Европейската комисия открива процедура за нарушение срещу България заради забавеното изплащане на влогове до 100 хил. евро в КТБ. БНБ и МФ твърдят, че това трябва да стане до 20 дни след евентуално отнемане на лиценза. Според ЕК – до 20 дни, след като бъде установено, че дадена банка не е в състояние да изплати влоговете на клиентите си. Срокът за отговор е необичайно кратък – до 15 октомври. Освен това ЕК насърчава вложителите да си търсят правата по съдебен път.
Според комисията е налице неправилното транспониране на Директивата относно схемите за гарантиране на депозити (Директива 94/19/ЕО), както и за неспазване на принципа за свободно движение на капитали. Комисията очаква да се предостави незабавен достъп на вложителите до сумата от банковия им депозит, на която имат право, заявяват от Европейската комисия.
ЕК изпраща официално уведомително писмо до България, което е първият официален етап на процедурите за нарушение. Крайният срок за отговор от страна на България е 15 октомври.
Българската схема за гарантиране на депозити понастоящем не изплаща вземанията на вложителите на „Корпоративна търговска банка“ АД и Търговска банка „Виктория“ ЕАД в предвидения срок в Директивата относно схемите за гарантиране на депозити.
В Директивата относно схемите за гарантиране на депозити е предвидена процедура от три стъпки, за да се даде възможност на схема за гарантиране на депозитите да изплати вземанията на вложителите:
1. Компетентният орган се уверява, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция.
2. В рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи.
3. Схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение.
Съгласно българското законодателство на схемата за гарантиране на депозити се разрешава да изплати вземанията на вложителите към кредитна институция само ако централната банка е отнела банковия лиценз на съответната институция. Директивата относно схемите за гарантиране на депозити не съдържа такова изискване. Неналичността на депозитите е достатъчна, за да се задейства схемата за гарантиране на депозити. В разглеждания случай депозитите са неналични от три месеца. Съгласно общите принципи на правото на ЕС националните органи са длъжни да прилагат Директивата дори при наличието на противоречащи разпоредби в националното право.
Що се отнася до заложения в Договора принцип за свободно движение на капитали, наложеният от българските органи специален надзор над съответните банки изглежда представлява неоправдано и непропорционално ограничение на свободното движение на капитали. Комисията отбелязва по-специално, че двете банки са били поставени под специален надзор с пълно преустановяване на плащанията и банковите дейности, въпреки че националното право позволява мерки с по-ниска степен на намеса, т.е. избор между пълно и частично преустановяване на плащанията и ограничаване на дейностите.
В допълнение Комисията припомня, че правото на ЕС има преимущество пред националното право. Съответните разпоредби на Директивата относно схемите за гарантиране на депозити, които са безусловни, достатъчно ясни и прецизни, могат при определени условия да предоставят права на физически лица и предприятия. За прилагането на тези права е възможно да бъдат предявени искове срещу съответните органи пред национален съд с цел да се получат плащания по отношение на неналичните депозити съгласно член 10, параграф 1 от Директивата относно схемите за гарантиране на депозити.
Настоящото положение може да подкопае общественото доверие в схемата за гарантиране на депозити в България, смята комисията.
От МФ коментираха, че не става дума за „наказателна процедура“, а за част от досъдебната фаза от процедурата по неизпълнение на задълженията, произтичащи от членството на Република България в ЕС, която се прилага спрямо всички държави членки съгласно член 258 от Договора за функциониране на ЕС.
Целта и задачата на такава процедура не е да „накаже“ съответната държава членка, а в диалог между Европейската комисия и властите на държавата членка да се установи дали и какво е нарушението на правото на ЕС. Днешното писмо е първият етап от досъдебната фаза. Българските власти ще изготвят единен, координиран и съгласуват отговор на всички въпроси, обясняват от МФ.
Само ако Европейската комисия не е удовлетворена от отговора на българските власти или счита, че нарушението не е премахнато, тя изпраща след това второ писмо, което се нарича Мотивирано становище и в което тя би изложила своите аргументи на отговора от България. Мотивираното становище също е част от досъдебната фаза и отново ще съдържа определен срок, в който българската страна следва да отговори. Едва след това, ако Европейската комисия прецени, че българската страна не се е съобразила с нейното мотивирано становище в определения срок, тя може да вземе решение да сезира Съда на Европейския съюз, с което стартира съдебната фаза на процедурата.
