Нов доклад на Мартин Гилънс от Принстън и Бенджамин Пейдж от Университета Нортуестърн показва, че, поне що се отнася до САЩ, средният гласоподател има малка тежест в определянето на политиката, за разлика от бизнес лобитата.
Дори това да не звучи като новина за всеки, който е убеден, че САЩ са олигархична държава, изследването е важно с това, че се осланя на широк набор от данни. Задълбочените проучвания, базирани на богат доказателствен материал, набират скорост през последната година, за което свидетелства и успехът на книгата на Томас Пикети „Капиталът в XXI век”.
Гилънс и Пейдж използват статистически методи, за да установят кой влияе в най-голяма степен на политиката. Те заключават, че не само „обикновените граждани нямат значителни правомощия по отношение на политическите решения, а те нямат почти никакво влияние върху политиката изобщо”. С най-голямо влияние е икономическият елит (горните 10% по доходи), както и групите, представляващи бизнеса. Групите, представляващи по-масов интерес, като профсъюзите имат малко въздействие.
За да достигнат да този извод авторите проучват почти 1800 политики, приложени в САЩ от 1981 до 2002 г. и ги съпоставят с изявените предпочитания на средните американци (на технически език – 50-ия перцентил по доходи), влиятелните американци (90-тия перцентил или горните 10% по доходи) и големите бизнес групи. За да оценят възгледите на групите, изразяващи специални интереси, авторите са използвали списъка на най-влиятелните лобисти на „Форчън”, както и данни за 10-те индустрии, които харчат най-много за лобиране (сред тях са петролните, тютюневите и автомобилните компании).
Ако предложена политическа промяна има малка промяна сред богатите (един от петима), мярката е била одобрена в 18% от случаите. Но когато четирима от петима богати подкрепят даден план, шансовете той да получи одобрение нарастват на 45%. Няма значение дали политическа промяна се подкрепя от широко мнозинство или от тънко малцинство от хората със средни доходи. И в двата случая шансовете са 30%. С други думи бизнес групите са по-успешни в получаването на поисканите промени.
Това изследване подкрепя предишни проучвания на Лари Бартълс от Принстън, автор на книгата „Неравна демокрация”, както и позицията на Манкър Олсън, че правителството може да бъде осакатено от специални интереси. Възможно е това да се проявява по-силно в САЩ, заради по-либералните закони за финансиране на предизборни кампании. Изборите през 2012 г. струваха 6 млрд. долара и системата принуждава кандидатите да прекарват по-голяма част от времето си събиране на дарения.
Това създава порочен кръг, коментира The Economist. Скокът на неравенството през последните 30 години може да се дължи на този процес, както и фактът, че инвестиционните банкери се справиха по-добре след кризата, която причиниха, отколкото редовите бизнеси. Това обяснява и възхода на популистките партии, родени от негодуванието срещу виновните за кризата и заплашва с ответна реакция, която може да е лоша не само за банките, но и за икономиките като цяло.
Според двамата автори „ американците се радват на демократично управление, като редовни избори, свобода на словото и сдружаването и широко избирателно право. Но ние вярваме, че ако политиката е доминирана от влиятелни бизнес организации и малък брой влиятелни американци, тогава претенцията на САЩ, че е демократична държава е сериозно заплашена”.
