Ако Китай обърне в злато неголяма част от валутните си резерви на стойност 4 трилиона долара, юанът ще получи неочаквано значение в международната финансова система, пише Алън Грийнспан във Foreign Affairs
Разбира се, опитът да се похарчат част от резервите с цел покупка на достатъчно злато, за да се измести САЩ от първото място (САЩ имат злато за 328 млрд. долара по цени от пролетта на 2014 г.) би била рискована. Но цената – пропуснати ползи плюс разходи за съхранение, изглежда умерена. В останалите страни цените на златото могат да се повишат, докато трае това натрупване на злато. Щом Китай постигне целта си, те ще паднат.
Не става дума за по-радикални промени като връщане към златния стандарт в каквато и да е форма. Тази идея има малко привърженици. Почти всички се застъпват за фиатни пари и плаващи валутни курсове.
Златото има някои качества, които няма нито една друга валута. Повече от две хилядолетия то е практически безспорно средство за плащане. Никога не се изискват кредитни гаранции от трета страна. Сега фиатните пари – валутите, които не са обезпечени с активи, се приемат благодарение на гаранциите на суверенни страни, които имат право да събират данъци. В условия на криза такива гаранции невинаги се конкурират с универсално приеманото злато.
Ако доларът или друга фиатна валута бе приеман повсеместно, централните банки нямаше да държат злато. Значи фиатните пари така и не са се превърнали в универсален паричен еквивалент. От 30 развити страни, които дават данни на МВФ, само четири нямат златни резерви.

По данни на 31 декември 2013 г. стойността на златото в баланса на централните банки на развитите страни е 762 млрд. долара, което е 10.3 на сто от общите резерви. МВФ разполага с още 117 млрд. долара. Ако златото бе варварска реликва, както смяташе Джон Мейнард Кейнс, централните банки не биха натрупвали такива количества от актива, чиято доходност с отчитане на разходите за съхраняване изглежда отрицателна.

Политиците неведнъж са предлагали да се продаде част от златния запас. Например, през 1976 г. като председател на Съвета на икономическите консултанти участвах в дискусия, в хода на която финансовият министър Уилям Саймън и председателят на Съвета на управляващите Федералния резерв Артър Бърнс обсъждаха с президента Джералд Форд идеята на Саймън да се продадат 275 млн. унции злато и да се вложат получените средства в доходоносни активи. В съответствие с възгледите на Милтън Фридмън Саймън доказваше, че златото вече няма значение за паричната система, а Бърнс смяташе, че то може да подкрепи долара в случай на криза. Те не намериха общ език и Форд не предприе нищо. Оттогава златният резерв на САЩ почти не е променил. Сега той е 261 млн. унции.

През 1990-те години, когато оглавих Федералния резерв, се сблъсках отново с този въпрос, пише Грийнспан. Цените на златото бяха паднали под 300 долара. Една от периодичните срещи на ръководителите на централни банки от Г-10 бе посветена на стремежа на европейските страни да намалят златните запаси. При това участниците разбираха, че ако започнат да продават злато, то ще падне по-силно. В резултат те се договориха кога и колко да продават. САЩ се въздържаха от участие. През 2014 г. съглашението бе обновено. Обявявайки това, ЕЦБ отбеляза, че златото остава важна част от световните валутни запаси.

Пекин никога не е имал идеологически предубеждения срещу златото. От 1980 до 2002 г. китайските власти разполагаха с 13 млн. унции. През декември 2012 г. те повишиха запасите до 19 милиона, а през април 2009 г. – до 34 милиона. В края на 2013 г. Китай зае пето място по златни резерви. Сега те отстъпват само на САЩ (261 млн. унции), Германия (109), Италия (79) и Франция (78). МВФ притежава 90 млн. унции.
Но колкото и злато да изкупи Китай, това няма да разреши ключовия въпрос: могат ли свободните, нерегулирани пазари на капитал да съществуват съвместно с авторитарна държавна. Китай измина дълъг път, но е малко вероятно да успее през близките години да изпревари САЩ в технологично отношение – по-скоро по политически причини, отколкото по икономически, твърди бившият председател на Фед.

Със съкращения