Ако сте имали нещастието да се родите в малък провинциален град или село след 1980 г., това ви носи 30% шанс да останете без работа и много малка вероятност да имате добра кариера и високи доходи.
Вероятността да получите висше образование е под 15%. Ако се разболеете, имате само теоретичен шанс за достъп до съвременно здравеопазване. Рискът от кражби е по-голям от средния за страната. А ако случайно се интересувате от театър, музика и балет, шансовете ви клонят към нула – освен ако не сте толкова запален, че да пропътувате разстоянието до столицата, Пловдив или морските курорти, които са почти единствените културни центрове у нас. Но едва ли ще имате достатъчно висок доход за такава екстра. Защото ако сте роден в малък град то вероятно ще получавате в пъти по-малко отколкото се полага в големите градове (селата на практика са извън класацията).

За голяма част от хората в изостаналите райони изборът днес е – живот в гетото с всички прелести на чалга културата, преселване към столицата или бягство в чужбина.
И това не винаги е печелившо решение, защото принуждава хората да зарежат домовете си в търсене на препитание. Според данните на НСИ разликата между месечното заплащане във Видин и София е 582 лв., в останалите градове е по-малка Толкова струват наемът на нормално жилище и разходите за транспорт. За да си позволят живота в София, много от хората, прииждащи от провинцията, се съгласяват да живеят при лоши условия и отлагат дългосрочни планове и дългосрочни разходи, включително разходи за образование. (Пред подобен избор – в още по-голяма степен, са изправени и много от младите емигранти в чужбина).

Изтръгването на хората от установената им среда има тежки последици. На първо място, те засягат демографията. Лишени от подкрепата на близки и от достъп до детски градини, принудителните мигранти не могат да си позволят отглеждането на дете. Но това се отнася и за мнозина от по-старите заселници в София, за които достъпът до детски градини е критичен фактор. А в провинцията е пълно с пустеещи детски заведения.

Струпването на хора в столицата влошава качеството на живот на софиянци и води до косвени загуби за икономиката. През 2007 г. бях пресметнала за „Сега”, че само загубите поради задръстванията възлизат на 2.35% от БВП. Пускането на метрото трябва да е облекчило проблема, но едва ли чак толкова.

Трето, докато столицата изсмуква квалифицираните кадри, средното ниво на обучението и на здравните услуги в провинцията пада драстично. Това е дългосрочна присъда за всяко умно дете, чиито учители неизбежно се съобразяват с общото ниво. В „Изключителните” Малкълм Гладуел разказва много за ролята на училищната среда, а в частност и за гения Крис Лангън и неговия житейски неуспех, който авторът отдава на семейството му и на отношението на преподавателите му в забутания университет на Монтана. Тъжната истина е, че бедните родители са по-нехайни към образованието, а в много градове и села на България няма други семейства освен бедни.

Доста райони остават под прага за достъп до публични услуги, а когато те се предоставят (защото все пак държавата има задължение към всеки свой гражданин) това е на много висока цена. Както показа бързо забравената дискусия около затварянето на болницата в Девин, изборът е геноцид или ефективност.

Обезлюдяването на големи райони в провинцията (както и някои особености на земеделските субсидии) създаде уродлива структура на българското земеделие. Последиците са за всички, които негодуват, че се налага да ядат турски домати и македонски ябълки. Едно село, в което живеят предимно старци и един-двама арендатори, може да отглежда само жито, другото е за собствена консумация.

Следващата последица е сред най-очевидните – бягството към София прахоса голяма част от богатството на държавата под формата на запуснати сгради и фабрики, но също така местни културни традиции или занаяти.

Неравенството в доходите и преселението от периферията към центъра разрушава общностите и установените модели на взаимодействие между гражданите. То води до неефективно разпределение на ресурсите и влошава качеството на работната сила за години напред.