Европейската комисия понижи с една степен оценката за макроикономическите дисбаланси в България, като публикува преглед, който дава смесени сигнали. Заради подобрените макроикономически и финансови показатели, страната е извадена от групата с прекомерни дисбаланси. Част от данните в доклада обаче не са актуални.

Той подчертава стабилната макроикономическа позиция, но посочва, че потенциалът за икономически растеж е ограничен, а фискалната стабилност е съпроводена с недостъпни или недостатъчни публични услуги, като специално се посочват достъпът до образование, социални услуги и здравеопазване.

Стабилността на финансовия сектор се е увеличила, според комисията, а външният сектор не представлява дисбаланс.

Подобряването на пазара на труда (ръст на заетостта) е сред основните причини за изваждане на страната от групата с прекомерни дисбаланси. Но в доклада се посочва проблеми, свързани с едостига на работна сила и несъответствията между търсените и предлаганите умения.
Той обръща особено внимание и на неефективното управление на държавните предприятия.

Заключението е: „Като цяло дисбалансите са овладени, но някои слабости във финансовия сектор и значителната корпоративна задлъжнялост биха могли да ограничат икономическия растеж.“

Основна оценка

Икономическият растеж остава стабилен, но догонването на останалата част на ЕС е бавно Потенциалът за растеж е ограничен поради трудовия пазар и ниските нива на инвестиции, пише в доклада.

Цикличният подем на икономиката спомогна за стабилно възстановяване на пазара на труда, но трайният недостиг на умения и несъответствията между тяхното търсене и предлагане налага структурни мерки.

Според документа, чиято английска версия бе публикувана на 7 март (българската е от 8 март) ръстът на икономиката през 2017 г. е бил 3.8%. Но както НСИ съобщи на 7 март, този ръст е бил оказа по-нисък – 3.6%. Обяснимо е, че комисията не е имала възможност да актуализира данните. Разликата между оценката и данните на НСИ (все още неокончателни) придава по-голяма тежест на твърдението за бавно догонване на доходите в ЕС.

Очаква се увеличението на заплатите и по-бързото усвояване на средствата от ЕС да даде тласък на икономическия растеж в средносрочен план, все пак допълна докладът.

В него се твърди, че бързият увеличения на заплатите и на цените на жилищата са устойчиви.

В доклада се посочва бързият ръст на възнагражденията на заетите, който достига 7.8% през миналата година. Ръстът на средногодишната работна заплата достигна 11.8% през 2017 г., според данни на НСИ, обявени на 22 февруари. Това е резултат на неточен превод и липса на уточнения. Компенсацията на един зает (заплати и осигуровки) е показател от статистиката на БВП, тя наистина нараства със 7.9%.

Разходите за труд за единица продукция (РТЕП) се увеличиха номинално с 4,6 % през 2017 г. (спрямо 2,3 % през 2016 г.). Това означава, че заплатите растат по-бързо от производителноста. Това все още не е създало инфлационен натиск, заключава комисията, без да обяснява защо и докога.

 Финансов сектор

Показателите на финансовия сектор се подобрят, но се отбелязва сравнително по-високото ниво на лошите кредити и „някои слабости“. Текстът като цяло е уклончив. Но отново се посочва, че „степента на независимост и естеството на стрес тестовете (през 2016 г.) не отговаряха изцяло на изискванията на препоръката“. Посочва се, че ПИБ все още не е успяла да увеличи капитала си.

„Със законодателните изменения бяха въведени до известна степен по-строго управление на риска при експозициите към свързани лица в банковия сектор и по-широка дефиниция на „свързани лица“ в небанковия сектор, в съответствие с международните стандарти. Сред допълнителните мерки, които все още трябва да бъдат изцяло изпълнени, са справянето с експозициите към активите с трудно определима стойност, както и в застрахователния сектор, третирането на специфични презастрахователни договори и недостатъчния надзор на групово равнище. В сектора на пенсионните фондове концентрацията на активи, търгувани и нетъргувани на относително неликвидния местен пазар, както и сложните структури на собственост и кръстосана собственост се нуждаят от допълнително наблюдение“, пише в документа.

Промените в закона, отнасящи се до свързаните лица, бяха препоръка на МВФ и Световната банка и се очакваха, след като фалитът на КТБ разкри, че незабелязано за Банков надзор са отпускани мащабни кредити за бизнеси, близки до банката и нейния мажоритарен акционер. При второто четене обаче част от тях отпаднаха без дебат, най-вече важният текст за икономическата свързаност – основен проблем, установен в случая с КТБ. Голяма част от приложените пост фактум мерки спрямо банката всъщност признаваха икономическата свързаност. Разширяването на кръга на свързани лица бе частично и недостатъчно – бяха добавени лицата във фактическо съжителство (остава въпроса за доказването му) и лица, които банката или нейни акционери контролира пряко или непряко, включително съвместно с други лица*. За това се говори и в интервю на управителя на централната банка Димитър Радев пред БАНКЕРЪ.

Голямо внимание се отделя на необслужваните кредити, което е обяснимо, тъй като това е фокус на ЕК напоследък. В доклада се признава, че те намялават съществено – от 12,3 % през юни 2016 г. до 10.9% по данни на ЕЦБ (10.2% според БНБ). Но това е ниво и три пъти по-високо от средното в ЕС – 3.5%. БНБ твърди, че тези заеми са доста по-добре провизирани отколкото в ЕС – на 52%. Но в забележка на доклада е посочено, че „Неофициални сведения от агенции по събиране на дългове навеждат на мисълта, че съществува разлика между стойността на обезпеченията в балансите на банките и тяхната пазарна цена.“ Освен това в доклада се чете между редовете, че начисляването на лихви по такива заеми изкуствено повишава банковите печалби.

На няколко места се посочва, че остават проблеми със свързаните лица, активите с трудно определима стойност, надзора на групово ниво, третирането на презастрахователни договори, както и предстои одобряването на плановете за преструктуриране на банките (при финансови проблеми).

Корпоративен сектор

Значителната задлъжнялост на нефинансовите корпорации би могла да попречи на средносрочните перспективи за растеж. Проблемите с оценката на неликвидните активи и липсата на силно развит вторичен пазар на необслужвани кредити  са пречка.

Значителната задлъжнялост на нефинансовите корпорации би могла да попречи на средносрочните перспективи за растеж. Проблемите с оценката на неликвидните активи и липсата на силно развит вторичен пазар на необслужвани кредити са друг проблем.

Държавните предприятия са източник на икономически и фискални рискове, тъй като техните структури на корпоративно управление рядко са обект на професионално управление или правила. Посочва се, че задълженията на държавните предприятия, в които държавата притежава поне 50 % и упражнява контрол, възлизаха през юни 2017 г. на почти 17 % от БВП. Само задълженията на БДЖ и Железопътна инфраструктура са равни на 2,6 % от БВП.

Публичен сектор

Държавният бюджет предвижда ограничени ресурси за насърчаване на социалното и
икономическото развитие, смята ЕК. Средните публични разходи бяха близки до 36 % от БВП,
срещу 46 % от БВП средно за ЕС през 2017 г. Неотложните социални и икономически нужди
получават само ограничени ресурси, според комисията. Като системно недофинансирани сектори се посочват образованието, здравеопазването и социалната политика. Важен извод е, че в недофинансираните сектори ефективността на разходите е по-голяма отколко в секторите, спрямо които държавата е по-щедра – като инфраструктурата и .

Въпреки, че нивото на дънъчните приходи спрямо БВП е най-ниското в ЕС, времето за спазване на данъчното законодателство надхвърля много средното в ЕС, пише в доклада. Посочват се още оценки, според които нивото на сенчестата икономика е два пъти по-голямо от това в ЕС.

Социален провал

Въпреки че силният икономически растеж се изрази в по-добри резултати по отношение на заетостта, равнищата на бедност и неравенството в доходите продължават да са много високи, а активните политики по заетостта не са достатъчно развити. Достъпът до качествено образование и здравеопазване остава неравностоен.

Адекватността и обхватът на социалните обезщетения са слаби и няма обективен механизъм за тяхното актуализиране. Плоският подоходен данък оказва ограничен преразпределителен ефект, според комисията.

Неравенството в доходите, измерено чрез коефициента на Джини за разполагаемия доход (т.е. след приспадането на данъците и обезщетенията), е най-голямото в ЕС.

Напредък по специфичните препоръки:

Преизпълнение – намаляване на емисиите на парникови газове и увеличаване на дела на енергията от възобновяеми източници, равенство на половете

Най-голям напредък – повишаване на пенсионната възраст чрез реформата от 2015 г

Известен напредък – по отношение на събирането на данъци,  неформалната икономика, мерките след прегледа на активите, по-лесното намаляване на необслужваните корпоративни кредити, активните политики по заетостта и взаимодействието между службите по заетостта и социалните служби, минималните доходи, изпълнение на Националната стратегия за обществените поръчки за периода 2014—2020 г.

Ограничен напредък – качествено общо образование, по-специално за ромите, увеличаването на обхвата на здравното осигуряване, намаляването на преките плащания от страна на пациентите, справянето с недостига на здравни специалисти, както и при създаването на прозрачен механизъм за определяне на минималната работна заплата

Неясен напредък – висшето образование

Влошаване – преждевременното напускане на училище, намаляването на бедността, НИРД

Други препоръки на ЕК

България не разполага с правила за предоставяне на втори шанс на потребители и предприемачи в разумен срок след обявяването в несъстоятелност, както и с анализ на ефективността на съществуващите и новите процедури (има се предвид оздравителното производство), посочва комисията.

Налице са недостатъци в научноизследователските и развойни дейности и иновации.

Неоползотвореният потенциал за енергоспестяване и качеството на въздуха продължават да будят сериозна загриженост.

Недостатъците в инфраструктурата се отразяват на ниската ефективност и резултатността на транспортния сектор.

Не са въведени електронни обществени поръчки, посочва за пореден път ЕК. През ноември 2017 г. бе подписано споразумение със Световната банка за независим преглед на сектора на
обществените поръчки, който ще бъде готов до края на годината.

* Стенограма от гласуването в парламента – http://www.parliament.bg/bg/plenaryst/ns/52/ID/6004 и от дебата в бюджетна комисия с активното участие на Йордан Цонев – http://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/2576/steno/ID/4877