Заявката на правителството за покупка на изтребители е изключително лош знак, по много причини. Почти нищо не оправдава този устрем да се харчи за авиация –  ако не броим интереса на някой оръжеен посредник или желанието на президента да каже нещо запомнящо се на 6 май.

И най-наивните биха се усъмнили в правото на служебен кабинет да се произнася по подобни въпроси в последните си дни. Сделката, ако се стигне до нея, е за значителна сума. В края на миналата година кабинетът даде зелена светлина да се водят преговори за покупка на 9 изтребителя срещу 700 млн. лв. Ако правителството не беше подало оставка, вероятно през март то щеше да одобри покупката. Без конкурс, без независима оценка. Дори без намек за икономически анализ, който да включва и алтернативните решения, например наемане на самолети на лизинг, или пък опит да се договори офсетна сделка. Защо точно девет изтребителя? Защо не осем или пет? Какви ангажименти към НАТО налагат това? Толкова ли е лошо състоянието на техниката на ВВС, че трябва точно в годините на най-тежката криза да се решава по спешност този проблем? Отговорите на подобни въпроси по правило се спестяват на данъкоплатците, тъй като се маскират като държавна тайна.Със същия удобен аргумент се избягват и конкурсите.

Практика е сделките на военното министерство и на МВР да се правят на тъмно от съображения за сигурност. Но харченето на държавни пари в съмнителни сделки също е въпрос на национална сигурност. Ето защо служебното правителство, което се нагърби със задачата да услужи някому, трябва да направи усилие и да представи на публиката икономическата обосновка на тази сделка. Или поне да каже защо предпочита покупката на изтребители втора ръка? Защо не бе предпочетена  инвестиция в отбранителен проект, който да осигури иновации и развитие на ИТ технологиите? Вместо това финансовият министър Калин Христов се задоволи с обяснението, че довършва процедурата на предишното правителство.

Работещите в сектор сигурност трябва да бъдат научени да защитават с аргументи  всеки лев, който искат от бюджета. Двете ведомства (МО и МВР) са  шампиони по харчене на пари: Разходите за отбрана у нас като дял от БВП са по-високи от тези на Германия и са съпоставими с парите, които заделят Италия или Холандия. А пък разходите за сигурност и обществен ред (МВР) са най-големите в ЕС, и то от десетина години насам (2.5-3% от БВП).

По-големият проблем е, че ефективността от тези разходи е съмнителна. За щастие, не сме имали повод да проверим колко ни пази българската армия. Но колко ни пази родната полиция повечето хора знаят от собствен опит. А както стана ясно днес, за да гарантират имуществото си, фирмите са принудени да заделят още почти 1 милиард лева за сигурност.[fb_button]