БНБ

Докладът на МВФ за банките между редовете

от автор

0 коментара България

Пет банки биха показали капиталов недостиг от близо 2 млрд. лева при негативен сценарий към 2019 г., става ясно от доклада по  Програмата за оценка на финансовия сектор в България (Financial Sector Assessment Programme – FSAP) на МВФ. БНБ поиска тази оценка след фалита на КТБ. Освен това бе извършен преглед на качеството на активите на банките и небанковите финансови институции, реформи в банковия надзор и бяха въведени правила и фонд за преструктуриране на кредитни институции.

В доклада на МВФ се посочва, че концентрацията на кредити, включително към свързани лица в някои местни банки носи по-голям риск отколкото показаха прегледът на качеството на активите (ПКА) и стрес тестовете, извършени от БНБ през миналата година.

Друг риск е високото ниво на необслужвани кредити, особено на фона на предстоящото от 2018 г. въвеждане на нови правила за провизиране (МСФО 9). МВФ препоръчва създаването на фонд за ликвидна подкрепа, като подчертава, че валутният борд и правилата за държавна помощ на ЕС налагат някои ограничения. Прави се оценка, че средствата във Фонда за гарантиране на влоговете са недостатъчни.

Банковата система е устойчива, но отделни банки остават уязвими, а БНБ трябва да положи още усилия за засилване на банковия надзор, става ясно от доклада. На няколко места се подчертава, че индикаторите за системата като цяло се подобряват, но остават индивидуални проблеми.

В съобщението на БНБ се подчертава, че е постигнат напредък в укрепването на банковия надзор след оценката през 2015 г. на съответствието на надзорните практики на БНБ с Базелските основни принципи, но са необходими още действия и ресурси. Рамката за управление на кризи в банковия сектор е изградена на здрава основа, но предстоят още важни стъпки, включително одобряването на плановете за преструктуриране на системно важни местни банки и разработването на инструменти за осигуряване на възможност за ликвидна подкрепа от страна на централната банка.

МВФ акцентира в съобщението си, че резултатите от Програмата за оценка на финансовия сектор в България потвърждават устойчивостта на финансовата система в страната и липсата на преки рискове за публичните финанси. В най-скоро време се очаква и Световната банка да приеме своята оценка за финансовия сектор в България.

В самия доклад обаче се четат доста предупреждения. Става ясно, че фондът е провел собствен стрес тест на база данните към юни 2016 г. (прегледът на активите и стрес тестове на БНБ са на база данни към декември 2015 г.) Той обхваща 17 банки и за разлика от стрес теста на БНБ използва подход отгоре-надолу. Друга разлика в методологията, е че неблагоприятният сценарий при БНБ обхваща две години, докато МВФ предвижда три години на спад (2017-2019). Освен това МВФ изключва постъпления от лихви по необслужвани заеми както при базовия, така и при неблагоприятия сценарий на стрес теста, за разлика от БНБ.

Според оценката на МВФ пет банки се оказват с капиталов недостиг и са под регулаторно изисквания минимум на CET 1 (базов капитал от първи ред) от 4.5% и дори под 3%. Общият капиталов недостиг се оценява на 1.8% от БВП, което е близо 2 млрд. лева. В края на периода (юни 2019 г.) три от тях ще са във технически фалит, ако се сбъдне неблагоприятният сценарий.

За сравнение прегледът на активите на БНБ посочи нужда от капиталови корекции за три банки (ПИБ, Инвестбанк и „Виктория”, като последната вече бе увеличила капитала). А общо пет банки не издържаха стрес теста, тоест при хипотетичен неблагоприятен сценарий капиталовата им адекватност би паднала под 4.5%. Това бяха ПИБ и Инвестбанк, при които показателят CET1 при неблагоприятен сценарий би станал отрицателна величина, Интернешънъл Асет Банк, „Токуда” и „Виктория”. Следващите банки, които бяха близо до границата от 4.5%, са Общинска и ЦКБ (6.5% капиталова адекватност при утежнения сценарий на БНБ).

Според МВФ в резултат на прилагане на утежнения сценарий капиталовата адекватност на 17-те банки би се понижила до 15% в края на периода  (юни 2019 г.). При утежнения сценарий на БНБ общият ефект от ПКА и стрес теста би бил намаление на базовия собствен капитал от първи ред до 14.4% към 31 декември 2018 г.

Оценката на МВФ обаче не включва 10 по-малки банки и клонове, което означава, че тя не обхваща споменатите „Токуда” и „Виктория”.  Фондът не разкрива кои са петте банки с проблеми.
Препоръката на МВФ е петте банки да се капитализират до средата на 2017 г., тъй като те държат 12% от активите в сектора. За ПИБ подобно увеличение на капитала бе препоръчано от БНБ до април 2017 г., но банката съобщи, че ще търси външен инвеститор.

Концентрацията на кредитния портфейл, включително към свързани лица в някои местни банки е посочена като основен риск.

Става ясно, че централната банка ще подготви нови регулации за свързаните лица. Там трябва да се включат процедури в случаите, когато действителният собственик на кредитополучателите е неясен. Заради високата концентрация на кредити, МВФ препоръчва големите експозиции да се следят индивидуално.

В доклада се препоръчват редица организационни мерки, така че БНБ и Банков надзор да отговарят по-бързо на възникващите рискове и да разработят правила за ранна намеса. Централната банка обаче е успяла да убеди Фонда, че сегашната структура, при която подуправителят носи отговорността за надзорните мерки, а УС се намесва само при вземането на решения за лицензиране и поставяне на банка под специален надзор, е уместна.

Според МВФ са необходими правила за плавен преход от ранни намеса (когато натискът за теглене на депозити може да бъде овладян) към преструктуриране на банка (когато проблемите са сериозни и не опират само до изчерпване на ликвидността).

Предстои одобряването на плановете за преструктуриране на 13 местни банки, тъй като досега това е направено само за банките с чуждестранен собственик.

От фонда препоръчват да се създаде фонд за ликвидна подкрепа на банки. Заради ограниченията, наложени от валутния борд, няма инструмент за извънредна ликвидна помощ (ELA). Фондът за гарантиране на влоговете в банките в момента не може да покрие депозитите дори на най-малката средна по размер банка, освен ако не вземе заем или не мобилизира допълнителни премийни вноски от останалите банки. Припомняме, че след като изплати влоговете от КТБ, този фонд разполага с активи на стойност 392 млн. лева, а задълженията му към бюджета и международни институции са 1.6 млрд. лева. (Тъй като средствата на фонда бяха недостатъчни, изплащането на депозитите бе финансирано от фискалния резерв, а по-късно бе взет заем.) Фондът за преструктуриране на банки не е напълно действащ, според МВФ. Той бе създаден през 2015 г. и в него има под 300 млн. лева. Затова се препоръчва при спазване на принципа „първо частни решения” (тоест да не се бърза със спасяване на банки за сметка на бюджета), да се обмисли създаването на фонд за ликвидна подкрепа при БНБ с вноски от банковия сектор. Той може да бъде допълнен с по-високи задържани печалби от БНБ (БНБ внася цялата си печалба в държавния бюджет, но напоследък тя намалява значително, до 20 млн. лева).  МФ би могъл да се ползва като упълномощен орган за вземане на заеми за целите на финансовата стабилност чрез БНБ, препоръчва фондът. Документът потвърждава ролята на МФ чрез двата инструмента, предвидени в режима за преструктуриране и рекапитализация на банки – капиталова подкрепа и временна национализация на затруднени банки.

Освен това в доклада се дават и практически съвети за по-широко прилагане на правилата за ликвидна помощ – например, като се прави предварителна оценка на потенциалните обезпечения и се приеме, че всички банки, които имат план за рекапитализация, са платежоспособни. При кризата с КТБ не бе предоставена ликвидна подкрепа, като една от причините за това бе недостатъчно обезпечение (по-късно се твърдеше, че причината е била фактическата неплатежоспособност на банката). Правилата на БНБ допускат извънредна ликвидна подкрепа за три месеца при достатъчно обезпечение (злато, валута, ДЦК), но само за платежоспособна банка и при риск от ликвидна криза, за което има разписани критерии. През 2014 г. ПИБ получи подкрепа за сметка на фискалния резерв при изрично разрешение от Европейската комисия. Част от въпросите, свързани с тези решения, вероятно ще намерят отговор при очакваното до края на месеца резсекретяване на стенограмата от заседанието при президента Росен Плевнелиев от 29 юни 2014 г.

Означава ли предложението на МВФ смекчаване на валутния борд? Именно възможността за ликвидна подкрепа на банка при наличие на системен риск е причината да се смята, че в България е въведена мека форма на валутен борд (потенциално). От доклада на МВФ не става ясно дали се предлага допълнително смекчаване на правилата. Новият фонд ще се финансира предимно чрез вноски на банките, освен това се разчита на заеми от МФ (почти както бе направено за ПИБ). Ролята на БНБ ще бъде основно по два начина – като внася във фонда част от печалбата си (незначителна част от валутните резерви) или ако предоставя ликвидна помощ. Последното, както стана дума, и в момента е възможно съгласно Наредба 6 и е част от арсенала на централните банки от времето на Уолтър Баджът насам. Тънкият момент винаги е бил разграничението между неликвидна и неплатежоспособна банка. Не е промяна на правилата възможността да се предоставя ликвидна подкрепа на банки до размера на излишъка над валутните резерви – и сега съществува ограничение („само при наличието и до размера на средствата по депозита на управление „Банково“ при управление „Емисионно“). Но в доклада на МВФ съществуват неясноти, например, идеята МФ да разширява гаранцията за определени банки, които са под натиск, както и предложението за суапи на активи с Банката за международни разплащания и ЕЦБ.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *