Все по-труден Брекзит

by author page

0 comments Свят

Когато през март 2017 г. британският премиер Тереза Мей задейства чл. 50 от Лисабонския договор за напускане на Великобритания, настроенията бяха за твърд Брекзит.

Но Брюксел даде да се разбере, че няма да бъде снизходителен и държи да покаже, че нищо добро не чака този, които напуска Съюза. Така  европейските представители поставиха въпроса за сметката за развода, още преди преговорите да са започнали.
Изборът на преговорящи също бе показателен. Главен преговарящ за Европейската комисия е Мишел Барние, твърд привърженик на евроинтеграцията, а преговорите за Великобритания води Дейвид Дейвис, който минава за евроскептик.

Мей, от своя страна, държеше на своите червени линии. Тя повтаряше, че няма да отстъпи по въпроса за имиграцията (което означава отказ от единния пазар) и е за излизане от юрисдикцията на Съда на ЕС в Люксембург. Но изборите на 8 юни, при които консерваторите загубиха мнозинство в парламента, отслабиха преговорната позиция на британския министър – председател. Мнозина на Острова тепърва осъзнават колко сложен и непредсказуем ще е краят на над 40-годишния им брак с ЕС.

Първият знак за възможни отстъпки дойде от Лондон. Съдът на ЕС може да продължи да има компетенции за Великобритания „в един преходен период“, вместо връзката да бъде прекъсната в края на преговорите през март 2019 г., допусна заместникът на Мей Деймиън Грийн в понеделник пред ВВС.

Но когато в четвъртък кабинетът представи законопроекта за Голямото отхвърляне (Great Repeal Bill), стана ясно, че Великобритания отхвърля юрисдикцията на ECJ за всички дела с изключение на тези, които са започнали към март 2019 г. Законопроектът предизвика критики.
Той дава правото на правителството да замени европейското законодателство след март 2019 г., когато трябва да приключи напускането на ЕС. Проектът обаче не включва Хартата на основните права на ЕС.
Законът за отмяна на европейското законодателство – EU (Withdrawal) Bill, както е официалното му название, замества закона за Европейските общности от 1972 г., с който европейските правила бяха въведени в правото на Великобритания.
За повече от 40 години членство над 19 хиляди европейски регулации са станали част от законодателството на островната държава. Демонтирането им ще изисква промяна в около 1000 закона.

Във Великобритания освен това се опасяват, че клаузата „Хенри VІІІ”, която позволява на правителството да отменя или променя нормативи, след като законът веднъж е минал през парламента, ще даде силна власт на Мей. Това се случва в момент, когато мнозина, дори сред съпартийците на британския премиер поставят под съмнение лидерските й качества в този труден период и се съмняват, че тя ще запази поста след конференцията на консерваторите през октомври.

Представителите на Шотландия, Северна Ирландия и Уелс отправиха критики, за това че Лондон иска да запази за себе си властта, която се отнема от Брюксел. Лейбъристите поискаха да се запази досегашното ниво на защита на потребителите, на служителите и на околната среда.

И без това преговорите се очертават трудни. Брюксел систематично охлажда желанието на Лондон да преговаря по търговските въпроси и настоява първо да се решат спорните финансови въпроси, както и да се дадат гаранции за правата на гражданите на ЕС във Великобритания.

Ограничения пред движението на хора

Това бе една от причините за Брекзит. След 2019 г.  Великобритания вече няма да е длъжна да допуска гражданите на страните от Европейското икономическо пространство (ЕС, Норвегия, Исландия и Лихтенщайн). Какво ще се промени за 3.2 млн. европейски граждани, все още не е ясно.

По време на кампанията през миналата година, привържениците на Брекзит предлагаха точкова система като тази в Канада и Австралия, при което имигрантите се пресяват според критерии като възраст и професия. Тереза Мей отхвърли това.
Другата възможност е сегашната система за разрешителни, която се прилага за страните извън ЕИП, да се разшири до страните от ЕС и Норвегия. Разликата е в това, че се предвижда квота и така покриването на критериите за квалификация не е достатъчно за достъп до трудовия пазар. Има и предложения за по-мек вариант, който предвижда квоти и за ниско-квалифицирани работници.

Заявката на Тереза Мей за твърд Брекзит включва намаляване на притока на имигранти към Острова до няколко десетки хиляди спрямо около 200 хил. души, които идват всяка година, за да работят във Великобритания. Различни изследвания показват, че това е по-малко от нуждите на британската икономика.

Британското правителство обяви през юни не съвсем ясно предложение за статута на вече живеещите на Острова европейски граждани и даде да се разбере, че окончателното решение ще зависи от ангажиментите на Брюксел по отношение на британските граждани в ЕС. Лидерът на лейбъристите Джеръми Корбин обвини Тереза Мей, че използва гражданите като жетони в преговорите.

Тези, които са влезли във Великобритания преди определена дата, която предстои да се договори, ще могат да разчитат на право на постоянно пребиваване. За целта е необходимо лицето да е живяло пет години на Острова. Роднините на лица от ЕС, които законно пребивават във Великобритания, ще могат да се установят при тях преди определена дата (тоест преди Брекзит). Вероятно ще има изискване за минимален доход от 18 600 паунда (21 100 евро).

ЕС критикува предложението на Лондон, като Барние посочи, че са налице съществени различия. Брюксел държи Европейският съд да остане като гарант на каквото и да е споразумение за правата на европейските граждани във Великобритания, което след отхвърлянето на Хартата става все по-трудна тема за преговори.

Много въпросителни са свързани с желанието на Лондон да остави границата между Северна Ирландия и Ирландия отворена и изобщо да даде по-облекчен режим за ирландците.
Британското министерство на вътрешните работи предлага и електронна схема за премахване на визите за гражданите на ЕС, които посещават Великобритания с цел туризъм, по подобие на американската електронна система за някои предпочитани страни.

Сметката за развода

Брюксел настоява Лондон да се придържа към вече поетите си, докато Великобритания иска да спре плащанията след март 2019 г. В преговорната позиция на ЕК съгласуването на методология за изчисляване на сумата е поставено пред скоба.

Тази сметка се състои от различни елементи – плащания при напускането на Великобритания, преходно споразумение и споразумение за дългосрочните отношения.

Комисията е обявила възгледите си за методологията, но няма окончателна оценка колко ще струва разводът. Има различни изчисления, които сочат суми от 25 до 75 млрд. евро нето (виж например тук и тук).
Според ЕК брутните задължения при напускането на Великобритания са 86 млрд. евро, условните задължения – 11.5 млрд. евро, а още 1.7 млрд. евро са ангажименти към фондовете за развитие.

Това е оценка на дела на Великобритания от общите задължения на ЕС. Най-голямата сума са вноските към европейския бюджет след април 2019 г. до края на 2020 г., когато приключва многогодишният период. Включени са още пенсионни задължения за служители на ЕС, условни задължения във връзка със заеми за Унгария, Португалия, Украйна и Ирландия (Брюксел иска Великобритания предварително да покрие риска от дефолт, а после да се възстановят парите) и др. От тези суми следва да се приспаднат дължимите на Великобритания еврофондове до края на 2020 г., рабата, договорен още от Маргарет Тачър, както и стойността на акциите в ЕИБ, ЕЦБ, както и сградите на ЕС в Лондон, построени по време на членството.
Лондон смята, че оценките са прекомерни, но Мишел Барние бе категоричен, че няма да преговаря, ако няма споразумение по този въпрос.
Но според Службата за фискална отговорност (OBR) сметката за развода с ЕС не е най-голямата заплаха за бюджета. Много по-важни са последиците от търговското споразумение, което Лондон ще договори с ЕС, стана ясно от доклад, обявен в четвъртък, 13 юли 2017 г.

Търговски преговори и регулации

Докато всички са фокусирани върху търговските преговори и това дали Великобритания ще си осигури статут, подобен на този на Швейцария, мнозина започват да осъзнават важността на регулациите.

С или без сделка, след март 2019 г. Великобритания трябва да се обърне към национални стандарти, но това може да се окаже по-лош вариант, отколкото бюрократичното европейско законодателство.

Бизнесът настоява Лондон да запази европейските регламенти и директиви доколкото е възможно, за да се избегне черна дупка в законодателството. Това е изненадващо само на пръв поглед.

Преди 10 години големите химически компании лобираха срещу т. нар. Reach (Registration, Evaluation, Authorisation and Restriction of Chemicals) директива. Тя бе сочена като ярък пример за бюрокрация и заплаха за конкурентните предимства на европейските производители. Десет години по-късно, когато Великобритания, има шанса да се освободи от бремето на директивите, бизнесът настоява правителството на Тереза Мей да остави правилата на Reach.

Ако не се постигне споразумение за взаимно признаване на стандартите, експертите очакват дублиране на европейските регламенти и паралелни регулатори в много области. Най-чувствителните са производството на автомобили, лекарствата, химическите продукти. В тези случай британските производители или са част от дълга верига на доставки, която включва компании от ЕС и при която времето за справяне с формалности е важно, или разчитат на огромния европейски пазар.
И в този случай, както при защитата на правата на европейските граждани, е важно какъв ще е статут на органите за уреждане на спорове и дали те ще попаднат под юрисдикцията на Европейския съд.

Това може да се окаже сложно. FT посочва, че усилията за създаване на британска версия на Reach ще се огромни, тъй като в ЕС сега са регистрирани 50 000 досиета за химикали. Най-близкият пример е Швейцария, с която ЕС има поредица споразумения, покриващи различни сектори на икономиката, както и съвместни комитети за уреждане на спорове. Но ЕС иска това да се промени, като Европейският съд получи по-голяма роля. Другият вариант – споразумение за взаимно признаване на регулациите, има ограничено приложение. ЕС вече има такива сделки със седем други развити икономики, включително САЩ, Австралия и Япония. Те обаче не позволяват автоматичен внос на стоки в ЕС, произведени съгласно правилата на страната партньор. Те само признават компетентността на лабораториите и центровете за изпитване в партньорската страна, за да потвърдят, че стоките отговарят на регламентите на ЕС. Тези споразумения също така покриват малко отрасли. Споразумението на ЕС с САЩ, например, приема американската сертификация на стандарти само за електроника и телекомуникационно оборудване.

Фармацевтичната индустрия е особено засегната. Новите лекарства се разрешават или от Европейската агенция по лекарствата (EMA) или от националните власти. Без членство в ЕС, британските компании ще бъдат изпратени пред по-скъпи проверки преди внос в ЕС. Дискутираното решение е обвързване на регулациите чрез двустранното търговско споразумение. Но както показа скорошното споразумение с Канада, подобни сделки трудно осигуряват трудна регулаторна съвместимост.

Някои от ефектите на развода с ЕС едва ли предвиждани през миналата година, когато британците гласуваха с „Не”. Такъв е случаят с предстоящата раздяла с „Евроатом”, агенцията, която се занимава не само с ядрените технологии, но и с медицинските изотопи.

Ако Лондон и Брюксел не успеят до постигнат пълно съответствие и признаване на регулациите, най-вероятният резултат може да е доброволно спазване на европейските стандарти. FT нарича това „Брюкселски ефект” в аналогия с т. нар. „Калифорнийски ефект”, отнасящ се до регулациите в САЩ – компаниите, които оперират в различни щати с различни стандарти, започват да се придържат към най-строгите стандарти, особено ако те се отнасят до най-големия и платежоспособен пазар. А европейският безспорно е такъв.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *