, преди да е договорена новата програма за реформи. Страната твърди, че може да разчита на около 2-3 млрд. евро в централната банка, но това е пенсионният резерв, чието използване е проблематично, а и нелегитимно. Останалите буфери са средства на държавни агенции.
Йерун Дийселблум, шефът на Еврогрупата, заяви, че е готов да предостави първия транш от оставащите 7.2 млрд. евро от спасителната програма за 172 млрд. евро в началото на този месец. Но това ще стане само ако новото правителсто приложи реформите, за които то се опитва да се споразумее с кредиторите.
Има елементи, които могат да се приложат още сега и тогава през март ще бъде преведен първия транш, каза той, цитиран от FT.
Иначе Атина няма да види кеш, докато не представи пълния списък с реформи през април. Но оценките са Гърция да изчерпи парите през следващите две до четири седмици, което увеличава вероятността да не посрещне плащания по дълга на стойност 4.3 млрд. евро през март. Тук се включват и 1.4 млрд. евро, дължими на МВФ.
Междувременно испанският финансов министър Луис де Гиндос каза, че с вече се обсъжда трета помощна програма, която да предложи по-гъвкави условия на Атина. Тя ще бъде на стойност до 50 млрд. евро, съобщи FT. От офиса на Дийселблум отрекоха.
Без нов транш Гърция няма да може да посрещне непосредствените плащания и може да стане първата развита страна в света, която е обявила дефолт спрямо МВФ. Въпреки че институцията по принцип е склонна да даде гратисен период при подобни затруднения, Атина ще направи всичко възможно да избегне това, тъй като при неблагоприятно развитие на нещата в еврозоната, МВФ остава единственият кредитор, към който може да се обърне. Но „Телеграф” подчертава, че и това не е сигурно, тъй като Гърция вече е изчерпала квотата си за заеми.
Атина предлага да посрещне финансовия недостиг като ЕЦБ вдигне тавана от 15 млрд. евро по отношение на краткосрочния дълг, който Гърция може да емитира. По този начин ще може да се излезе с 6-месечен мостов заем на стойност 1.4 млрд. евро.
Но не е сигурно дали пазарите ще подкрепят Гърция, особено като се има предвид, че и местните банки, изложени на масивни тегления, са извън играта. Освен това ЕЦБ не е склонна да вдигне тавана след последните изяви на Варуфакис. Той предупреди, че парите, дължими на ЕЦБ са в различна група от заемите от МВФ и продължи да настоява, че Гърция ще иска облекчения от своите кредитори в еврозоната. Плащанията от 6.7 млрд. евро към ЕЦБ са дължими през юли и август. „Ако имаме пари, ще ги платим. Те знаят, че нямаме”, заяви финансовият министър в тв интервю.
СИРИЗА дълго време твърдеше, че този дълг е нелегитимен, тъй като ЕЦБ е изкупувала гръцки облигации през 2010 г. за да спаси европейската банкова система и да предотврати заразяването на еврозоната, по време когато валутният съюз не бе изградил защитна стена. Според Варуфакис резултатът е бил да се попречи на мораториум по гръцкия дълг, което щеше да доведе до редукция на задълженията към частни кредитори. Вместо това ЕС предприел серия от стъпки, за да избегне този момент на катарзис, натрапвайки спасителните заеми за 245 млрд. евро на гръцките данъкоплатци.
Седмица след трудното споразумение от миналия петък, последва непоколебимост от страна на партньорите, които дават да се разбере, че ще „задушат“ страната, ако Варуфакис не престане да ги предизвиква и не прояви адаптивност по отношение текста на споразумението, коментира гръцкият „Вима“, цитиран от БТА. В същото време от Берлин ежедневно се сипят заплахи, Марио Драги не дава обратно печалбите от гръцките облигации, като демонстрира, че предпочита да затяга кранчетата на ликвидността и де факто да плаши с фалит, ако не бъдат платени лихвените ценни книжа в размер на 700 млн. евро, притежавани от чужди инвеститори. Същото прави и Кристин Лагард. И тя плаши с „кредитно събитие“ (дефолт – б.р.) Въпреки това, правителството в Атина вярва, че целият натиск е част от война на нерви с оглед на гласуванията в националните парламенти на споразумението за Гърция и се надява, че нещата ще се изяснят следващата седмица. На този фон с посредничеството на управителя на централната банка Янис Стурнарас в ход са опити да се намерят някакъв вид облекчения за Гърция от страна на Марио Драги за покриване на преките, текущи финансови нужди на страната. Мобилизирани са също всички сили в държавата за намиране на финансов ресурс и възможности, за да бъдат покрити текущите задължения на страната.
Отношенията между лявото правителство на Гърция и на останалата част от еврозоната остават изключително напрегнати въпреки крехкото примирие и споразумението за 4 месеца отсрочка, целящо да спечели време и да избегне принудително изхвърляне на Гърция от еврозоната. Споразумението предизвика сътресения в рамките на СИРИЗА, чието радикално крило го разглежда като отстъпление от предизборните обещания. Това може да доведе до проблеми при обсъждане на реформите в парламента, като Алексис Ципрас се опитва да избегне гласуване.
