Към 31 юли 2019 г. печалбата на банковата система е 1.0 млрд. лв., което е с 10.0% (95 млн. лв.) повече от тази за същия период преди една година, съобщи БНБ. Основна причина за това са намаляващите разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата. Към края на юли са 220 млн. лв. при 270 млн. лв. година по-рано.

Забележително е, че банките постигат малко по-висок нетен лихвен доход, колкото и непосредствено преди кризата (2008 г.), но при 110 млрд. лева активи (спрямо 67 млрд. лева преди 11 години) и двойно по-голям собствен капитал (14 млрд. лв. спрямо 7 млрд. лева). На годишна база приходът от лихви нараства с 2%, а приходът от такси – с 5 на сто.

Данните показват още, че ръстът на депозитите и на активите продължава и през юли. Брутните кредити и аванси се увеличават през юли с 1.6% (1.4 млрд. лв.) на месечна база и възлизат на 92.0 млрд. лв. При кредитите за домакинства увеличението е с 1.0%, за нефинансови предприятия – с 0.6%.
В края на юли депозитите в банковата система възлизат на 93.4 млрд. лв., като нарастват с 1.8% (1.6 млрд. лв.) спрямо юни. Депозитите на домакинства и на нефинансови предприятия се увеличават съответно с 0.6% и 3.4%.

Собственият капитал в баланса на банковата система намалява на месечна база с 0.4% в резултат основно от разпределянето на дивиденти и възлиза на 14.1 млрд. лв.

Въпреки увеличаваща се печалба банките са изправени пред нови регулаторни изисквания, които ще ги накарат да затегнат стандартите и да търсят нови източници на приходи. Сред тях увеличените разходи за идентифициране на клиенти и поддържане на информационни системи във връзка със законови задължения (по ЗМИП и др.), разходи, наложени от новата платежна директива, както и за информационната сигурност.
От 1 октомври влиза в сила новият антицикличен буфер, а от 1 януари ще се увеличи буферът за друга системно значима институция, приложим за 10 банки.

Поддържането на ниски лихвени равнища ограничава възможностите на банките да си осигурят съответна на активите печалба чрез лихвения марж – поради факта, че нулата е психологическа граница, а от 2016 г. БНБ „облага“ с отрицателна лихва свръхрезервите. Затова още от миналата година някои банки въведоха допълнителна такса за големи депозити, представляваща на практика отрицателна лихва. Засилващите се рискове за икономическата перспектива и по-специално натрупването на риск в жилищния сегмент ще ограничават още повече традиционните банкови източници на печалба.