В 24 бранша ще има ръст на минималните осигуровки, в 20 сектора ръстът е нула, а в повечето няма споразумение за праговете. Това стана ясно след поредната работна среща по договарянето на Минималния осигурителен доход (МОД) за 2014 г. за 85 икономически дейности. Средното увеличение е 4.1%, по предварителни данни. То се дължи на увеличаването на праговете за лекари, без него договореното повишение е 1.8%. За тази година бе постигнат ръст на праговете в 57 бранша средно с 4%.
Към този момент има 44 споразумения на двустранна основа между представители на синдикатите и на работодателите на ниво браншова организация. Заетите лица , които са обхванати от тези споразумения, са 1 099 хиляди души, от общо 1 926 хиляди души, за които действа системата на минималния осигурителен доход. Така само за 57% от заетите лица има възможност за повишаване на осигурителния праг.
В около 20 сектора на икономиката няма да се увеличат минималните суми, върху които се внасят осигуровки на работниците. Сред тях са добивът на въглища, месопреработването и охранителната дейност. Само в няколко дейности през следващата година минималните осигурителни доходи ще бъдат увеличени с по-висок процент: производството на консервирани храни, в машиностроенето, във ВиК – сектора и растениевъдството. Значително увеличение на праговете ще има в здравеопазването. Някои популярни професии, като тези в търговията и строителството ще имат увеличение с 3%.
Препоръчителните насоки от Министерството на труда и социалната политика се базират на допусканията за икономическите показатели през 2014 г., а именно – реален растеж на БВП 1,8%, годишна хармонизирана инфлация 2,7%, размер на минималната работна заплата 330 лв. В момента минималната работна заплата е 310 лева.
Фактът, че не е постигната договореност за значителен брой икономически дейности, е показателен, че механизмът за непрекъснато нарастване на средствата за фондовете на обществено осигуряване е неудачен, коментира Българската търговско-промишлена палата. Организацията е категорична, че всяка административна принуда за увеличаване на праговете в икономически дейности, в които няма или нe може да има споразумения, е във вреда и на работниците, и на самата икономическа дейност. Увеличаването на минималните осигурителни прагове води до сив сектор и увеличаване на безработицата.
Тази позиция вече две поредни години се изразява и в докладите за България на Европейската комисия. Според нея „трябва да бъде преразгледана системата за определяне на минималните осигурителни прагове, за да се постигне баланс между необходимостта недекларираният труд да намалее и необходимостта да се гарантира, че наемането на нискоквалифицирани работници не е прекалено скъпо“.
Следващото заседание на работната група ще се състои на 10 септември. Социалният министър има право да наложи административно увеличение там, където такива споразумения не са постигнати.

Вижте още:

Действащите в момента минимални осигурителни прагове

Минимална работна заплата в ЕС