Правителството, подкрепяно от БСП и ДПС, изглежда няма да сложи край на практиката на резки обрати по отношение на големите енергийни проекти, наложена от ГЕРБ.
През седмицата стана ясно, че изборът на изпълнител за строителството на българската отсечка от „Южен поток“ започва отначало, докато от САЩ министърът на икономиката Драгомир Стойнев заяви готовност за строителството на 7-и блок в АЕЦ „Козлодуй“ и дори предопредели изпълнителя – американската „Уестингхаус“.
Стойнев ще препоръча преговори за седми блок на АЕЦ „Козлодуй”, стана ясно след неговото посещение в централата на „Уестингхаус“ в Питсбърг. Правителството трябва да реши да даде ли мандат на „Българския енергиен холдинг“ да започне разговори с американската компания. „Очаквам това решение да е факт до края на годината и ако всичко върви ритмично, до 6 месеца да имаме изготвен финансов модел, включващ и крайната цена“, каза Стойнев при завръщането си в София. (Допълнение – Примерът Пламен Орешарски заяви, че изпълнителят ще бъде избран чрез конкурс.)
Избраната технология е АР 1000, а американската компания е единствената в света, която я предлага, стана ясно от думите на Стойнев (за трите варианта на технология, които са включени в официалното предложение, виж карето).
Среща на експремиера Бойко Борисов с ръководството на Уестингхаус
Любопитен факт е, че миналия август именно „Уестингхаус“ бе определена да извърши предпроектното проучване за строителството на седми блок. Тя бе предпочетена заради ниската цена – почти 1 млн. евро. Останалите кандидати бяха френската „Арева“, която участва заедно с японската „Мицубиши“, българската „Риск Инженеринг“ на Богомил Манчев, както и „Уорли Парсънс“. Последните две направиха проучването за АЕЦ „Белене“.
На 1 ноември, ден след договарянето за „Южен поток“, Български енергиен холдинг ЕАД (БЕХ ЕАД) откри процедура по пряко договаряне с предмет „Изготвяне на пътна карта за изграждане на нова ядрена мощност в АЕЦ „Козлодуй” – възможности за реализиране на инвестиционното намерение като международен проект”.
От 14 до 20 ноември бе общественото обсъждане на ОВОС на новия блок в „Козлодуй“ (виж карето). На него стана ясно, че има две възможности за новата мощност – хибрид с използване на готовия реактор за АЕЦ „Белене“ и конвенционална турбинна част от друг доставчик или напълно нов реактор (реактор AES-92 или 2 модела изцяло нов проект реактори – AES-2006 и АР-1000). Инвестиционното предложение включва проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация на нова ядрена мощност от най-ново поколение (III или III+), с леководен реактор с вода под налягане, с инсталирана електрическа мощност от около 1200 MW.
Новият проект идва с много неизяснени въпроси, в това число:
– цена на реактора и обща стойност на проекта (Допълнение – на 28 ноември Стойнев заяви, че бъдещият реактор ще струва под 8 млрд. долара, което е по-ниска цена от такъв реактор в Китай и САЩ);
– условия за финансиране, финансов модел, гаранции, собственост на реактора (Допълнение – в понеделник Драгомир Стойнев заяви в тв интервю, че бъдат дадани държавни гаранции за 350 – 400 млн. евро);
– себестойност на производената електроенергия, срок на откупуване;
– цена на горивото и ангажимент за приемане на отработеното ядрено гориво.
Площадката
Развитието на проекта в момента е на етап „избор на площадка за новата ядрена мощност“ след решение на Агенцията за ядрено регулиране. Определени са четири площадки – три в съседство със сегашната площадка на АЕЦ „Козлодуй“, а четвъртата – в нейните граници.
България ще изгради само една нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ „Козлодуй“, стана ясно на извънредния брифинг на министъра на енергетиката в събота.
Имало е преговори с „Ексимбанк“, която е готова да финансира проекта на 70%, посочи той. Строителството може да започне най-рано през 2016 г.
Според Стойнев не е необходимо непременно да се прави конкурс за избор на изпълнител. Практиката в Европейския съюз вече го допуска, такива договори има във Великобритания, Франция, Финландия. Освен това проектът ще има и голям социален ефект – ще осигури нови работни места, ще привлече ресурси и ще даде сигурност на енергийната ни система. „Това ще е може би най-евтиният реактор от това поколение, а животът му ще е разчетен за 60 години с възможност за удължаване за още поне 20“, заключи министър Стойнев.
Предимствата на новата американска технология изтъкна и изпълнителният директор на АЕЦ „Козлодуй“ Иван Генов, който бе в състава на българската делегация в САЩ. За гарантиране безопасността на АР 1000 е приложен съвършено нов подход чрез т.нар. пасивна система. При нея движещите сили са природните закони. „Това е бъдещето на атомната енергетика и всички производители и проектанти ще се съобразяват с нея“, каза Генов и подчерта, че системата работи без електрическо захранване. По думите му, ако във АЕЦ „Фукушима“ я имаше, щяха да се избегнат трагичните последици от аварията там. (Реакторите в японската централа са с водно охлаждане от типа „Марк 1” на General Electric и когато започва производството им преди половин век те са рекламирани именно като по-евтина технология.)
Също така стана известно и за разговори с представители на General Electric, които са изразили желание да участват в изграждането на девети и десети блок в ТЕЦ „Марица Изток 2”.
Изграждането на нова ядрена мощност бе съпроводено с раздвижване и при другите енергийни проекти. Но изборът на фирма, която да изпълни работното проектиране, доставката на оборудване и материали, строително-монтажните работи и въвеждането в експлоатация на газопровода „Южен поток“ на българска територия, започна отначало. Процедурата, която се провежда в съкратени срокове, изискваше подаване на писма за намерения до 15 ноември. В този срок се вместиха седем кандидата (по информация на „Капитал“, която не е потвърдена официално). Според съобщението на страницата на „Южен поток“ причина за отлагането са писма от кандидати, които не са успели да спазят кратките срокове. „Част от потенциалните кандидати вече са внесли своите документи в рамките на предварително обявения срок и е възможно удължаването да ги постави в по-неизгодна ситуация в сравнение с тези, които все още не са депозирали писма за намерения“, обясняват от проектната компания.
Строителството е на стойност 3.5 млрд. евро, а 30% от поръчките ще бъдат изпълнени от български фирми. Тепърва ще се търси и заем за 70% от стойността на проекта.
Единственият проект, който се изпълнява по Закона за обществените поръчки, е газовата връзка със Сърбия. Министерството на икономиката и енергетиката стартира открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Проектиране, упражняване на авторски надзор и консултантски дейности на строеж „Междусистемна газова връзка България – Сърбия на българска територия“. Процедурата ще бъде финансирана по ОП „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика“. Предвижда се в рамките на процедурата да бъде изготвен окончателен вариант на Подробен устройствен план – Парцеларен план, както и инвестиционен проект. Газовата връзка ще даде възможност за бъдещо проектиране и изграждане на отклонения за газоснабдяване на гр. Сливница, гр. Драгоман и гр. Годеч.
[textblock style=“4″]Из обосновката на Инвестиционното предложение за нова ядрена мощност
Съгласно Прогнозния енергиен баланс на страната за периода 2020 – 2030 г., отчитащ развитието на енергетиката при съществуващата енергийна политика (т. нар. Базов сценарий, разработван и периодично актуализиран за България по поръчка на Главна дирекция „Транспорт и енергетика“ на Европейската комисия), потреблението на електрическа енергия в страната ще нарасне съответно с 8 % през 2020 г. и с 23 % през 2030 г. спрямо нивата на консумация, отчетени през 2005 г.
Едновременно с прогнозата за увеличаване на енергийното потребление, българската енергетика към настоящия момент е изправена пред необходимостта от преодоляване на три основни предизвикателства:
– Висока енергийна интензивност на БВП: Въпреки положителната тенденция за подобряване, енергийната интензивност на националния БВП е с 89 % по-висока от средната за ЕС (при отчитане на паритета на покупателната способност).
– Високата зависимост от внос на енергийни ресурси: България осигурява 70% от брутното си потребление на енергийни ресурси чрез внос. Зависимостта от внос на природен газ, суров нефт и ядрено гориво е практически пълна и има традиционно едностранна насоченост от Руската федерация.
– Необходимостта от екологосъобразно развитие: Светът е изправен пред предизвикателствата, свързани с промените в климата, повлияни от нарастването на обема на емисиите от парникови газове. Един от основните източници на емисии от парникови газове е потреблението на енергийни ресурси, като въглеродната интензивност на електроенергията, определена като съотношение на общите емисии на централите спрямо общото производство на електроенергия в България през 2008 г., е 555 kg/MWh….
Съгласно Прогнозния енергиен баланс на страната, увеличеното потребление на енергия в периода 2020-2030 година ще бъде изцяло гарантирано от вътрешното производство, което се увеличава с изпреварващи темпове – съответно с 13 % през 2020 г. и с 32 % до 2030 г. Тези очаквания обаче са базирани на прогнозата, че в периода 2025 – 2030 г. ще бъдат изградени заместващи мощности на лигнитни въглища с технологии за улавяне и съхраняване на въглероден диоксид, както и че ще бъдат въведени нови ядрени мощности в национален мащаб.
[/textblock]
[textblock style=“4″]
Хибридът от „Белене” или нов реактор
АЕЦ „Белене” е проектирана с водо-воден енергиен реактор от вида ВВЕР-1000/V466B с четири циркулационни кръга, въз основа на стандартен проект за централа ВВЕР АЕS-92. През 2006 г. AES-92 е преминал оценка за съответствие с изискванията на EUR.
Алтернативата с изцяло нов реактор включва AES-2006 или АР-1000. Моделът AES-2006 на Атомстройекспорт е еволюционен проект на проекта АЕS-91/92, който беше разработен и за АЕЦ „Белене”. В момента моделът AES-2006 се изгражда в Ленинград, Нововоронеж, Калининград.
Моделът на Уестингхаус АР-1000 е преминал оценка за съответствие с изискванията на EUR и лиценз от NRC. В момента се изгражда в Китай (4 блока предвидени за въвеждане в експлоатация до 2015г.) и САЩ (комбиниран лиценз за изграждане и експлоатация от NRC са получили 14 блока).[/textblock]
Допълнена на 23 и 28 ноември
