валути, финанси

Пауза или край на силния долар

До началото на годината доларът бе като хала. Претегленият му индекс спрямо основните търговски партньори на САЩ бе нараснал с почти 20% от началото на месец юли 2014 г. Историята за разминаването на паричната политика на Федералния резерв, който повиши лихвените проценти за първи път от 2006 г. насам, и на ЕЦБ, която пусна печатната преса, доминираше разговорите за финанси през цялата минала година. Имаше прогнози, че доларът ще достигне паритет с еврото.
Но в края на 2015 г. се появиха съмнения и още тогава анкета на Bank of America Merrill Lynch сред мениджърите на фондове показа, че те вече смятат валутата за надценена.


Доларът продължи да нараства през първите три седмици на годината, но след това тенденцията се обърна: след 20 януари той поевтиня с 3,8% според претегления индекс, спрямо еврото – с 5%. ICE Dollar Index, който включва шест основни валути, се понижи още повече – над 4% през първото тримесечие, което е най-лошото му представяне от 2010 г. Основната причина са променените очаквания за политиката на Фед – в началото на 2016 г. инвеститорите очакваха три или четири увеличения на лихвените проценти, докато сега се предвиждат две.
Хедж фондовете и останалите спекуланти са най-предпазливи спрямо долара от май 2014 г. насам, показват данни на Commodity Futures Trading Commission, цитирани от WSJ.

The central bank has lowered its forecast for growth this year to 2.2%. Even that could be an overestimate: the Atlanta Federal Reserve’s GDPNow model, which tracks American growth, points to an annualised increase in output in the first quarter of just 0.6%.

Последици

По-нататъшно понижение на долара ще помогне на възстановяването на фондовите борси, рисковите облигации и суровините, които вече надминаха очакванията на Уолстрийт. Индексът DJIA нараства с 2.1%, след като преодоля спада от началото на годината.

По-слабият долар и неохотата на Фед да повиши лихвите са добра новина за развиващите се пазари, суровините и по-рисковите активи, смятат анализаторите.
Ръстът на долара от средата на 2014 до средата на 2015 г. повлия за поевтиняването на суровините, което се отрази на развиващите се пазари, включително Китай и подхрани радикална промяна в енергийния сектор на САЩ. Силният долар също оряза печалбите на много американски корпорации. Пазари очакват тази тенденция да продължи и през първото тримесечие, като нетните приходи се понижат със 7.7%.

Скъпият долар засегна развиващите се пазари по три начина. Първо, много от тях са обвързали валутата си с щатската и това се отразява директно на износа им. Второ, дори когато валутата е плаваща, обикновено тези страни имат големи задължения, деноминирани в долари и това се отразява на обслужването на дълга. Такъв случай е Китай. И на трето място, силният долар допринася за спад на цените на суровините, а тези страни често разчитат на износ на суровини.

Но някои анализатори се тревожат, че слабият долар не е само лек за пазарите.
Той може да обърка плановете на Bank of Japan и ЕЦБ да насърчат ръста на икономиките, като направи техния износ по-неконкурентен. Освен това може да доведе до изоставане в затягането на политиката на Фед, целяща да предотврати покачване на инфлацията над нейната средносрочна цел 2%. Това може да принуди централната банка да повиши лихвите с по-бърз темп, за да ограничи нарастването на цените, което значи по-слаб растеж.

Перспективи

Тук е важно да посочим, че силният долар замества затягането на паричната политика чрез лихвите. А очакванията за растежа не са розови. Фед понижи прогнозата си за ръста в САЩ през тази година до 2.2%. Но дори това може да е прекалено оптимистично. Моделът на Фед-Атланта GDPNow, който следи ръста в САЩ, посочва годишно увеличение през първото тримесечие от едва 0.6%, съобщава The Economist.
С нарастването на несигурността, „инвеститорите не търгуват на този пазар с много дългосрочна нагласа“, коментира през WSJ Алън Ръскин, ръководител на стратегическите анализи за G10 в Deutsche Bank.
„Докато рисковете за световните финансови условия отшумяват, Фед ще бъде много предпазлив относно повишаване на лихвите“, добавя Иън Гордън, валутен стратег в BoA Merrill Lynch. „Докато тези фактори са в сила, доларът ще бъде под натиск.
Все пак малцина вярват, че търговията, основана върху разминаването между САЩ и Европа, е свършила. Силни данни от САЩ ще поставят отново въпроса за повишаване на лихвите в САЩ през първото полугодие, което ще засили долара. Но има и очаквания, че слабият световен растеж ще възпре Фед от по-нататъшно затягане на паричната политика.

Засега резултатът е, че фондовете в облигации на развиващите се пазари отчитат приток за шеста поредна седмица, както показват данни на компанията, следяща фондовете EPFR. Това е най-дълъг период на приток от третото тримесечие на 2014 г.
Освен това данните на CFTC показват, че нетните залози за повишение на петрола от страна на хедж фондовете и другите спекуланти са близки до най-високо ниво от юни 2015 г. Цените на Brent се повишиха с 6.2% през първото тримесечие.

Другата страна

Но причините са отслабването на долара не са само щатски, затова трябва да видим и другата страна на валутните двойки. Ръстът на суровините доведе до възстановяване на валутите на развиващите се страни. Според Capital Economics индексът на тези валути е най-високо ниво от ноември. В някои страни като Мексико и Перу за това допринесе повишаването на лихвите.

Второ, реакцията на пазарите на количествените облекчения в Европа и Япония бе доста необичайа. Вместо разхлабването на паричната политика да доведе до отслабването на еврото и йената, става обратното. Причините не са еднозначни. В Европа надделяха страховете за влиянието на отрицателните лихви върху печалбите на банките, както и съмнения за ефективността на политиката на ЕЦБ. От друга страна, доколкото този тип политика е покана за валутни войни, пазарите вероятно калкулират и този риск.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *