Предимно жени, млади или в пенсионна възраст са заети в сектора на търговията на дребно. Най-много са фирмите, занимаващи се с търговия с облекло, обувки, козметика, бижутерия и лекарства, а най-бързо расте онлайн търговията.
В резултат на фалити броят на фирмите в сектора в периода 2008-2012 г. намалява с 20 на сто. Наполовина са намалели фирмите, които се занимават с търговия на открити щандове и пазари. Всичко това става ясно от анализ за развитието на сектор „Търговия на дребно“, изготвен от БСК, в изпълнение на проекта „Разработване и внедряване на информационна система за оценка на компетенциите на работната сила по браншове и региони.
Според изследването на БСК, действащите фирми в бранша рязко свиват разходите си, докато новооткритите бързат да заемат свободните пазарни ниши. Чуждестранните инвеститори в сферата на търговията безпрепятствено се настаняват на българския пазар в периода на повсеместна икономическа криза.
Поради силната раздробеност на фирмите в бранша, са се увеличили компаниите, които се занимават с търговия с хранителни стоки (увеличение с 5%) и търговия по поща, телефон и интернет (+ 23%). Най-много фирми се занимават с търговия на облекло, обувки, козметика, бижутерия и лекарства (35% за 2012 г.), следвани от търговия на дребно в неспециализирани магазини (през 2012 г. този сектор заема дял от 33%). Търговията с хранителни стоки е на трето място по относителен дял – 11%.
Според анализа, все повече българи работят в търговията на дребно, а основни причини за това са навлизането на чужди компании в бранша и отслабващото влияние на кризата. През 2012 г. заетите в сектора са 305 000 души, а десет години по-рано (през 2002 г.) те са били 212 000. Трябва да се отбележи, обаче, че в периода на икономическа криза (2008-2012 г.) заетите в сектор „Търговия на дребно“ са намалели с 15%, което увеличава средния осигурителен доход за сектора с 49%. 70% от заетите в сектора са в Южна България.
Всеки десети от всички заети в страната, както и от тези на средна възраст (35-44 г.), работи в сферата на търговията на дребно. 18% от наетите са младежи на възраст от 15 до 24 години. Над 14% от работещите в бранша са в пенсионна възраст. Две-трети от заетите в търговията на дребно са жени, като най-много са жените над 65 години. Най-малко са заетите в бранша в Северозападна България, показват още данните на БСК.
Увеличаването на броя на предприятията, които се занимават с търговия чрез поръчки по телефона, пощата и интернет, води до увеличаване на броя на работещите в този сегмент с над 17%. Статистиката показва, че заетите с този тип услуги лица получават и най-високото заплащане в сектора. Най-големият спад в броя на работещите в бранша (-52%) се отчита в търговията с компютри и битова електроника. Фирмите, занимаващи се с тази дейност, също са по-малко – с 30 процента. Причина за отлива на специалисти от търговията с компютри и битова електроника е и ниското заплащане, според БСК.
Най-много (39 на сто) са служителите в неспециализирани магазини за търговия на дребно, следвани от работниците в търговията с нехранителни стоки – облекло, обувки, козметика, бижутерия и лекарства, чийто относителен дял е 28% през 2012 г. На трето място са заетите в търговията на стоки за бита, които са 10% от всички заети в търговията на дребно.
За повечето длъжности в сектора, като преобладаващите са „касиер” и „продавач-консултант”, работодателите предпочитат да назначават младежи до 35-годишна възраст. Добрата визия, бързината на обслужване и възможностите за работа на смени са качества, присъщи на тази група заети, и са предпочитани от работодателя пред професионалния опит. Не е за пренебрегване и фактът, че тези служители са съгласни да работят с по-ниско заплащане от другите с по-дълъг стаж. По-ниско заплащане приемат и работещите пенсионери, тъй като то е добавка към малката, но сигурна пенсия.
България и ЕС
Докато в Европа преобладават големите предприятия, у нас микропредприятията имат определяща роля, показват данни за 2010 г.
- Големите предприятия произвеждат повече от половината добавена стойност на сектора във Великобритания (67.0%), Австрия, Литва и Словения (над 50%). Най-нисък принос на големите предприятия в добавената стойност е регистриран в България (9.8%) и Кипър (19,9%).
- В България добавената стойност в сектора идва от малките (от 10 до 49 заети лица) и микропредприятията, съответно – 1/4 и 2/5 от секторната добавена стойност;
