Колкото повече Гърция остава без свежи пари, толкова по-несигурен става търговският оборот. Не само хората нямат достъп до парите си, но и компаниите, които разчитат на гръцкия пазар, са в неизвестност. Константин Михалос, председателят на Търговската камара в Атина заяви пред няколко медии в петък, че вносът е силно затруднен, преводите са блокирани и гръцките банки имат резерви от само 500 млн. евро.

Освен риска за бъдещите поръчки за износ към южната ни съседка, вероятността от натрупване на просрочия по веригата нараства.

Тъй като България е сред най-свързаните в търговско отношение страни с Гърция, тя ще бъде засегната силно.
Вероятно трябва да очакваме правителството или работодателските организации да проведат съвещание, на което да обсъдят различни финансови инструменти, възможностите за застраховане на износа (една доста бавна процедура), алтернативни доставки и т.н.

Внос под риск
Внос на стоки на стойност 62 млрд. долара е изложен на риск, ако Гърция обяви дефолт и напусне еврозоната. Това е стойността на гръцкия импорт през 2014 г., по данни на Comtrade/ITC. Сумата не е много голяма (22% от БВП), като гръцкият внос надвишава българския по-малко от два пъти при 4.4 пъти разлика в размера на икономиките (българската икономика е по-отворена).

Големият риск е за вноса на енергоносители и лекарства в Гърция.
Повече от една трета от стойността на импорта (над 21 млрд. долара) в страната заемат горивата и електрическата енергия. Внася се предимно суров петрол (почти 15 млрд. долара), по-малко петролни продукти и електроенергия (487 млн. долара). България е изнесла за Гърция през 2014 г. петролни продукти на стойност 144 млн. долара и ток за 136 млн. долара.
Вносът на лекарства в Гърция е на стойност 3.5 млрд. долара и това е почти половината от вноса на храни (без напитки и цигари). България няма сериозно присъствие на гръцкия пазар на лекарства.
Въпреки че Гърция до голяма степен се самозадоволява с храни вносът им е около 7 млрд. долара (без напитки и цигари). В някои сегменти обаче вносът осигурява ключови доставки.
Най-съществен е вносът на месо, предимно свинско и млечни продукти. В разгара на туристическия сезон този внос има важно значение.
Общо храните, горивата и лекарствата са на стойност около 32 млрд. евро.
При перспективата за провал на преговорите, единственото, на което Гърция може да разчита, е хуманитарна помощ. Осигуряването на доставките в случай на извънредни обстоятелства като напускане на еврозоната ще изисква доста внимателно планиране.
Това е и сложен геополитически въпрос, доколкото голяма част от жизнено важните доставки на горива идват от Русия, с която Гърция поддържа особено топли отношения напоследък. Газпром дава 80% от вноса на газ в Русия по данни на Ройтерс.
Европейските компании, които доставят лекарства, са изправени пред трудна морална дилема. Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации съобщи през юни, че неплатените задължения на гръцките болници и държавния здравен застраховател EOPYY са достигнали 1.1 млрд. евро. Сметките не са плащани от декември и организацията настоява за облекчаване на тези задължения.
Ако Гърция напусне еврозоната и въведе отново драхмата, компаниите може да трябва да понижат цените на лекарствата, за да бъдат те достъпни в Гърция. Но тогава съществува риск от отклоняване на количества, предназначени за Гърция за реекспорт за други страни, опасяват се от федерацията пред Ройтерс.

Нисигурност за плащанията

Докато банките остават затворени, Гърция трябва да намери начини да се справи без да използва финансовата система. В тази ситуация кешът е цар.

Рестрикциите блокират търговията. Парите в банките не могат да напуснат Гърция, така че вносителите не могат да попълват чекове или да нареждат плащания. Правителството прави изключения само за доставките на храни и лекарства, като специален комитет преценява молбите, пише WSJ. Много предприемачи обаче твърдят, че разглеждането на заявките за спешни плащания може да се забави и че е предпоставка за корупция, допълва „Гардиън“.

Проблемът все още е в началото на веригата на доставките – затруднени са например, компании, които разчитат на внос на суровини и материали – от каучук до хартия и стъклени бутилки. Подобни репортажи започват да се появяват в гръцките и западните медии, като производителите казват, че имат запаси за няколко седмици.

Засега в Гърция не се виждат явни признаци на дефицит, въпреки че появяват съобщения за изпразнени рафтове в магазините. Пред бензиностанциите в някои райони има опашки и стремеж за презапасяване.

Все още гръцкото министерство на туризма отрича всякакви прогнози, че доставките на храни и други стоки и услуги са под въпрос.

Несигурността не засяга само международните доставки. Все повече дребни производители в Гърция искат от изкупвачите или супермаркетите да им се плаща в брой, тъй като се страхуват, че може да не получат парите, преведени по банкови сметки. Това силно затруднява търговския оборот.

Туристите също са изправени пред трудности, доколкото в много заведения и магазини започват да отказват плащания с карти.

Как може да стане въвеждането на драхмата?

За първи път представители на еврозоната заговориха открито и с раздразнение за изключване на Гърция. Извънредната среща на върха във вторник приключи без решение, тъй като Гърция не е представила писмено предложение (обещава това в сряда).
Ако Гърция напусне еврозоната и въведе драхмата, то вероятно хората ще продължат да трупат евро и да приемат плащания в евро. Ключовият въпрос е какъв ще бъде курсът спрямо еврото и как ще се поддържа този курс (ако не се поддържа, ще видим свободно падане). Можем да видим извънредни закони, които задължават износителите да предават валутните си постъпления (такива изисквания имаше например в Русия). Други валутни ограничения могат да бъдат таван за износа на валута при пътуване или необходимост да се доказва, че покупката на валута е във връзка с договор за внос.

Възможно е да има множество курсове, както и различни условия при превалутирането на различните сметки. Как ще се процедира с кредите в евро също е въпрос с повишена трудност.

Въвеждането на драхмата, освен всичко друго, е и скъпо. СNBC изчисли, че печатането ще струва 430 млн. долара, една оценка, която дори да изглежда преувеличена, не покрива всичко.

Големият въпрос е как Гърция ще изгради валутни резерви и как ще устоява на спекулативни атаки. Особено след твърдото заявление на МВФ, че не може да кредитира страна, която е просрочила плащане към институцията.