Големите централни банки биха могли да се опитат да въведат отрицателни лихвени проценти. Освен от ЕЦБ, която разпали страстите в началото на месеца, опцията се обсъжда и в доклад на Международния валутен фонд (МВФ). Като теоретична идея мярката не е новост, но досега е прилагана по изключение.

От началото на кризата централните банки на много развити страни намалиха лихвените проценти и приложиха т. нар. количествени облекчения (QE), за да инжектират ликвидни средства. Ако ефективността на тези мерки отслабне, МВФ смята, че може да бъдат използвани и други неконвенционални действия.

„Централните банки може да опитат да снижат лихвите си до отрицателни стойности и някои вече направиха малки крачки към това“, казва институцията в своя доклад.

Но препятствията са съществени (отрицателните лихви биха нарушили функционирането на междубанковите парази и пазарите на деривати).

През март институцията препоръча мярката като временно решение на Швейцарската национална банка, която се опитва да спре повишаване на франка над 1.20 франка за евро.

Европейската централна банка е „технически готова“ да въведе отрицателни лихви по депозитите на финансовите институции, но е наясно с потенциалните „непредвидими последици“ от този ход,  заяви по-рано пред CNBC Игнасио Виско, управител на централната банка на Италия и член на управителния съвет на ЕЦБ.

„Аз лично мисля, че това ще е ефективно – икономиката вече е в състояние да го приеме. Ние сме готови да се намесим при евентуални неочаквани последици“, коментира тойй..

След решението на ЕЦБ да намали основния си лихвен процент с 25 базисни пункта в началото на май, президентът на Европейската централна банка Марио Драги заяви, че банката е отворена за нови понижения на лихвите, с цел да се стимулират банките да отпускат заеми, а не да държат парите си в ЕЦБ. Натрупването на кеш е като да имаш кола, която не караш, а само плащаш такси за паркиране, писа тогава „Бизнес уик“.

Един от другите членове на борда на ЕЦБ, Ерки Лийканен коментира, че „технически има готовност, но ще има и нежелани последствия, които трябва да бъдат правилно оценени, преди да се предприемат действия.“

Освен основния лихвен процент (0.5%), при който банките се рефинансират, ЕЦБ има още два лихвени проценти, определящи на каква цена една банка може овърнайт (т.е. за до следващия ден) да депозира излишните си средства в ЕЦБ или да заеме от нея недостигащи средства. Техните стойности са съответно 0% и 1%. Ако банката намали депозитната лихва под нулата, тогава търговските банки ще бъдат „глобявани“ за това, че държат пари на депозит в централната банка, вместо да отпускат кредити помежду си или на бизнеса.

Подобно решение няма да е прецедент. Дания, която е извън еврозоната, поддържа овърнайт лихвата отрицателна от юли насам, за да обезкуражи притока на горещи пари, които биха надценили кроната и биха направили датските стоки и услуги неконкурентоспособни. Това има своята цена за финансовата индустрия. Danske Bank например съобщи за намаляване на нетния лихвен доход; добре познатата и у нас банка, заедно с останалите водещи финансови институции тези дни е изправена пред натиск да увеличи капиталовата си адекватност.

Отрицателните лихви са стара идея в Швейцария. През 70-те години на 20-и век Швейцарската национална банка (ШНБ) наложи отрицателни лихвени проценти по чуждестранните банкови сметки, за да възпре прилива на пари. А през годините, последвали кризата швейцарските търговски банки на няколко пъти прибягват до мярката.

По време на финансовата криза, Банката на Ню Йорк също въведе лихвена глоба за депозити над 50 млн. долара. Шведската централна банка Riksbank, също пробва негативни лихви по време на финансовата криза, но за кратко.

[fb_button]