Алексис Ципрас

Вероятността от въвеждане на капиталов контрол (замразяване на депозити и други ограничения) става все по-голяма в Гърция, където не изглежда да има напредък в преговорите.
Възможно е да се стигне до национализация на банки. Правителството бързо изчерпва парите, а вложителите трескаво теглят депозитите си.

„Гръцките предложения остават непълни“, обясни говорител на Европейската комисия в неделя. Според Ройтерс в Брюксел вече обсъждат като възможен сценарий и изпадането на Гърция в неплатежоспособност.

Според британския „Телеграф“ радикалното крило на СИРИЗА се готви да предложи план за дефолт в исландски стил и национализация на гръцките банки, смятайки за безпредметни преговорите с ЕС. Последната възможност за Атина да постигне някакъв обрат е на срещата в Люксембург.
Според източници от партията, през уикенда са обсъждани мерки, които включват капиталов контрол и установяване на суверенна централна банка (ще рече полуизлизане от еврозоната). Тази структура, която предполага паралелна валута, е несъвместима с еврото. Предвижда се и създаване на лоша банка, като никой от СИРИЗА не си прави илюзии за последиците за финансовия сектор, става ясно от статията.

Капиталов контрол

Ако преговорите останат в задънена улица, от следващата седмица гръцките банки де факто ще бъдат затворени за няколко дни, за да бъдат подготвени за  ограничаване на трансакциите, което ще трябва да бъде одобрено и от гръцкия парламент. В резултат може да бъдат ограничени и тегленията на пари от банкомати, както и електронните плащания, пише „Зюддойче цайтунг“.

Според Даниел Грос, директор на Центъра на европейски политически изследвания в Брюксел, 4 до 6 седмици ни делят от въвеждането на капиталов контрол, цитира го „Файненшъл таймс”.
Ако Гърция не плати дължимите на МВФ 1.5 млрд. евро до края на юни, ситуацията ще излезе от контрол. Гърция ще бъде принудена да повтори опита на Кипър и Аржентина, които трябваше да се намесят, за да спрат натиска върху банките.
Но налагането на капиталов контрол противоречи на свободното движение на капитал, което е един от четирите стълба на Европейския съюз. Това е непопулярна мерка, която ще изправи правителството пред гнева на гражданите.
Без съдействие на гръцките власти, не е възможно да се приложи капиталов контрол, заявява Гунтрам Волф, шеф на института Брюгел.
От Малайзия по време на Източно азиатската криза през 1998 г., до Исландия след банковата криза през 2008 г., има няколко примера за правителства, които налагат ограничения на банковите депозити, за да спрат отлива на капитал. Повечето инвеститори и политици смятат за подходящ примера на Кипър отпреди 2 години.
Основното предизвикателство – ограничаване на тегленето на депозити, изглежда сходно в двата случая, казва Франсоа Кабау от „Барклис”. По думите му ограниченията в Гърция може да са подобни на тези в Кипър.

Кипър или Аржентина

Под натиска на европейските си партньори Никозия се съгласи на дълбоко преструктуриране на банковия сектор и вътрешно преструктуриране за големите вложители – принуждавайки ги да приемат банкови акции вместо кеш. Това бе условието на заем на стойност 10 млрд. евро.
Тази мярка засегна тежко обикновените граждани, като по заповед на правителството кипърските банки бяха затворени за близо две седмици. Когато те бяха отворени отново, имаше строги ограничения на вътрешните и външни плащания, включително лимит за тегленията от 300 евро на ден, лимит за плащания с кредитни карти в чужбина от 5000 евро и изисквания за разрешение от централната банка за всеки трансфер на стойност над 5000 евро.
Йерун Дийселблум, президентът на Еврогрупата, извика този спомен през март, като коментира, че Кипър е показал, че ако една страна изпадне в дълбока криза, това не значи незабавно сценарий за излизане от еврозоната.
Но не всеки е убеден, че кипърското решение може да бъде приложено със същия резултат в Гърция. В Кипър капиталовият контрол бе част от по-широка програма, договорена с кредиторите за възстановяване на банките и рестарт на икономиката. Гърция няма такова споразумение, а според икономистите това е ключово за възстановяването на стабилността на кредитния сектор.
Според някои икономисти по-подходящото сравнение е с Аржентина през 2001 г., когато фиксираният курс спрямо долара се срина на фона на пълномащабна финансова и политическа бъркотия. Тогава вложителите започнаха да изтеглят своите пари от банките и да ги обръщат в долари, тъй като се страхуваха от девалвация. За да спрат банковата паника властите в Буенос Айрес първо приложиха ограничен набор от мерки, включително блокиране на тегленията от доларовите депозити. Това бе недостатъчно и “el corralito” бе последвано от “el corralón”, което включваше замразяване на срочните влогове и принудителното им обръщане в облигации, деноминирани в песо.
Правителството не можа да спре стръмната девалвация на аржентинската валута, която достигна 3.90 песо за долар през юни 2002 г.
Друга грижа за гръцките власти ще бъде възможността за правилно прилагане и наблюдение на капиталовия контрол. Ако има корупция, мярката няма да работи.
Дори всичко да върви добре, няма гаранция, че капиталовият контрол ще бъде премахнат бързо и лесно. Eдва този месец Исландия обяви, че се подготвя да оттегли тези мерки – седем години след кризата.

Или по исландски модел

Исландия пое контрола над големите банки – Glitnir, Kaupthing, and Landsbanki, за да се справи с кризата в края на 2008 г. Тя изхвърли акционерите и обяви дефолт към чуждестранните кредитори – включително британски и холандски вложители, което предизвика протести. Британското правителство сравни Исландия с Ал Кайда.

Банковата система на страната бе изградена наново при държавен контрол над публичните фондове. Бордовете бяха уволнени, някои директори бяха обвинени и бе въведен капиталов контрол.
Банките запазиха имената си, но това бяха на практика нови институции. Исландия бавно се възстанови и, въпреки апокалиптичните прогнози, 50-процентната девалвация допринесе за това. След това кроната поскъпна спрямо еврото.

Обяснимо е защо СИРИЗА харесва този сценарий, но на Гърция й липсва една съществена част от него – одобрението на МВФ под формата на заем за 5 млрд. долара.