На 15 януари се състоя съдбоносното гласуване по споразумението за Брекзит в британския парламент. Британският премиер Тереза Мей загуби това гласуване въпреки неистовите усилия да убеди депутатите, че отхвърляне на сделката между Лондон и Брюксл означава хаос или изобщо да няма Брекзит.
Срещу споразумението, договорено между Мей и лидерите на ЕС, гласуваха 432 депутата от различни партии, за него бяха едва 202. Консерваторите (самите те разделени по въпроса) нямат мнозинство в парламента, а разчитат на подкрепата на Демократичната юнионистка партия. Малката партия от Северна Ирландия бе против споразумението.
През последния месец Мей се опитваше отчаяно да получи повече яснота по темата за границата между Република Ирландия и Северна Ирландия, която е в състава на Великобритания. Лондон иска гаранции, че отварянето на границата, което предвижда различни търговски условия за Северна Ирландия и останалата част на Обединеното кралство, няма да бъде в сила за постоянно.
Тя получи уверение от ЕС в последния момент, че предпазният механизъм за Северна Ирландия няма да остави тази част от Великобритания в ЕС завинаги. В писмо от три страници председателят на ЕС Доналд Туск и президентът на ЕК Жан-Клод Юнкер припомнят, че през декември Европейският съвет е решил в спешен порядък да се подготви споразумение, което установява до 31 декември 2020 г. алтернативни договорености, така че да не се налага да се задейства резервният механизъм. Ако все пак механизмът за Северна Ирландия бъде задействан, той ще се прилага само временно, докато не бъде заменен от последващо споразумение, което гарантира, че се избягва твърда граница, пише в писмото. То бе развенчано от противниците на сделката, тъй като не дава нови гаранции, че ЕС няма да се „вмъкне“ на Острова през отворената ирландска граница.
Стратегията на Мей беше да предизвика повторен вот и да притиска противниците със заплаха, че ако не гласуват за споразумението, рискуват изобщо да няма Брекзит (насочено към евроскептиците) или да има твърд Брекзит (насочено към тези, които се страхуват от последиците). Вместо това споразумението обедини хора с различни възгледи срещу британския премиер.
Какво следва е трудно да се прогнозира. ЕС изглежда е готова да задейства варианта с отлагане на излизането на Великобритания, но това зависи и от процесите в Лондон, където не може да се формира мнозинство зад никакво решение.
Без сделка (твърд Брекзит)
Ако няма споразумение за развода и британското правителство не предприеме други действия, това означава, че просто ще изтече двегодишният срок за напускане на ЕС (29 март) . Бившият министър Дейвис Джоунс твърди пред „Дейли Експрес“, че твърд Брекзит е най-вероятният сценарий. Според него това е нещо, с което страната може да се справи. Той посочи като пример, че вече са гарантирани транспортните връзки с ЕС.
Но Брекзит без сделка по развода рискува да хвърли страната в хаос. Най-непосредствената заплаха е за търговията, която ще бъде осуетена поради административни и логистични пречки заради възстановяването на граничния контрол (включително между Ирландия и Северна Ирландия). Под заплаха са вносът и износът на стоки, обект на нетарифни ограничения – санитарни, свързани с лицензи и пр. Очакват се още смущения по летищата, комуникациите, научния обмен. Британските компании вече няма да се ползват от европейски паспорт в ЕС. Все пак британското правителство подготвя временен режим за европейските финансови компании, който ще продължи три години. Известен брой финансови услуги могат да продължат да се предлагат от британските банки и компании в ЕС, при положение, че регулациите на Острова са еквивалентни (виж тук).
В опит да смекчи последиците от Брекзит на 29 март ЕС публикува спешни мерки през декември.
Отлагане на излизането
Удължаване на срока за Брекзит след 29 март изглежда като най-вероятният вариант, но той е междинен.
Още преди седмица „Дейли телеграф“ цитира днес трима неназовани източника от Брюксел, според които представители на британските власти правят сондажи за евентуално отсрочване на влизането в сила на член 50 от Лисабонския договор, който описва условията за напускането на ЕС (до две години след задействане на този член, което изтича на 29 март). По-късно такова съобщение се появи и в „Ивнинг Стандард“ и доведе до ръст на паунда
Британското правителство има право да задейства възможността за удължаване на срока, в който страната трябва да напусне ЕС. Според „Гардиън“ председателят на Европейския съвет Доналд Туск е подкрепил възможността за отлагане на напускането на Великобритания до юли. Именно Туск трябва да свика Съвета , за да гласува той по отлагане на чл. 50.
Един неясен въпрос е как това ще се отрази на европейските избори. Срокът „до юли“ означава, че Великобритания трябва да проведе европейските избори на 25 май и нейни депутати да участват в първата сесия на новия европейски парламент през юли. При това няма да е ясно дали те ще продължат участието си.
Доналд Туск след гласуването:
„Ако споразумение (за Брекзит) е невъзможно, а никой не иска Брекзит без споразумение, кой в крайна сметка ще има куража да каже какво е единственото положително решение? ”
План Б
По-рано депутатите от мнозинството с подкрепата на лейбъристите задължиха правителството в срок до три дни след гласуването да обяви какви действия ще предприеме, ако няма споразумение. По този начин те осуетяват плана на Мей да притиска парламента да избира между два варианта предложеното споразумение или твърд Брекзит.
Преди да представи новия си план в понеделник, британското правителство ще проведе консултации за промени в споразумението, които са подходящи за преговори с ЕС. Това биха било малки промени и не е сигурно дали ще са достатъчни да обърнат вота.
Нов тип сделка за Брекзит е почти неосъществима на този етап, тъй като позицията на ЕС бе, че това е единственото възможно споразумение. Френският президент Еманюел Макрон все пак коментира, че могат да се променят едно-две неща в споразумението, но също така каза, че това предполага отлагането на действието на чл. 50 и участие на Великобритания в европейските избори, за да се даде време за нови преговори.
За мнозина план Б минава през отлагане, оставка на Мей и нови преговори с ЕС.
Не е ясно обаче на какво различно споразумение може да разчита Лондон. Често се коментира вариант Норвегия плюс, който би позволил Великобритания да се ползва от предимствата на общия пазар. Но не само брекзитърите, а и лейбъристите се противопоставят на този вариант, заради опасения, свързани с приема на имигранти.
Очаква се Мей да обещае, че ще преговаря отново в Брюксел, за да постигне и правно обвързващи отстъпки, които гарантират, че ирландското изключение ще е временно. Дали това ще е достатъчно?
Оставка на Мей?
Лидерът на опозиционната Лейбъристка партия Джеръми Корбин заяви, че провал на гласуването означава предсрочни избори. Веднага след провала на гласуването по споразумението бе внесен вот на недоверие, който ще се гледа в сряда. Очаква се обаче Демократичната юнионистка партия да подкрепи правителството, тъй като нито тя, нито консерваторите искат нови избори. Възможен вариант е оставка на Мей и нов кабинет на консерваторите. Тя самата обаче не е склонна на това, а и как това ще промени сегашната патова ситуация е трудно да се каже.
Едно е сигурно – за да се излезе от сегашното положение, при което всеки се е вкопчил в своята позиция, но никой няма мнозинство, е необходимо проформулиране на проблема, тоест споразумението за Брекзит да се постави на друга плоскост. Как да стане това е въпрос за милиарди паунди.
Втори референдум
През декември Съдът на ЕС постанови, че заявлението за напускане на ЕС по чл. 50 може да бъде оттеглено от Великобритания едностранно и без за това да е необходимо съгласието на останалите държави-членки или на Европейския Съвет. Как да стане това оттегляне е решение на самата Великобритания и то най-вероятно предполага втори референдум.
От юридическия факултет на „Юнивърсити Колидж Лондон“ са уточнили пред Би Би Си, че процедурата за насрочване на референдум изисква 22 седмици, което означава, че няма как това да стане преди европейските избори. Но според официален правителствен документ, представен на депутатите, това ще отнеме около година.
Доскоро втори референдум изглеждаше като екзотична идея, но голямото мнозинство, с което сделката бе отхвърлена, прави такъв изход в крайна сметка вероятен. Много представители на опозицията поискаха втори референдум, но от правителството обясняват, че в долната камара няма мнозинство и за такъв сценарий. Никола Стърджън, премиерът на Шотландия, обаче настоя предложение за втори референдум да бъде внесено в парламента, без да се губи повече време.
В подкрепа на втори референдум са и надигащите гласове на недоволство сред бизнеса. Редица организации публикуваха становища, предупреждаващи, че излизането на Великобритания без сделка носи сериозни вреди.
Гражданите на страни от ЕС (без Ирландия), които искат да останат във Великобритания, след 30 март трябва да кандидатстват за британско гражданство или да се възползват от нова схема за установяване на европейски граждани. Те трябва да направят това в срок до 30 юни 2021 г. (виж тук). Те ще получат незабавно право на установяване ако са живели 5 последователни години във Великобритания (с допустими прекъсвания). Подробностите, представени в горния линк, зависят и от това дали имат печат или документ, даващ им статут ‘indefinite leave to remain’ или ‘indefinite leave to enter’.
