Добра и лоша дефлация

През последните дни КНСБ и Институтът за пазарна икономика сблъскаха позиции за ползите и вредите от дефлацията. Според синдиката, понижението на цените е зло, което трябва да се пребори чрез увеличени публични доходи. Според ИПИ е обратното – причините за дефлацията са вносни и не само, че не трябва да се увеличават бюджетните разходи, но и те трябва да ограничат, ако понижението на петрола продължи и подкопае бюджетните приходи.

За съжаление, и в двата случая анализът на причините и последиците на дефлацията сякаш е доминиран от търсения извод – за или против повечето бюджетни разходи.

Дефлацията, както и отрицателните лихви, са сравнително нов феномен през последните години (не и исторически) и все още не сме свикнали с него. Малки икономики като българската са изправени и пред предизвикателството да изолират външните влияния от последиците на вътрешната политика. (Това е още по-трудно, като се има предвид, че отчетеният растеж през някои тримесечия е близък до статистическата грешка.)

На какво се дължи дефлацията?

Твърдението, че основната причина са международните цени на суровините и, поне до тази есен – административните цени, се споделя от БНБ и ИПИ. Анализът на БНБ се фокусира върху динамиката на различните стокови групи, докато ИПИ се основава на това, че основната прачина за дефлацията са външни фактори (цените на петрола и зърното) и цените на тока. Според експертите от института крайното потребление и оборотът в търговията растат въпреки дефлацията, което те илюстрират с данни за последните две години.

Ето какво се получава, ако вземем по-дълъг период.

петрол и дефлацияДанните не показват силна корелация с цените на петрола, а през последните две години тя е отрицателна. Зависимостта от цените на електроенергията е много по-съществена (R2=0.46), което не е изненада предвид факта, че електроенергията има голяма тежест в ИПЦ (общо комуналните разходи са 17%)
Следователно може да се твърди, че дефлацията от края на 2013 г. и началото на 2014 г. е свързана до голяма степен с понижението на цените на тока в периода март 2013 – януари 2014 г. След това, през лятото на 2014 г. се заговори за повишаване на цените на електроенергията, което бе реализирано през октомври. Трудно е да се каже обаче дали само поевтиняването на петрола в този период задържа дефлацията.

При всички случаи в началото на тази година външните дефлационни фактори изглеждат изчерпани. Единствено петролът, който през последното тримесечие на 2014 г. поевтиня с 38%, добави още почти 7% спад през януари. Но през последните седмици цената е нагоре и вече доближава 60 долара. Ако обясненията за външни фактори са верни и като се имат предвид запазващите се очаквания за поскъпване на тока, НСИ трябва да започне да отчита инфлация. Ще е е интересно да се проследи това.

Влияние върху (от) потреблението

Ръстът на търговията на дребно (текущи цени, сезонно неизгладени данни) през последните две години е със 7 на сто общо за 2013 и 2014 г. Това е приличен резултат, но все пак е налице забавяне спрямо предхождащата 2012 г., когато ръстът в търговията надхвърли 5%.

Данните все пак не показват съществено влияние на темпа на растеж на цените върху търговията на дребно. И това също не е изненада – при положение, че както инфлацията, така и дефлацията бяха с ниски стойности. (Тук отново трябва да направим уговорки за пълнотата на данните, влиянието на сивата икономика и пр.)

Спорд ИПИ дефлацията не е следствие от свито вътрешно потребление. Като илюстрация те привеждат данни за крайното потребление (основен компонент на БВП) през последните седем тримесечия по постоянни цени. То наистина расте през последните две години, по съпоставими цени – тоест с отчитане на … дефлацията. Измерено по текущи цени, крайното потребление отчита ръст с 1.6% през деветте месеца на 2014 г. спрямо същия период на 2013 г. А през 2013 г., когато започна проблемът с дефлацията, имаме спад на крайното потребление с 1.6% на годишна база (то спада и по съпоставими цени през тази година, така че може да се говори и за базов ефект). За сравнение през 2012 г. имаше ръст с 6.6%.

Тоест данните не позволяват да се говори за някакъв осезаем ръст на потреблението през периода 2013-2014 г.

За ползите и вредите

Институтът за пазарна икономика обаче отива по-далеч. Според Десислава Николова „ние не трябва да се борим срещу тази дефлация, защото тя е добра за потребителите. Най-вероятно тя е една от причините за това потреблението да нараства през миналата година, защото, когато спадат цените, те освобождават реален доход за потребителите и могат да потребяват повече от това, което потребяват в момента, или дори да си купуват нови стоки и услуги, които до момента не са потребявали. Това е много важно да се има предвид, че тя не е проблем.“

Това твърдение се изправя срещу конвенционалното схващане, според което дефлацията всъщност кара потребителите да отлагат потреблението (в очакване на по-ниски цени) и така се създава т. нар. дефлационна спирала. Така е на теория. За да се разбере как е на практика това трябва да имаме предвид, че домакинствата все още не засичат дефлацията. Последните наблюдения на потребителите регистрират запазващи се инфлационни очаквания.

Има нещо друго, което от ИПИ не споменават, но потребителите със сигурност усещат. Дефлацията влошава положението на длъжниците защото вноските им не намаляват, а доходите може и да паднат. Нещо повече – много от тях са теглилили кредити с надеждата, че инфлацията ще изяде вноските им (тоест че доходите им растат). Сега това не се случва, инфлацията, които бе вградена в дългосрочните очаквания на домакинствата, изведнъж изчезна. Фактът, че НСИ продължава да отчита ръст на средната работна работна до голяма степен се дължи на минималните прагове (както ИПИ също е обяснявал неведнъж) и по-малко на доходите на високоплатените квалифицирани кадри. Ето ви едно от обясненията за слабото търсене на заеми, въпреки че ипотечните лихви са рекордно ниски.*

Дефлацията разрушава стимулите за покупка на активи и по този начин пречи на икономическия растеж. Ето защо твърдението, че дефлацията насърчава потреблението е възможно само в една силно опростена икономика, в която хората изкарват колкото да посрещнат насъщните си нужди, няма инвестиции и кредити, нито зависимост на решенията от индикатори, измерващи бизнес доверието и склонността за поемане на риск.

Дискусията по света

Икономистите, които твърдят, че дефлацията е положително явление са малцинствена група. Техните аргументи обикновено се свеждат до следното;

По-ниските цени увеличават търсенето (тезата на ИПИ). Подобна публикуция можем да намерим на сайта на Ludwig von Mises Institute. Накратко обяснението е следното – цените на телевизорите с плосък екран и смартфоните падат, следователно повече потребители могат да си ги позволят. Това е грешен аргумент, за всеки, който прави разлика между съвкупно търсене и търсене на единична стока. Понижението на цените на петрола (според много автори) е полезно, защото увеличава разполагаемия доход на домакинствата поради промяна в относителните цени. България не произвежда петрол (само преработва) и не търпи загуби от този спад на цените. Общото понижение на цените е друго нещо.

Освен това дефлацията ви прави по-склонни да държите пари в брой (дори не да ги инвестирате или влагате в банка), а просто да трупате кеш, което ограничава търсенето.

Предимството на ниските лихвени проценти. Понижението на лихвите, което се асоциира с дефлацията кара потребителите да заемат повече. Но това се отнася до номиналните лихвени проценти. Реалните лихвени проценти, както показва графиката, нарастват.

реални лихвени процентиДали това означава, че бюджетът трябва да се намеси?

Нужен е по-нюансиран подход.

При (почти напълно) блокирана парична политика, всички рецепти за лесни решения на икономическите проблеми се стоварват върху бюджета. И в добри (при опасност от прегряване), и в лоши времена. Очевидно това не може да работи, най-малкото по две причини – 1) държавата все още не е доказала, че управлява добре публичния ресурс; 2) заплахата от свръхдефицит. Безспорно правителството трябва да внимава да не съкращава прекалено силно разходите си по време на низходящата фаза, особено за чувствителните групи. Но преди всичко трябва да харчи умно и да се грижи за бизнес средата, така че да не увеличава рисковете. Лихвите ще се понижат, когато тези рискове намалеят. Потребителите и бизнесът ще започнат да инвестират и да харчат повече, когато повярват, че банките няма да фалират повече и законите няма да се дописват на коляно преди второ четене.

Етикети на тази статия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>