„Най-доброто“ и „Най-ниска цена“ вече се нареждат сред забранените изрази за употреба в рекламните кампании, редом с „Единствен“, „Първият“, „Директно от“ (държавата, която няма нищо общо с произхода на стоката). Тези послания могат да ви струват стотици хиляди левове. Това става ясно след като КЗК добави кампании на „Билла“ и „Лидл“ към списъка със случаи на подвеждащи реклами. Въпреки че тези решения не са окончателни и е вероятно да бъдат оспорени, могат да бъдат направени изводи за това кои са опасните реклами.

Заблуждаването относно произхода на стоката е все по-често основание за налагане на санкции.
Най-популярната глоба е за българското „Узаки”, където освен внушението за произход може да се говори и за имитация на търговска марка.
През 2009 г. КЗК наложи глоба в размер на 898 000 лева, или 3% от декларирания оборот на производителя на „Узаки Зорбас” – „СИС индъстрийс“. Телевизионната реклама представя напитката като гръцко узо, въпреки че се произвежда в България. В клипа се чува гръцка музика и мъжете танцуват сиртаки. По-късно ВАС потвърди санкцията, но намали пет пъти размера й.
През март 2010 г. Комисията  наложи на „Итал фууд индъстри“ за заблуждаваща реклама на „Брускети Марети” санкция в размер на 213 300 лв. Според антимонополния орган телевизионните клипове на продукта създават впечатление, че той е италиански. Но „Брускети Марети“ се произвеждат в България. Глобата бе потвърдена от ВАС.
Пак през 2010 г. „Интерснак България“ бе глобена със 246 180 лв. за заблуждаваща реклама на ядките „Чипи“, които се пакетират в Румъния, но имат опаковка, внушаваща, че става дума за българско производство.
Сравнително по-безобидните глоби (поне като размер) са заради внушения стар произход. Например „Булконс Първомай” бе санкционирано заради надписа „1939″ върху етикетите на продуктите си, което символизирало годината на създаването на Консервната фабрика Витекс в град Първомай.

Суперлативите и твърденията за изключителност също са повод за санкции. Особено когато внушават превъзходство спрямо конкурентите. Традицията в това отношение е дълга.
КЗК е особено чувствителна от твърдения като „Най‐бързият Интернет”, „Първият…” „Единственият…” и прочие, става ясно от нейните разяснения за заблуждаващата реклама.
Тя например глоби компанията за оползотворяване на отпадъци от опаковки „Екобулпак“ АД с 205 845 лв. за заблуждаваща радио- и интернет реклама. Причината? Твърдението, че това е „единствената организация, която гарантира, че събраните отпадъци от опаковки чрез нашите контейнери се рециклират“.
Преди това, през 2008 г., „Булсатком” бе осъдена да плати 100 хил. лева заради следното твърдение в реклама: ”Има един вариант в момента – Булсатком! Само ТЕ излъчват сигнал с такава резолюция, а и предлагат крайното устройство при много изгодни условия. Цифрова телевизия Булсатком – единственият HD оператор в България!“ Оказа се, че не са единствени.

Пропускането на съществена информация също е причина за налагане на санкция.
През 2009 г. КЗК глоби с 300 хил. лева „Проктър енд Гембъл интернешънъл опърейшънс“ СА за подвеждаща реклама на технология за отстраняване на петна и предотвратяване на бъдещото им появяване на препарата „Ариел Прозим 7“. Причината е, че в рекламата не се казва, че е задължително многократно предварително третиране на дадена материя с препарата за постигане на  ефект.
През 2009 г. Райфайзенбанк бе санкционирана от КЗК с 5.58 млн. лв. за кампания по популяризирането на ипотечни кредити отпреди кризата. Според рекламата, която е била излъчвана най-малко от 2004 до 2007 г., заедно с кредита е била предоставяна и безплатна застраховка „Живот“. Но се оказва, че полицата е била прекратена още през 2006 г., въпреки че и през 2007 г. банката е продължила да рекламира безплатна застраховка „Живот“ за целия период на заема. Това щеше да бъде най-голямата глоба, но след като преписката бе върната от ВАС, КЗК я намали до 100 000 лева, тъй като банката е ограничила отрицателните последици.

Сексистките реклами
През 2001 г. пловдивчанката Величка Христева се прочу с иска си за обезщетение от 100 000 лева заради нанесени морални вреди от тв рекламата на пивоварна “Загорка АД“: “Какво му трябва на човека? Нова кола, мила жена и една добра бира“. Подобен иск имаше и от “Потребителски център за информация и изследвания“- Пловдив , но съдът отхвърли и него, и иска на Христева.
Рекламите на мастика „Пещера“ под името „Страст на кристали“ и „Сезонът на дините“, са другият много обсъждан пример. Те дори бяха обсъдени от Комисията за защита от дискриминация, но не последва санкция.

Друга прочута реклама с подобна „естетика“ е на млечния продукт „Булка чеиз“, която бе спряна след намеса на Националния съвет по саморегулация.