Още един поглед към регионалните неравенства

Ръждив пояс

Политическият шок от Брекзит и избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ доведе до нов интерес на проблемите за регионалното неравенство. И двете получават подкрепа от региони, в които икономическите тенденция не бяха особено благоприятни. И двете бяха реакция, поне отчасти, срещу икономическия успех, на който се радват елитите, концентрирани в относително малък брой богати зони.

Икономическата литература е ясна по отношение на предимствата от преместване на хора от места с ниска производителност към високопроизводителните. Регионалната политика, насочена към „подмладяване” на регионите обаче не работи много добре. Едно логично заключение от тези изследвания е, че правителството трябва да се грижи за хората, а не за местата и да насочи помощта си към решения като парични трансфери или схеми за преквалификация, както и усилия за стимулиране на жилищния капацитет на регионите във възход. То не трябва да е сантиментално към перспективите на обезлюдените центрове на някогашната индустриална гордост.

Възможно е правилният въпрос да е друг, пише The Economist: Какво може да подкопае в по-голяма степен легитимността на макроинституциите – дългосрочният упадък на цели региони в развитите икономики или неизбежните загуби и неефективност, които биха съпроводили едно усилие за възстановяване на западащите региони?

Стив Ранди Уолдман – програмистът и либертарианец, който се прочу с икономическите си коментари, твърди, че фиксацията върху движението към производителност има пукнатини. Стичането на хората към центрове с по-висока производителност (по-богатите градове) се сблъска с негъвкавото предлагане на жилище.

Евакуиранеото на периферните територии в  застроените градове ще изисква повече динамика на предлагането на жилища, отколкото една просперищата общност е вероятно някога да толерира, пише той в блога си Interfluidity. Оттук непрекъснатата война между имигрантите ентусиасти и градските „титуляри“, които гледат на себе си като на защитници на своите домове и общност.

Той гледа на кешовите трансфери като на свеобразен билет. Да предположим, че има универсален базов доход (UBI), който изплаща на всички в една страна, казва той. Тогава реалната стойност на UBI ще бъде далеч по-висока в потиснати общности, където много неща (и особено жилищата) са далеч по-евтини, отколкото в големите, процъфтяващи градове. Една от критиките на идеята за UBI – че ще насърчи хората да напуснат продуктивните райони – в действителност е неговата сила, пише той. Ако има UBI, много хора ще се преместят към евтините места. И тъй като тези хора ще имат пари за харчене, други ще последват, ще изградят бизнеси, за да ги обслужват в тези градове и ще ревитализират техните икономики.

Тази хубава идея, коментира The Economist, повдига въпроси, които помагат да разберем защо икономистите често са скептични за регионалната политика. Например: как да сме сигурни, че UBI ще насърчи движения в правилната посока? В Америка има два вида евтини градове – западащи места като Кливланд и такива във възход, но разтегнати като Хюстън. Предполага се, че ограниченията на предлагането на жилища в скъпите крайбрежни градове, които ограничават растежа на населението в тези места, биха били далеч по-добри за евтините близки заместители като Атланта и Шарлот, отколкото за западащите  места като Детройт. Паричните трансфери няма да променят този факт. И, ако политически решения успяха да привлекат хората в Детройт, но за сметка на по-малките градове и селища в Ръждивия пояс (на североизток в САЩ), дали това е приемливо решение.

Освен това западащите региони вече са подпомагани за сметка на държавния бюджет – чрез пенсионните програми, и това не е довело до възход. Универсалният базов доход би добавил и младото население към групата на получаващите трансфери. Но младите също така имат най-голям стимул да се преместят към големите, по-скъпи градове, където могат да намерят по-добра работа и среда.

Икономически застой в София, спад в Перник, ръст в Кърджали

българия

Нулев ръст на БВП на човек от населението в София през 2012 г. показват данни, които НСИ предостави на economix.bg. Последните публикувани данни са от 2011 г., така че информацията е важна.

Анализът показва сериозни промени в някои области. Много голям ръст на БВП през 2012 спрямо 2011 г.  има в област Кърджали – със 17%, Разград – 15% и Стара Загора – с 14%.

При това в Кърджали е отчетен ръст на добавената стойност в индустрията с 38% само за една година.

В две области е налице забележим спад – в Перник с 8% и Силистра с 2 на сто. Бургаска област и София-град  имат малък спад, близък до нулата през 2012 г. (0.27% и 0.23%).

Но ако се отчете продължаващият приток на население към столицата, спадът в София става чувствителен. През 2012 г. БВП на глава от населението в София се е понижил с 0.6%, докато Бургас по този показател доближава нулата. Съответно Перник и Силистра отчитат по-малък спад – съответно 7% и 1%, което показва, че отчасти намалението на производството се дължи и на намаляване на населението в тези области.

С най-голям ръст на БВП на човек от населението са отново Кърджали, Разград и Стара Загора – съответно 18%, 16% и 15%. Ръст над 10% е реализиран още в Търговище и Ямбол (но през миналата година голям производител в Търговище затвори врати).

Ако сравним с 2010 г., прави впечатление огромният скок в София област, където БВП на човек на населението нараства с 43% за две години. Това се дължи на ръст на индустрията в Столична област през 2011 г. с цели 51 на сто на годишна база. Русе и Разград също имат значително увеличение по този показател.

За две години средният ръст на БВП на човек от населението е 14% (общо за страната). Но в София-град той е само с 2%, а в Перник е почти нула.