Владислав Горанов поема председателството на Ecofin
Владислав Горанов поема председателството на Ecofin

България поиска еврото с уговорки

от автор

0 коментара България

Българският финансов министър Владислав Горанов неочаквано обяви дата за кандидатстване на страната за приемане във Валутния механизъм ІІ (ERM ІІ), с което се слага началото на вероятно дългия път към еврото. България ще кандидатства през юни, след като бъде публикуван конвергентният доклад на ЕК (очакван през май).*

От думите на финансовия министър пред журналисти, отразяващи официалното начало на Българското председателство на Съвета на ЕС, става ясно, че не е изключено молбата да бъде отхвърлена. А дори ако бъде одобрена, простоят на България в ERM ІІ може да е по-дълъг от минималните две години.

Заявката на Владислав Горанов идва на фона на призиви от големи организации  като БСК и Икономическия и социален съвет за ускоряване на подготовката за членство в еврозоната. Министърът и премиерът Борисов бяха доста по-уклончиви през декември, когато съветът Ecofin и срещата на върха за еврозоната обсъдиха реформите във валутния блок и завършването на Банковия съюз.

Горанов обаче се презастрахова. Като посочва, че българското правителство ще чака положителен сигнал от ЕЦБ и страните в еврозоната, от чиято единодушна подкрепа зависи приемането в ERM ІІ, той добавя, че правителството ще кандидатства дори ако не се получи такъв сигнал.

„Ние се нуждаем от известни насоки за това какво трябва да направим, за да се присъединим към този евро клуб”, е казал той, цитиран от Euobserver.

През миналата година той настояваше, че преговорите за ERM ІІ трябва да са тихи и, че не се гледа с добро око на предварително обявяване на графици.

„Ще кандидатстваме официално тогава, когато имаме уверението, че ще бъдем подкрепени. Няма да кандидатстваме, ако нямаме сигурност за това“, каза също Горанов пред „Капитал” през 2017 г.

Ние сме готови да подадем молба, дори ако не сме убедени, че отговорът ще бъде „Да”, цитира го сега Ройтерс.

През март 2017 г. по време на управлението на служебното правителство в подробна статия за „24 часа“ Владислав Горанов написа, че „съгласно правилата и процедурите по приемане на една валута в ERM ІІ целият процес следва да бъде секретен. Това е записано в правилата на ЕЦБ и включва всички етапи – от отправянето на искането за стартиране на процедурата до вземането на крайнонто решение, с което се съобщава присъединяването на една валута към ERM ІІ. Ето защо всякакви публични изяви и коментари от която и да е страна в процеса противоречат на характера на процедурата и, съответно единствено биха осуетили присъединяването.“

Днес той е променил позицията си и сякаш се надява на публичен коментар от страна на несъгласните с кандидатурата на България. Горанов твърди, че заявката за  ERM II ще задължи европейските институции да поставят ясни цели, които България трябва да спази. „Ние приемаме всяка критика и аргументи, доколкото са честни”, е казал той. „Би било много трудно да обясним на българското общество защо не подаваме официална молба за членство.“

Всъщност за приемането на една страна в ERM ІІ няма предварителни официални критерии. Процесът на обсъждане на евентуална заявка за членство, в който водещата роля е на ЕЦБ, е свързан основно с договоряне на валутния курс и границата на колебание, при която влиза в сила задължението на банката да интервенира. Отдавна е известна позизацията на централната банка, сче България ще запази валутния борд като едностранен ангажимент. Освен тези въпроси обаче стоят и политически съображения, тъй като приемането на ERM ІІ вкарва въпроса за приемането на еврото в дневния ред на европейските правителства. България може да престои и повече от 10 години в механизма, но това ще означава постоянен мониторинг и решения на най-високо ниво (по-високи от докладите за съдебната система). Ето защо се смята, че присъединяването към ERM ІІ ще даде тласък на реформите и  прави процесите  необратими. По същата причина, липсата на формални критерии оставя широко поле за правителствата да не пожелаят да се ангажират с приемане на България в ERM ІІ, без да има сигурност, че страната не представлява икономически и политически риск.

Българското твърдение, че страната изпълнява всички критерии се основава на т. нар. Маастрихтски критерии, които обаче не са условие за приемането в ERM ІІ. Ключовият въпрос е т. нар. реална конвергенция – нивото на доходите спрямо средното ниво в ЕС. За две години, колкото е минималният срок на престоя в ERM ІІ, е възможно да се постигне балансиран бюджет и дори да се вкара инфлацията в рамки, но е доста по-трудно да се догонят доходите в ЕС.

От думите на Горанов пред Ройтерс става ясно, че освен притесненията (на страни като Германия) от корупцията и организираната престъпност, основната пречка пред евентуално одобряване на молбата за ERM ІІ е необявеното изискване нивото на доходи, измерено чрез БВП на глава от населението спрямо средното за ЕС, да бъде 70%. Сега в България то е около 50%.

Сянка на съмнение пося и позицията на председателя на Европейската комисия Жан Клод Юнкер, който в деня след откриването на българското председателство на Съвета на ЕС смекчи увереността си, че България е готова. Европейската комисия обаче има малко влияние по отношение на присъединяването на страната към ERM ІІ.

Все още не е известна позицията на БНБ по темата, а централната банка би следвало да има водеща роля, тъй като ERM ІІ се отнася до валутатата на страната, не до нейния бюджет или други решения под разпореждане на правителството. Моментът на изявлението на Горанов е интересен и с оглед на това, че през седмицата управителят на БНБ Димитър Радев бе на посещение в ЕЦБ. Но отново нямаше реакция от страна на БНБ, която много рядко коментира въпроса и не е обявила инициативи във връзка с приемането на еврото. Ролята на БНБ е ключова и с оглед на това, че вече и в официални документи присъединяването към Банковия съюз се поставя като предварително условие.

България не е правила формални стъпки за влизане в Банковия съюз.

Всичко това и особено уговорката, че ще кандидатстваме, за да получим мотивиран отказ, водят до логичния извод, че на този етап всякакви твърдения за скорошно приемане на еврото са преувеличени.

  • * Докладите всъщност са два – на Европейската комисия и ЕЦБ и се актуализират на две години.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *