Когато хората казват, че историческият момент е уникален, работата на историците е да поставят нещата в перспектива и да охладят оценките. Но това, през което преминаваме сега – последните 20-30 години и следващите 20 или 30 години, наистина е уникално от историческа гледна точка. Това е може би най-голямото икономическо сътресение в известната човешка история, казва американският сенатор и историк Бен Сас в реч в Колорадо, която е публикувана във WSJ.

Известни са четири вида икономики – на ловците-събирачи, земеделска  (фермери, установени в селата), индустрална (масова урбанизация и имиграция) и тази, в която навлизаме сега. Понякога я наричаме ИТ-икономика, икономика на знанието, икономика на услугите или дигитална икономика. Социолозите я наричат постиндустриална икономика, което е друг начин да се каже, че нямаме как да я назовем.

Това, което има значение е, че работните места вече не са постоянни. Вече не правите това, което са вършили бащите и дядовците ви. Ловците и фермерите дори не са се замисляли по въпроса. Нямало е такова нещо като избор на професия.

Индустриализацията разруши този модел. В края на Гражданската война, 86% от американците все още работеха във фермите. До края на Втората световна война, 80 години по-късно, 60% вече живеят в градовете. Едно от най-разтърсващите времена в американската история е Прогресивната ера. И какво беше прогресивизмът? Не повече от опит да се преобрази обществото в епоха на масова имиграция, индустриализация и нарастващи градове. Но се оказа, че това не е толкова разрушително, колкото хората са се страхували, защото щом човек стигне до града, вече има нова работа, която вероятно ще е до смърт или пенсиониране. А обществената столица, която преди се е намирала в селото, се е възпроизвежда в градските етнически квартали.

Това, което се случва сега, е напълно различно. Възходът на предградията и подстъпите към тях, както и изчезването на посредническите институции, е отглас на променящия се характер на работата. През 70-те години на миналия век е обичайно изкарващият прехраната да прекарва кариерата си в една компания, но сега работниците сменят работни места и индустрии с по-бързи темпове. Влизаме в ерата, в която ще трябва да създадем общество на учещите през целия живот. Трябва да създадем култура, в която хората на 40 и 50 години, които виждат, че работните места се изпаряват, да се преквалифицират и да могат да си намерят друга работа. Точно сега това не се случва в достатъчна степен.

Помислете за анкетите с въпрос: „Какви са първите три или четири неща, от които се притеснявате?“ Преди десет години никъде в първите 10 от списъка не се споменаваха лекарствата, отпускани с рецепта. Днес опиоидите са основен проблем. Хората се тревожат от злоупотребата с наркотици сред населението на средна възраст. Това е симптом на разрушаване на икономическия модел.

Заедно с това тази нова икономика създава чудесни възможности за иноваторите и американските домакинства, признава сенаторът от Небраска. Има по-малко посредници, които усложняват транзакциите, вместо да добавят стойност. Така че получаваме много по-голяма видимост и прозрачност в продуктовите предложения, а потребителите имат по-качествени и по-евтини неща.

В други индустрии не не успяваме на установим цена за неща, които се оказват доста важни. Помислете за медиите. Напускаме един свят, в който няколко големи организации имаха твърде голям централен контрол и отиваме в свят, в който всеки и навсякъде може да ни залее с информация. Това, което вероятно ще се случи, не е много по-качествена журналистика. Ще имаме журналистика с по-голям обем и част от нея ще е добра. Свободната, процъфтяваща и независима преса е от решаващо значение за самоуправлението, така че това е голямо предизвикателство.

Освен това хората са затварят в ехо камера, където чуват само неща, с които вече са съгласни. Конспиративните теории ще процъфтяват. Можете да го видите в студентските кампуси, където студентите не искат да се сблъскат с нови идеи, без да се задейства предупреждение. Защо родителите плащат такси за обучение, след като нямате намерение да се сблъскате с идеи, които вече не познаваме и подкрепяте, пита се сенаторът. Политическият резултат не е само поляризация, но и  дезангажиране.

Предвид предизвикателствата на момента, не може да се твърди, че едната страна е просветена, а другата – ретроградна, че едните са прави, а другите стоят на пътя. Големите предизвикателства не се представени по прост и ясен начин в програмите на републиканците и демократите. Нямаме национална стратегия за сигурност, подходяща за епохата на кибервойните и джихада, казва Сас, посочвайки, че от около 200 държави в света, само две трети наистина контролират територията си.

Също така липсва сериозност по отношение на кризата на социалните придобивки. Хората говорят за дълга (на САЩ), който доближава 20 трилиона долара. Но тава е само сумата на трансферите и емитираните държавни облигации. Числото, което има значение, са непокритите задължения на американското правителство, включително бъдещите плащания за социално и здравно осигуряване. Това число е от 65 до 75 трилиона долара.

Културните, социални, семейни и свързаните със социалните мрежи реакции на един свят на доживотно обучение и несигурни работни места са много важни. Има много възможности за политически отговор чрез образованието и професионалната преквалификация.

Как ще изглежда американската идея, когато стигнем до този нов свят на цифровата икономика?, пита се Сас, преди да формулира традиционния за САЩ оптимистичен отговор (Let’s get to work).

Заглавието е променено