Сривът на световните борси, чиято непосредствена причина бяха лошите данни за промишленото производство в Китай, се задълбочава. Свободното падане обхвана всички световни борси и достигна Уолстрийт, където Дау Джоунс загуби рекордните 1089 пункта при отварянето, понижавайки се първоначално под 16 000 пункта. Китайските медии говорят за Черен понеделник, препратка към шока на световните борси от 1987 г.
Индексът на фондовата борса в Шанхай се понижи с 8.7%, след като миналата седмица се понижи с 11.5 на сто.
Пазарите очакваха Китай да обяви нови стимули през уикенда, но властите се ограничиха с това да разрешат на пенсионните фондове, управлявани от общините да инвестират в акции. Китайските борси изтриха печалбите си за годината. Фондовият пазар в страната нарасна с впечатляващите 150% през последните 18 месеца. В този контекст спадът му с около 30% през последните месеци не е толкова драматичен.
В Япония Никей падна с 4.25%., а представител на Shinsei Bank в Токио коментира, че нещата изглеждат като повторение на азиатската криза от 90-те години. Пазарите в САЩ отвориха с големи загуби, но после се възстановиха. В крайна сметка Дау Джоунс и S&P 500 затвориха с понижение от 3.58% и 3.95 на сто. Борсите зад океана вече загубиха 10% от пиковата стойност, достигната през май. Еспертите обсъждат дали корекцията ще продължи и отговорът клони към Да.
Капиталовият пазар в Австралия отбеляза най-лошия си ден от четири години. В Европа DAX отвори с рязко понижение над 3% и и увеличи загубите до 4.71%. Останалите борси в Европа губят дори повече, особено италианският 5.36%, който се понижи с 5.96% и CAC40, който затвори с 5.36% надолу.
Пазарите се понижиха силно в края на миналата седмица след по-лоши от очакваното данни за китайския PMI индекс, спадащи цени на суровините и растяща нервност във връзка с очакваното решение на Фед за повишаване на лихвите, което накара някои страни като Казахстан и Виетнам да девалвират в аванс валутите си.
Еврото се повиши до 1.17 долара, след като на 20 август се търгуваше на 1.11 долара. Уолстрийт, който в петък изпрати най-лошата си седмица от четири години насам, очаква с трепет годишната среща на Федералния резерв в Джаксън Хоул.
Назрява класическата комбинация от заразяване (разпространение на кризата – б.р.) и пазарна свръхреакция, коментира Мохамед ел-Ериан пред Ройтерс.
Петролът и медта паднаха до нови поне дъна, като Брент падна до 43 долара. Златото и ДЦК поскъпнаха в търсене на сигурност.
Падането на петрола постави под силен натиск рублата, която падна до 71 рубли за долар – най-ниско ниво след деноминацията през 1998 г. и 81 рубли за евро. Иначе доларът поевтиня, тъй като се засилват залозите, че Фед ще отложи повишението на лихвените проценти.
Китай забави растежа си до 7% (според някои оценки числата са преувеличени и реалният темп е 4%), но жизненият стандарт се повишава, секторът на услугите расте и страната намалява зависимостта си от износа. Сривът на китайските борси започна през лятото и бе последван от девалвация на юана, която засили страховете, че положението в Поднебесната е по-лошо, отколкото се предполага. По-дълбоката причина за спада е, че пазарите започват да усещат по-остро риска след като централните банки или поне Фед нормализират политиката си.
[textblock style=“2″]Повторение на Азиатската криза?
Мнозина виждат паралел с азиатската кризата от 1997-98 г., която започна от Тайланд, но имаше за предвестник девалвация на юана и повишени лихви в САЩ. Bank of America Merrill Lynch предупреди, че последиците от девалвацията на юана може да са по-сериозни от тези преди 20 години. На 1 януари 1994 г. Китай унифицира своя курс, което доведе до спад на официалния курс почти с 50 на сто (от 5.8 додо 8.7 юана за долар). Тъй като само една пета от сделките ставаха по официалния курс реалният ефект от девалвацията бе 7%. Сега повечето банки очакват китайската валута да се обезцени с 10 % до края на 2016 г.
От 11 юли 1997 г. до 22 януари 1998 г. тайландският бат, корейският вон и индийската рупия се понижиха съответно с 38%, 51% и 80%. Когато Тайланд позволи на бата да се търгува свободно спрямо долара, той падна с 15-20% в отделен ден. Валутите бяха подложени на спекулативна атака. Високите лихвени процени окуражиха компаниите да търсят финансиране навън и девалвацията ги изправи пред тежко бреме. Чуждестранният капитал тогава напусна бързо тези страни, което удари фондовите борси.
Сега нещата са различни, коментира в края на миналата седмица „Икономист”. Правителствата извадиха поуки от кризата. Валутите се търгуват свободно и нито една страна не поддържа дефицити по текущата сметка с фиксирани валутни курсове. Валутните резерви на азиатските страни са по-големи и банковата система е по-силна с голяма местна база.
Но компаниите в развиващите се страни са по-слаби и много от тях имат значителни дългове, деноминирани в долари, които стават трудни за обслужвани след поскъпването на щатската валута.
Слабото световно търсене потиска износа, а девалвацията на юана още повече влоши нещата. Миналия месец износът на Индонезия, например, се понижи с почти 30% на годишна база. Някои експерти смятат, че развиващите се страни ще опитат да стимулират износа чрез девалвация както направи Виетнам миналата седмица и Китай по-рано. Това предполага друг риск – голяма част от световната икономика ще опита да се справи с икономическите слабости, като продава на САЩ. Този вид глобални дисбаланси, които произтичат от конкурентните девалвации, са опасни, както стана ясно преди няколко години. Американците може да заемат твърде много пари, докато се опитват да игрят ролята на двигател на икономическото търсене. Или може просто да се уморят и да оставят света без икономически локомотив.
[/textblock]
