Очаква се неизпълнение на заложените приходи в бюджета с 1 млрд. лева, заявиха в края на миналата седмица премиерът Пламен Орешарски и финансовият министър Петър Чобанов. Това е опит на БСП да избегне от всички обещания, които предизборно даде, коментира за БНТ бившият заместник-финансов министър и депутат от ГЕРБ Владислав Горанов.
Ако сте мислили, че сте се разминали с проверката за скелети в гардероба, след тези изказвания, а и след заявките на още няколко министри (например, за „калинките“ в Министерство на правосъдието), е ясно, че сте се лъгали.
Истината в подобни случаи обичайно е по средата, така е и този път. Но от наличната информация изглежда, че думите на Орешарски тежат повече.
Горанов избра да го опровергае чрез данните за изпълнение на бюджета през април. Да припомним – дефицитът беше стопен за месец с над 500 млн. лева (повече от миналата година) до 286 млн. лв. Но по същото време миналата година той беше 217 млн. лв. Разликата МФ обяснява с предплащането на 100 млн. лв. за пенсии. Това успокоение не е достатъчно, за да очакваме с оптимизъм края на годината. Разходите през следващите месеци ще растат повече заради пенсиите. Може да се окаже, че има да се връща повече ДДС от обявеното заради забавени ревизии, освен това е всеизвестен проблемът със забавените плащания на Министерството на труда, а вероятно и на други места. Дали има други изненади, предстои да научим.
Но Орешарски всъщност каза друго – има изоставяне в изпълнението на приходите и извънредни плащания. „На 22 август предстои да изплатим извънредния шестмесечен заем от 800 милиона лева и отделно – правителството е забавило плащането на вноската в Международния валутен фонд, която е около 600 милиона лева“, каза премиерът. И двете суми могат да се отнесат по сметката на ексвицепремиера Симеон Дянков и са пряко свързани с неговата оставка – заемът бе взет по спешност, за да се платят субсидиите на фермерите, които през февруари заплашваха с протести. Сега Орешарски казва, че ще рефинансира този заем през август, което едва ли ще е проблем.
По-интересно е задължението към МВФ. Любопитното е, че това изглежда са тези пари, които Дянков не искаше да плати и бе злепоставил експремиера Бойко Борисов пред председателя на Европейската комисия Жозе Барозу. Клюката разказва, че Борисов, който не знае английски, все пак се е сетил да покаже писмото, подготвено от Дянков, на Кристалина Георгиева и се вбесил, когато научил какво пише в него. А именно, че бедните страни като България няма да плащат на богатите, които не са дисциплинирани. Задължението към МВФ произтича от решение за преразпределение на квотите от декември 2010 г. Според първоначалните информации обаче ставаше дума за по-малка сума отколото е съобщената от Орешарски сега. Плащането на тези 600 млн. лв. ще доведе до намаление на фискалния резерв.
По-важният въпрос, макар и не толкова любопитен, е за приходите. По данни на МФ, към 30 април са събрани 31.6% от планираните данъчни приходи в републиканския бюджет. Миналата година по това време бяха събрани 32.3%. Данните показват сериозно изоставане при акцизите (26% от плана), които дори са с 3.6% по-малко от миналата година. Това се случва, въпреки че в стойностно отношение се отчита ръст на вноса на горива (данни на БНБ и НСИ) и ставката на газьола се вдигна. Горивата съставляват около половината от приходите от акцизи. Акцизът от цигарите също изостава. Тази година бюджетът трябва да събере 4.3 млрд. лв. акцизи, което е със 180 млн. лв. повече спрямо плана за 2012 г., който също не бе изпълнен. Само от горива трябва да се съберат 2.07 млрд. лева, което е повече от миналогодишните 1.9273 млрд. лв.
Приходите от ДДС са изпълнени на 30.2% за четирите месеца, малко по-слабо от миналата година. Приходите от осигуровки също вървят по-слабо.
Рискът е за ръководствата на приходните агенции, за които Орешарски не спира да повтаря, че вече няма да се използват като средство за рекет. Хората, които ще застанат начело на митниците и НАП ще имат много по-голяма власт например от ръководството на ДАНС, което привлече цялото внимание тези дни. Владислав Горанов подсказа, че е така: „Да клатиш приходните институции в момент, в който казваш, че има проблем със събираемостта и приходите в бюджета, не е правилно“, коментира той.
Така че каквито и числа да ни бъдат съобщени, трябва да ги гледаме през тази призма.
Миналата година отрицателното салдо на бюджета бе 0.5% от БВП, тази година е заложено да бъде 1.3%, което пак е достатъчно ниско.
„До седмица ще обявим откъде тръгваме и какво можем да направим в краткосрочен план. По големият дебат ще се състои през есента с новия бюджет“, заяви Орешарски пред БНР в неделя.
След тези думи актуализация на бюджета не изглежда вероятна, а и да се случи, тя няма да промени съществено картинката. Проблемът все по-често е извън бюджета – в изземването на ресурс от бизнеса и декапитализацията на държавните дружества. Днес например стана ясно, че задълженията на ВМЗ достигат 170 млн. лв. и ще се търси кредит от друго държавно дружество, за да се оправят нещата там.
Изглежда, че извън бюджета ще се решават и мерките на държавата в подкрепа на малкия и средния бизнес. Кабинетът засега не смята да взема външни заеми, но това вероятно ще направи Българската банка за развитие, която ще започне да финансира малки предприятия и ИТ инициативи и ще разкрие клонове в страната.
