Защо бизнесът не намали цените на продукцията си след като горивата се сринаха? На този въпрос, зададен задочно от премиера Бойко Борисов в началото на януари, отговаря БСК в новата рубрика на своя сайт „Стига вече”:*

В България цената на бензина А95 намалява с 12.2 на сто, а на дизела – с 9 на сто (през декември 2015 спрямо същия месец на 2014 г.), докато цената на петрола на международните пазари за същия период намалява с 43.4 на сто.
От БСК посочват, че в средата на януари 2016 г. България е сред страните с най-скъпи горива преди облагане с данъци, такси и акцизи (0.465 евро за бензина и 0.473 евро за дизела), като по-високи цени на бензина имат само Испания, Дания и Малта, а по-скъп дизел – Ирландия, Португалия, Чехия, Дания и Малта.
У нас е най-ниската акцизна ставка върху горивата сред страните от ЕС – 0.363 евро за бензина и 0.330 евро за дизела.

Според работодателската организация фактори, които влияят върху цените на горивата е цената на електроенергията за бизнеса (с всички добавки и такси), която се увеличава с 12,8% – от 141,42 лв./МВТч (до 31 юли 2015 г.) до 162,12 лв./МВТч (през втората половина на 2015 г.). Увеличава се и данъчно-осигурителната тежест от 1 януари 2015 г. – повишение на максималния осигурителен доход от 2400 на 2600 лева (8,3%), увеличение на МОД с 4,4% през 2015 спрямо 2014 г. и със 7,5% през 2016 спрямо 2015 г., повишаване на МОД на земеделските стопани и тютюнопроизводителите от 240 на 300 лв. (25%), разширяване на данъчната основа за данъка върху доходите от лихви (с окончателен данък в размер на 8% се облага брутната сума на придобитите доходи от лихви, не само по депозитни, а по всички банкови сметки)

Като други фактори се посочва, че цената на труда нараства за деветмесечието на 2015 г., включително като следствие от административни решения (нови нива на МРЗ и МОД). Минималната работна заплата нараства с 8,8% през 2015 г. спрямо предходната, а спрямо 2010 г. – с 54%. От 1 януари 2016 г. МРЗ е в размер на 420 лв., което е с 13,5% повече спрямо 2015 г., и 75% – спрямо 2010 г. Средната работна заплата нараства с 8% през 2015 г. спрямо съответното тримесечие на 2014 г. и с 36% спрямо 2010 г.
Средната цена на винетните такси се увеличава през 2016 г. с 40%, като тези за автомобили от класове 1 и 2 (над 3.5 тона) почти удвояват цената си спрямо 2009 г. – от 124 на 360 лв.
Като фактори се посочват и очакваният ръст на местните данъци и такси за 2016 г., очаквани промени в данъчното законодателство (данък „Уикенд“, „Вредни храни“ и др.) и влошена конюнктура на цените на международния пазар.
Цените на вносните стоки намаляват с по-нисък темп (-0,2%) от тези на стоките за износ (-1,7%), което допълнително влошава отрицателния търговски баланс на страната.
Борсовите цени на основните стоки, формиращи износната листа на страната, рязко намаляват (средно с 18,9%), като най-голям е спадът при медните руди и техните концентрати – със 73%, нефтените масла и продукти – с 43-45%, фуражите и пропилена – с по над 30%. С над 20% намаляват борсовите цени на благородните метални руди, профилите от желязо и от рафинирана мед, ел. енергията, нерафинираната и катодната мед, антибиотиците и др. Пшеницата поевтинява с 15%.
Ръст в борсовите цени се наблюдава единствено при слънчогледовото семе (29%), суровото шафраново и слънчогледово масло (7,2%), цигарите (7,2%) и амониевия фосфат (2,4%), които имат сравнително скромен принос за българския износ.

Няколко допълнения от Economix.bg

Понижение на цените на горивата с 12% означава, че е освободен ресурс у предприятията в размер на 1.5 млрд. лева (На база данните на НСИ за обема на търговията на едро с горива).

За последен път доларовата цена на петрола е била на сегашните нива през 2003 г. Тогава литър дизел струваше 1.06-1.07 лева за литър с данъците и акциза. Сега той е 90 стотинки без ДДС и акциз, а заедно с тях – 1.85 лева, по данни на energy.eu. Очевидно е, че Веселин Марешки успява да продава евтино във Варна с причина.

И, разбира се, въпросът не е правилно поставен. Цените всъщност са понижени, въпросът е дали освободеният ресурс не е увеличил склонността за харчене на домакинствата и за инвестиции от бизнеса. Отговорът е свързан с равнището на икономическото доверие и склонността за поемане на риск. Поне така пише в учебниците.