13-годишно дъно за суровините

Износ, Китай

Силният долар, намалелите геополитически рискове и забавянето на китайската икономика потопиха цените на суровини в понеделник. Златото поевтиня с повече от 2% и падна за кратко под 1100 долара за тройунция. Американският лек суров петрол, който е под натиск след иранската сделка, падна почти до 50 долара за барел, Брент – 56.5 долара, близо до най-ниската си стойност за последния месец от 7 юли.
Петролът е под натиск заради ръста на производството на шистов петрол в САЩ и решението на ОПЕК от зимата да не съкращава добива. Към това се добави и очаквания ръст на предлагането от Иран, най-вече заради подготвените за износ 30 млн. барела петролни резерви.
Поскъпването на долара (до 1.0812 спрямо еврото) също допринесе, тъй като повишаването на цената на американската валута прави по-скъпи доставките за тези страни, които не се разплащат в долари.

Индексът Bloomberg Commodities формира 13-годишно дъно в понеделник, по-ниско отколкото беше след финансовата криза и кризата в еврозоната. Бяха засегнати още пшеницата, металите и природния газ.
Медта – ключова суровина за България, се понижи до 2.47 долара за паунд, близо до дъното от 8 юли, с което изтри печалбите от началото на годината и се доближава до най-ниско ниво от 2009 г. насам.
От началото на годината суровините са се понижили със 7%, което ги прави най-зле представящия се клас активи.

Особено драматичен бе спадът на златото, което все още не е намерило дъно и е възможно да се понижи и под 1000 долара за тройунция. Данни на Блумбърг показват, че хедж фондовете и останалите управители на фондове са най-малко настроени към повишение от 2006 г., откакто е започнало събирането на данни.
Спадът на златото отразява комбинация от фактори и е специфичен. Металът изпълнява две цели – от една страна, той е суровина (използва се в електрониката и бижутерията), но по-важната му употреба е като средство за съхраняване на стойност. Тази функция на златото като защита срещу рискове е особено важна при политическа нестабилност. Освен това за разлика от другите активи златото не носи доход (лихва или дивидент), но съхраняването му е свързано с разходи.
След финансовата криза златото поскъпна силно, но след като достигна пик през 2011 г. цените му се понижават. Опасенията, свързани с политиката на лесни пари, не се оправдаха.
Сега с перспективата за повишаване на лихвените проценти в САЩ, алтернативните разходи от държането на актив с нулев доход нарастват. Уреждането на иранската сделка и споразумението по гръцкия дълг пък намаляват мотивите да се държи злато поради песимизъм.

Странната треска за злато в Русия

злато

Този, който иска да разбере как действат руснаците в кризисни времена, трябва да погледне само данните за покупките на злато. През декември Кремъл, както и през предишните осем месеца, увеличи своите златни резерви. По данни на МВФ, запасите от злато на централната банка са нараснали с 19 тона и вече достигат 1206 тона.
Въпреки кризата на рублата, падането на цените на петрола и свиващите се валутни резерви Москва продължава да увеличава златните резерви и сега разполага с най-големите запаси след разпадането на СССР, пише германският „Велт”. По златни запаси страната дори изпревари Китай и излезе на шесто място в списъка на най-големите притежатели на златни резерви.
Подобни покупки от икономическа гледна точка са удивителни, тъй като не съответстват на стопанската ситуация в Русия. Нито една рационална държава няма да влага средства в неликвидни активи, когато резервите й се съкращават, а финансовите задължения растат. В момента златото е около 13% от държавните златновалутни резерви на Русия, които се оценяват на 378 млрд. долара. Освен в злато, около 290 млрд. долара са вложени в трудно поддаващи се на реализация на облигации и СПТ на МВФ. Ето защо треската за злато е странна.

Реакция на долара като американско оръжие

Но покупката на злато, съдейки по всичко, се вписва в политическите сметки. Москва с всички сили се стреми да получи независимост от Запада. За разлика от долара златото няма държавна принадлежност. Нито едно правителство няма решаващ глас и затова авторитарните правителства охотно го използват.
Вашингтон неотдавна откри възможността да използва долара като финансово оръжие, пише „Велт”. На банките бе забранено да работят с нежелани държави. Тези мерки са изключително ефикасни, тъй като нито една банка не може да си позволи да наруши ограниченията, въведени от администрацията на САЩ.
Не става дума само за защитна реакция, насочена срещу доларовата политика на САЩ. По-скоро Кремъл се готви за дълговременна изолация и настойчиво се опитва да приеме мерки в случай на ново влошаване на ситуацията.
„Засега не виждаме решение на конфликта в Украйна”, коментира Вадим Храмов, стратег на Bank of America Merrill Lynch. Всичко подсказва за наближаване на ледников период.

Запасите от злато се удвоиха

„Файненшъл таймс” обобщи, че през миналата година Русия е придобила 152 тона злато на стойност 6.1 млрд. долара.
През миналата година Русия попълни запасите от злато примерно със 165 тона, според „Велт”. Толкова много злато не е купила нито една друга страна. Москва е купила една трета от златото, придобито от централни банки през 2014 г. В продължение на пет години Русия удвои своите резерви, като увеличи дела си в световните златни резерви до 4%. През 90-те години в московските трезори имаше по-малко от 1% от резервите от злато.
Покупките на злато контрастират с икономическата ситуация в страната. Рускат аикономика е в свободно падане, рублата миналата седмица загуби 15% от стойността си, а населението губи доверие в националната валута. Миналата годината предприятията, домакинствата и банките преведоха зад граница приблизително 152 млрд. долара. Дори призивът на Владимир Путин към олигарсите да върнат в Русия задграничните си доларови активи не промени нищо.

Мрачни прогнози

За инвестиционната банка Morgan Stanley това стана причина за преразглеждане на икономическите прогнози. Според тях ръстът на БВП през тази година ще се понижи с 5.6%. За 2016 г. те предвиждат съкращаване от порядъка на минус 2.5%. До последно те смятаха, че е възможен малък ръст, до 0.8%. Основен аргумент за мрачните предсказания естествено е ниската цена на петрола. Според последните прогнози на Morgan Stanley тя ще бъде средно 55 долара през 2015 г. До последно експертите залагаха на 88 долара за барел.
Плашещият призрак на рецесията се усеща в Русия както никога преди това. По тази причина в петък централната банка понижи лихвения процент, което бе изненада за много наблюдатели. С цел стимулиране на икономиката лихвите бяха понижени от 17% до 15%. Съвсем неотдавна в разгара на декемврийската кризата, ключовата ставка бе повишена рязко от 10,5% до 17%. Тогава рублата падна рязко и централната банка трябваше спешно да спасява националната валута. Но сега Елвира Набиулина, председателя на Банката на Русия, избра по-малкото зло.
Продължаващото падане на курса на рублата очевидно се приема в Москва като второстепенен проблем. В определена степен това е логично – доколкото Русия залага на златото като на кризисна валута.