Президентът Росен Плевнелиев обмисля вето върху промените в закона за бюджета само върху частта му с поемането на нов дълг, стана ясно днес след среща между него и финансовия министър Петър Чобанов, продължила два часа.

По думите на Чобанов президентът е казал, че има нагласа да наложи „някакъв тип вето върху актуализацията“. Той допълни: „Аз си позволих да му обясня, че частично вето върху бюджета няма”.
„Винаги по отношение на подобен въпрос имаме политически аргументи, имаме и чисто бюджетни аргументи. Така че от тази гледна точка целта не може да се каже, че е била толкова да го убедя той да си промени мнението. Той вече е формирал такова. Просто идеята беше да се запознае с това каква е нашата мотивация, да си поговорим двамата на четири очи, за да може той да формира своето мнение“, каза министърът.

По думите му президентът може да наложи вето само от съображения за целесъобразност, което обаче е директна намеса във фискалната политика.

Президентът изрази готовност да обяви своето решение преди изтичането на конституционно определения срок от 15 дни, съобщи той в изявление за пресата. Тъй като по неясни причини окончателният текст на закона беше получен в президентската институция едва днес, в късния следобед, държавният глава ще оповести своята позиция до два дни.

Президентът призовава да не се правят опити с нуждите на социално слабите българи да се оправдава поемането на 1 милиард лева нов дълг.

„С промените в бюджета са предвидени допълнителни 40 млн. лева за тези уязвими групи, които държавният глава също подкрепя. Важно е да се има предвид, че тези средства са 4% от предвидения нов дълг. Логично е да се постави въпросът за останалите 96%, за какво са те?“, се казва в изявлението, от което прозира удивително неразбиране за бюджетните механизми. (Поемането на нов дълг е операция под черта и има малко общо с бюджетните разходи. Например през миналата година правителството емитира нов дълг за 950 млн. евро, за да плати стар дълг през януари тази година и това не беше свързано с разходите и дефицита.)

Държавният глава обръща внимание, че напоследък става практика законите да се променят в последния момент, без обществено обсъждане и без да се спазват сроковете в Закона за нормативните актове. При всички тези случаи, например Закон за енергетиката, Закон за устройство на територията, Закон за ДАНС, а сега – Законът за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет и други, се прави опит от управляващите отговорността за постигането или непостигането на целите на тези закони да бъде прехвърлена на президента. Когато Народното събрание прие Закона за енергетиката на 28 юни, петък, се твърдеше, че необнародването на закона в същия ден ще попречи да се намали цената на тока от 1 юли.

Странно звучи и аргументът, че евентуално вето на президента ще стане причина бизнесът да не получи разплащанията, които са му дължими. Трябва да е ясно, че приетите от НС промени на бюджета не водят автоматично до разплащане на тези задължения. Необходимите средства не са разписани конкретно по бюджетите на задължените органи, посочва държавният глава. Той има предвид това, че увеличението на разходите в размер на 200 млн. лева беше отнесено в резерва за непредвидени разходи, без да става ясно точно колко пари ще се похарчат за добавки за инвалиди (от интервю на социалния министър Хасан Адемов стана ясно, че те са 21 млн. лева, а останалите средства до 40 млн. лева в социалния пакет са за други цели), колко са за МВР, Министерството на отбраната, Министерство на здравеопазването и тютюнопроизводители.

Междувременно председателят на Народното събрание Михаил Миков заяви, че няма да прекъсва лятната ваканция на депутатите и разглеждането на евентуално президентско вето ще е през септември.

Актуализацията на бюджета предвижда увеличаване на дефицита с 494 млн. лева и емисия на нов дълг до 1 млрд. лева, като се увеличава и таванът на емисиите от 2 на 3 млрд. лева. Част от постъпленията от новата емисия ще бъдат използвани за посрещане на падежи на ДЦК през февруари 2014 г.

Ако президентът наложи вето само в частта за емисията на нов дълг, това няма да спре нарастването на дефицита, но ще наложи намаляване на фискалния резерв. По наши оценки в него сега има по 5.3 млрд. лева, от които 2.33 млрд. лева са на Сребърния фонд. По закон фискалният резерв не може да падне под 4.5 млрд. лева, а след като бъде погасен извънредният февруарски заем от 800 млн. лева, той ще достигне това ниво (ако дефицитът е нула). При това положение, за да се вмести в рамките на бюджета, кабинетът ще трябва да емитира на вътрешния пазар сума, равна на очаквания дефицит до края на годината или 1.3 млрд. лева.