Кирил Ананиев и Владислав Горанов
Кирил Ананиев и Владислав Горанов

Как се „стопи“ бюджетният излишък

Евростат и НСИ публикуваха в понеделник данни, според които бюджетът на България през миналата година е бил балансиран (едва 0.03% бюджетен излишък). На пръв поглед съобщението е изненада, тъй като е добре известно, че МФ отчете излишък от почти 1.5 млрд. лева (макар и стопен през декември заради програмата за саниране).

Обяснението е, че става дума за различен обхват и различен принцип на отчитане, така че числата на НСИ и МФ са несъпоставими.

По данни на Националния статистически институт през 2016 г. институционален сектор „Държавно управление” отчита бюджетен излишък от 30 млн. лв., или 0.03% от БВП на България.

Дългът на България за 2016 г. е в размер на 27 321 млн. лв., или 29.5% от БВП според тези данни. Последното число не е голяма изненада. МФ обявява ежемесечно дълга на подсектор Централно управление (а това е почти целият дълг на сектор Държавно управление, тъй като осигурителните фондове и общините имат малък дълг) и към края на 2016 г. той беше 29.4% от БВП. (Данните за консолидирания дълг на сектор Държавно управление на сайта на МФ са до септември.)

Но какво изяжда излишъка?

Според МФ бюджетният излишък по консолидираната фискална програма (КФП) е 1472.5 млн. лева, като се дължи на излишък по еврофондовете (предприсъединителни, структурни, кохезионни и земеделски плюс национално съфинансиране). Консолидираната програма включва (освен европейските средства) държавния бюджет, бюджетите на осигурителните фондове – НОИ и НЗОК, общините, съдебната власт, ВУЗ, БАН, БНТ, БНР, БТА и подобни.
През миналата година държавният бюджет е с дефицит 1086 млрд. лева. Това е така, тъй като от него се правят трансферите за общините, НОИ и пр. Техните бюджети дори приключват с малък излишък, докато  държавата влиза в заеми. Националният бюджет също е с дефицит, който обаче се компенсира повече от достатъчно от еврофондовете.

НСИ обаче чертае друга картина (виж графиката), и то не само по отношение на държавния бюджет. Освен това дефицитът в подсектор „Централно управление” е в размер на 44 млн. лв. – 0.05% от БВП, отчита НСИ. Подсектор „Местно управление” е реализирал излишък от 52 млн. лв., а подсектор „Социалноосигурителни фондове” – от 21 млн. лева.

Когато говорим за бюджетен дефицит или излишък обикновено имаме предвид КФП, но показателят, който ЕК следи, е дефицитът и дългът на сектор „Държавно управление“

Данните, обявени от НСИ, са предварителни и ще бъдат коригирани през есента в съответствие с одитираните баланси на предприятията.

Една от причините за това разминаване между НСИ и МФ е обхватът на сектор Държавно управление. За разлика от статистиката на дълга, ежемесечната статистика за касовото изпълнение на бюджета се отнася до КФП и нейните ставни части, но не за сектор „Държавно управление“. Една от големите разлики дойде от включването на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в този сектор.

През 2014 г. промяната в секторната класификация на Фонда за гарантиране на влоговете в банките увеличи дефицита с 3.1% от БВП, като той достигна 4 867 млн. лв. – 5.8% от БВП. Това задейства процедура за прекомерен дефицит и бе коментирано сериозно (за разлика от сегашното разминаване). Фондът също така има заслуга за нарастването на дълга на този институционален сектор. Но през миналата година той няма как да е допринесъл за увеличаването на дефицита.

Останалите предприятия извън бюджетите, включени в „Държавно управление“ са болници, финансирани от правителството и общините, които често са на загуба. Друга разлика вероятно идва от това, че секторът включва още НКЖИ, БДЖ – Пътнически превози, както и Държавната консолидационна компания. НКЖИ вече обяви отчета си за 2016 г. – загуба от 28 млн. лева. БДЖ – Пътнически превози и ДКК бяха на печалба към третото тримесечие.

НЕК обаче – въпреки заема на държавата и големите му други задължения, не е включен в сектор „Държавно управление“, тъй като се приема, че отговаря на определението „пазарна единица“ (може да се издържа самостоятелно). Ако Евростат реши, че НЕК вече не издържа пазарния тест, дефицитът на „Държавно управление“ може да нарасне значително.

Освен НКЖИ и болниците, друга причина за разминаването е, че отчетите на сектор „Държавно управление“ не са на касова основа, а на начислена база и се елиминира влиянието на средствата на ЕС. В края на 2015 г. се получи форсиране на усвояването на еврофондове, което увеличи бюджетния дефицит (до 2 485.2 млн. лв. по КФН, на касова основа). От друга страна, част от постъпленията, отчетени на касова основа през 2016 г. от европейски фондове, се отнасят за 2015 г.
Това, че отчитането е на начислена база, обаче означава, че програмата за саниране тепърва ще се отразява на дефицита на сектор „Държавно управление“ (не според това кога са дадени парите, а кога са усвоени).

[textblock style=“1″]По предварителни данни на Евростат през 2016 г. държавният дефицит и дълг на ЕС-28 намаляват в относително изражение в сравнение с 2015 г. от 2.4% на 1.7%. Съотношението на държавния дълг към БВП намалява от 84.9% на 83.5%.

Дефицитът на институционален сектор „Държавно управление” на ЕС-28 възлиза на 251 141 млн. евро за 2016 г., а дългът – на 12 392 803 млн. евро. Еврозоната отбелязва понижение на дефицита от 2.1% до 1.5% и на дълга – от 90.3% до 89.2%. Най-голям бюджетен дефицит има Испания – -4.5%, най-голям дълг – Гърция, където той е 179% от БВП.[/textblock]

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *