Освен слабите приходите от косвени данъци и проблемите с еврофондове, за дефицита в държавния бюджет са допринесли и по-големите плащания за заплати и осигуровки, става ясно от данните за седемте месеца.

Дефицитът по консолидираната фискална програма към 31 юли 2014 г. е 1 147,2 млн. лв. Той се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 647,5 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 499,7 млн. лева. Изпреварващият ръст в разходите и изоставането при изпълнението на разчетите по данъчните приходи са основните фактори за формирането на дефицита по КФП за първите седем месеца на годината, според МФ. Влияние върху дефицита оказват и временно спрените плащания от ЕК по ОП „Околна среда“ и по две оси на ОП „Регионално развитие“, където се очаква след отблокиране на плащанията на България да бъдат възстановени сертифицирани разходи в общ размер на 478,3 млн. лева. За сравнение по същото време миналата година имаше дефицит от 168,2 млн. лв.

Постъпилите приходи са  16 840,5 млн. лв., или 54,3% от годишните разчети за 2014 година. В сравнение със седемте месеца на миналата година те нарастват номинално с 1,4% при планиран номинален ръст със  7,1%.

Събрани са 54,2% от планираните за 2014 година данъчни приходи при 56,2% изпълнение на годишните разчети за седемте месеца на 2013 година. При преките данъци са събрани 60,2% от планираните за годината и има ръст с 9,1 % спрямо същия период на 2013 г. При това приходите от данък върху доходит растат със 196,4 млн. лв. или с 14,4% спрямо миналата година.

За седем месеца обаче са събрани едва  50,1% от плана за годината (ДДС – 49,8%; акцизи –  50,1%). Спрямо миналата година косвените данъци намаляват номинално със 77,3 млн. лв. основно в резултат на по-ниските приходи от ДДС от внос. Освен на дефлацията това се дължи и на по-бързото връщане на данъчен кредит. Има и базов ефект от постъпили през месец февруари 2013 г. стари просрочени задължения в размер на 65 млн. лева. Нивото на невъзстановения данъчен кредит намалява със 112,6 млн. лв. –  от 242,6 млн. лв. към юли 2013 г. на 130,0 млн. лв. към месец юли 2014 година.

Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски са добри и достигат 57,4 % от разчетените за годината. Те нарастват номинално с 4,8% спрямо миналата година.

Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) са 55,3% от годишния разчет. Спрямо юли 2013 г. те са нараснали с 1 209,7 млн. лв. (7,2%), което се дължи основно на по-високите разходи по програмите и фондовете на ЕС и на ръст при социалните и здравноосигурителните плащания. Разходите по сметките за европейски средства (вкл. националното съфинансиране) нарастват с 45,1% (699,5 млн. лв.) спрямо същия период на 2013 г., а разходите по националния бюджет – с 3,4% (500,2 млн. лв.). Ръстът при социалните разходи се дължи основно на базов ефект от увеличението на пенсиите от 1 април 2013 г., както и на по-високи здравноосигурителни плащания през първите месеци на 2014 г., свързани с разплащане на задължения от предходната година и др.

Разходите на НОИ и НЗОК достигат 59.1% от разчета, в т.ч. здравноосигурителни плащания в размер на 1 781,3 млн. лева.

Прави впечатление, че разходите за заплати, възнаграждения и осигурителни вноски са в общ размер на 1 965,5 млн. лв. или 59,7 % от планираните за 2014 година. Това определено е преразход, още повече, че традиционно в края на годината се изплащат по-големи възнаграждения и бонуси.

Размерът на фискалния резерв към 31.07.2014 г. е 8,9 млрд. лв., в т.ч. 8,3 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,6 млрд. лв. вземания от ЕС, основно по спрените програми (От началото на годината се включват вземанията от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и други.) Минималният му размер в края на годината е 4.5 млрд. лв., но той трябва да е по-голям, за да посрещне плащанията на дълг от 1.6 млрд. лв. през януари. През есента има падежи за около 1.9 млрд. лева, които ще го намалят.

Планираният за годината бюджетен дефиците 1.47 млрд. лв. Според прогнозите на икономисти и на финансовия министър Румен Порожанов, допълнителният бюджетен дефицит ще бъде от 700 до 900 млн. лева (при положение, че ЕС възстанови средствата).