Срещата на финансовите министри на еврозоната ще се превърне в ключово изпитание за новото гръцко правителство. Страната, чиято спасителна програма изтича в края на месеца и рискува да остане без кеш, настоява за предоговаряне на условията за изплащане на старите заем и за нов, временен заем на стойност 10 млрд. евро, докато траят преговорите. Страните от еврозоната и особено Германия, не показват готовност за компромис.

Кабинетът на СИРИЗА, както и преди продължава да отхвърля спасителните програми и мерките за икономии, които вървят с тях и настоява на социалните си обещания като увеличаване на минималната заплата с 28% и на необлагаемия минимум със 140%.
Гръцкият финансов министър Янис Варуфакис потвърди, че ще отиде на срещата на финансовите министри на страните от еврозоната в сряда с искане за мостово споразумение, което да действа до договаряне на нови заеми с международните кредитори на страната. Проблемът е, че такъв инструмент не е предвиден. Спасителният фонд на еврозоната – European Stability Mechanism, може да финансира само програми като тази, която Атина иска да отхвърли, покупки на ДЦК или рекапитализация на банки.
Еврозоната е заплашена от фрагментация и разрушение, ако не приеме факта, че Гърция, и не само тя, е неспособна да плаща дълга си при настоящите условия, посочи Варуфакис. „Бих предупредил всеки, който обмисля стратегическа ампутация на Гърция от Европа, това е много опасно“, каза той. „Кой ще бъде следващият след нас? Португалия? Какво ще се случи, когато Италия открие, че й е невъзможно да остане в усмирителната риза на икономиите?“

Но германският канцлер Ангела Меркел показа малка готовност за компромис по условията на спасителната програма. Тя заяви в понеделник, че очаква жизнеспособно предложение от Гърция.
Ясно е, че рисковете за световната икономика растат с всеки ден, коментира британският финансов министър Джордж Озбърн в интервю за Bloomberg Television в понеделник. „Рисковете от погрешна преценка и грени стъпки, водещи до много лош изход, също растат”, допълни той.
Макар френският финансов министър Мишел Сапин да заяви в понеделник, че един план за мостово финансиране е необходим, договорянето му ще изисква отслабване на германската позиция. Безизходицата рискува да остави Гърция без финансиране към края на този месец, когато изтича настоящия й за план, и поставя оставането й в еврозоната в опасност.

На какво разчита Ципрас

„Спасителният план се провали. Новото правителство няма да поиска удължаването му, защото това означава продължаване на грешките“, каза Ципрас пред гръцките депутати в неделя. ЕС обаче настоява Атина да поиска удължаването му, включително и ангажиментите за реформи.
Ципрас все пак каза, че е възможно да се водят преговори за преходно споразумение с кредиторите. Целта е то да е факт до края на месеца и да действа, докато бъде постигнато ново кредитно споразумение. Гръцкият премиер заяви още, че ще се придържа към предизборните обещания и ще отнеме част от привилегиите на политиците, като например забрани използването на служебни коли от министрите. Освен това ще продаде и един от правителствените самолети.
В същото време обаче той постави въпроса за репарации от Германия, което едва ли подобрява преговорната му позиция.

Но гръцкият в. „Вима” е по-оптимистичен за изхода от преговорите. Неговите източници изтъкват усилията на новия председател на Съвета на икономическите експерти професор Йоргос Хулиаракис, внесъл предложения за структурни промени, които да бъдат обсъждани на срещата на Еврогрупата в сряда. В тях той настоява за продължаване на консултациите с колегите и сътрудниците на Юнкер. Премиерът е запознат и предстои да включи в управленската си програма мерки и политики, които биха убедили Брюксел най-вече за реформаторските настроения и намерения на правителството, твърди тази медия.
Несъмнено Ципрас ще даде да се разбере, че не може да свърши всичко, което е обещал, за една година и ще изложи политиката си, която ще следва на два етапа. Първият е свързан с преговорите, които Атина смята да води с партньорите си, и предвижда първоначалните усилия да бъдат съсредоточени към изграждане на схема за реализация на реформи в държавата и на контролни механизми за възможно най-ефикасно решаване на проблема с неплащането на данъци. Тази схема ще бъде съпътствана и от регулации за контрол над хуманитарната криза. На втория етап, който се очаква да се разгърне в рамките на един по-дълъг период от време, ще бъдат създадени условия за прилагане на новия социален договор, за който Ципрас говореше по време на предизборните си изяви.
Засега Брюксел не гледа с ентусиазъм, а по-скоро със загриженост към програмата на новия гръцки кабинет. Всъщност в речта си пред парламента Ципрас се опита да балансира между гръцката и европейска общественост.
Дали обаче програмата на новия кабинет ще послужи като основа за исканото от него „мостово споразумение“ до юни с партньорите, както иска Ципрас, задава въпрос, гръцкият вестник, цитиран от БТА.

Друг гръцки вестник – „Етнос“ също пише за очакван компромис, в който роля ще изиграе председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Неговата инициатива има подкрепата на консултантската компания Лазард, наета от правителството в Атина.

Какво предвижда „планът Ципрас“

Отново „Вима“ разкри подробности за новата спасителна програма, включваща мостово финансиране.

Програмата е с продължителност шест месеца – до август 2015 г. Технически ще има удължаване на текущата програма, но ще бъде включен нов текст, който описва ангажиментите на Гърция;
Правителството ще се стреми да изключи 30% от разпоредните на сегашната спасителна програма, които то намира за „токсични“ – като промените в условията за заетост. Допълнително Атина иска да се понижи целта за първичен излишък (преди лихвите) до 1.5% от БВП. Сега е заложен излишък от 3 до 4.5%, което налага сурови икономии и това, което в Гърция наричат хуманитарна криза.
Що се отнася до финансирането Гърция ще получи последния транш от спасителната програма на стойност 7.5 млрд. евро, както и 1.9 млрд. евро от печалбите от гръцките облигации, които се държат от ЕЦБ и други банки. (Варуфакис твърди, че това са „наши пари“ и наистина имаше споразумение в рамките на еврозоната за това, но изплащането отново е обвързано със спасителната програма.)

Допълнително Гърция иска да се увеличи тавана за емитираните облигации с 5 до 8 млрд. евро, за да покрие разходите си през март.
Варуфакис ще се опита да използва 11.4 млрд. евро от стабилизационния фонд HFSF, за да помогне на банките, но се очаква това да срещне ожесточени реакции. Най-вероятният сценарий е тази сума (или голяма част от нея), да се използва като защитна мрежа в мостовата програма
Постигане на споразумение и получаване на одобрение от страна на европейските парламенти ще означава, че Европейската централна банка ще продължи да осигурява ликвидност към гръцките банки, като приема гръцки облигации като обезпечение.
Наблюдението на на реформите няма да бъде извършено от Тройката, а по-скоро поотделно от Европейската комисия и МВФ екипи, които най-вероятно ще се извършват консултации на неутрален терен, например, в Брюксел или Париж.

Риск за банките

Но на Запад не са такива оптимисти. Напротив, растат опасенията за гръцките банки. „Мудис“ понижи дългосрочния депозитен и основен кредитен рейтинг на пет гръцки банки: Piraeus Bank SA (до „Caa2“), National Bank of Greece SA (до „Caa2“), Alpha Bank АЕ (до „Caa2“), Eurobank Ergasias SA (до „Caa3“) и Attica Banka SA (да „Caa3“ от „Caa2“).

Ройтерс отбелязва, че е налице атака срещу банковата система чрез мерки като прекратяване на имунитета срещу съдебно преследване за директорите на Банката на Гърция, централната банка на страната, както и Гръцкия механизъм за финансова стабилност (HFSF), чрез който еврозоната наля 50 млрд. евро за спасяване на банките на страната.

Освен това Ципрас обеща, че банките няма да може да изземват основното жилище на кредитопулачетелите. Шефовете на две от четирите най-големи банки – Юробанк и Националната банка на Гърция, се оттеглиха.

ЕЦБ и кредиторите на Гърция може да се разтревожат, че тези мерки ще ограничат независимостта на Банката на Гърция и ще подкопаят платежоспособността на търговските банки. Те могат в резултат на преустановят и механизма за ликвидна подкрепа на банките – единствената защитна мрежа за банковия сектор, след като ЕЦБ спря да действа като кредитор от последна инстанция миналата седмица.